След всички страхотии, които бях чувала за нашата болница, не очаквах страхотното отношение от всички акушерки, педиатърки и лекарката, която ме изроди. Страхотни бяха (е, имаше и 1-2 изключения 
)
Не очаквах и че клизмата всъщност не е чак толкова страшна. И за нея бях чела много и ме притесняваше, а останах искрено изненадана че това всъщност не е нищо особено и толкова впечатляващо
Очаквах раждането ми да е леко, без проблеми , така че това не ме изненада. Очаквах и вълшебството в тази нощ, така че и това не ме изненада. Болката от контракциите също беше според очакванията ми. Малкото ми бебе също.
Ами...това е
Виж целия пост
)Не очаквах и че клизмата всъщност не е чак толкова страшна. И за нея бях чела много и ме притесняваше, а останах искрено изненадана че това всъщност не е нищо особено и толкова впечатляващо
Очаквах раждането ми да е леко, без проблеми , така че това не ме изненада. Очаквах и вълшебството в тази нощ, така че и това не ме изненада. Болката от контракциите също беше според очакванията ми. Малкото ми бебе също.
Ами...това е
Затова пък с второто баш от напъните се навиках като за 2 раждания, макар че траяха по-малко от 5 мин - все си мисля, че ако не ме бяха карали да легна на гръб (което ми беше непоносимо като усещане), нямаше да са ми толкова неприятни. Изненадата с второто раждане беше колко бързо стана - от момента, в който заподозрях, че имам някакви контракции, до изплакването на дребната бяха точно 2ч (никакви намеси за ускоряване нямаше, едва успях да стигна от къщи до болницата). Изненада ме и дребната - сина ми беше много мургав и се роди тъмносин и космат и неволно съм очаквала нещо подобно, а тя се роди една Снежанка - беличка-беличка, чернокоса (сега е руса 
Другата ми заблуда беше,че второ дете се ражда по-лесно.Нищо подобно-раждането си е раждане.По-бързо-да,но по-лесно-не.Поне при мен беше така. 
