Кое (какво) най-малко съответстваше на това, което очаквахте при раждането?

И мен това ме учуди.И по време на шиенето погледнах надолу и корема ми беше хлътнал навътре.Помислих си как от раз ми се прибра, но след няколко часа пак си го имах.

Контракциите. Очаквах минута контракция, няколко минути почивка, пак минута контракция... Заради странна реакция към окситоцина (вливаха ми го с тонове) получих 10-15 минути контракция на две-три минути пауза...И так часове наред 
На финала ми сложиха епидурална. Очаквах от там насетне да е безболезнено, но не - излизането на бебка беше доста гадно. Доста...

Почти всичко общо взето.Очаквах предродолните болки да са адска мъка и даже се бях запасила с ТЕНС.А всъщност почти не ме боля-все едно ще ми идва  и така до към 7 см разкритие.
Очаквах да легна да му слушат тоновете и да рева един вид от болка,но се мотках около акушерките и задавах всякакви въпроси и се смеех.Очаквах да искам упойка но и това не стана.Очаквах бебчо да ме мъчи при излизането ,но и това пак си остана само в очакванията ми (и Слава Богу де) 3-4 напъна и хоп-бебе.Очаквах да ми  правят епизотомия ,но не се наложи.
Очаквах раждането да трае дълго,но всичко мина от влизането през вратата на  болницата до раждането(документи-бях без талон,преобличане,багажи,клизма )беше за по-малко от 2 часа.
Не очаквах ,че ще ми изтекат водите и тогава ще тръгна за болницата ,но така и стана.Не очаквах,че ще съм спокойна и супер щастлива от предстоящото раждане.
Бях наплашена и се страхуивах от лошо отношение,но всички бяха супер мили и внимателни...май това е само....абе общо взето нищо не беше така както очаквах

Четях много и то медицинска литература.Бях подготвена психически,че няма да е лесно.Благодарение на тези мои мисли болката не беше толкова силна като в представите ми.

Не съответстваше само,че ми прокапаха водите,а не изтекоха на веднъж,а вече съм имала 4см разкритие.

Първия път може би не очаквах чак такава болка,знаех,че много боли,но понеже през цялата бременност бях пей сърце и по време на самото раждане болките ми се сториха кански.
Втория път имах уговорка за епидурална упойка,която обаче ми се размина,понеже постъпих със 6-7 см разкритие.И когато лекарката ми каза,че няма да ми сложи упойка,защото е безсмислено ми идваше да я хвана и...след около половин час родих.
Освен това мислех,че ще родя преди термина,а преносих 9 дни!

Родих с 'планирана' епидурална, макар че ми я поставиха доста късно и съм запозната и с контракциите все пак, но след като ми я поставиха, самото раждане, форцепс и др. екстри, които се наложиха, изобщо не ги и усетих, дори и шевовете, но това го очаквах (или поне се надявах) и затова държах на упойката. Обаче:

- НЕ очаквах, че 'ще забравя' да гледам внимателно (въпреки че бях доста бодра, както казах) и не видях нито пъпната връв и плацентата, нито форцепса; може би гледах лицата на лекарите и акушерките и слушах какво си говорят и отвъд моя случай (разказваха например интересни неща за един починал вече лекар, но когото аз познавах, беше кръстник на брат ми)

- НЕ очаквах, че ще съм такъв парцал първите 24 ч. (и не само де) след раждането, просто сякаш не бях мислила за този период и се оказах неподготвена, знаех само за лохиите, но не и за трудното раздвижване при нормално раждане (поне при мен беше трудно, но пък и раждането с форцепс е между нормалното и оперативното раждане)

- и аз не очаквах бебчето да е като омазано с крем, както някой беше писал по-горе, и че ще има толкова 'човешка' физиономия от самото начало

- не очаквах и че толкова ще се развълнувам от първото 'ефективно' засукване - да, аз исках да кърмя (и още го правя по малко), но не съм го приемала никога твърде емоционално - в смисъл не насотявах да ми дадат дечко веднага, за да му дам да засуче... чаках си да ми го донесат, но това засукване си беше просто незабравимо (сори за клишето).

Успех на всички бременеещи!

Не очаквах да е толкова нормален физиолoгичен процес. И аз като цвета очаквах някакви страхотии като тези от филмите - дали пък по филмите не е така защото режисьорите в повечето случаи са мъже?

 когато разбрах че ще раждам секцио бях на седмото небе от щастие ,че няма да търпя ужасните болки за които бях чувала от приятелки.когато всичко мина и видях как момичетата,родили нормално,се разхождат около мен без никакви усилия,направо ми се ревеше.изобщо не предполагах че болките след секциото ще са толкова ужасни а пък за възстановяването след това-да не говорим. 4м след операциата все още ме мислеха за бременна и ми отстъпваха място в автобуса.

Нямах представа,че ще родя толкова бързо,че ще се наложи епизиотомия,дори за епидуралната не бях сигурна-чудех се дали със и без.Изобщо,не очаквах,че може да мине толкова леко!

болките - очаквах много, но бяха търпими.
продължителността - очаквах по-малко, продължи много (около 15 часа в родилна зала).
полът на бебето - гинеколожката твърдеше "момче", а ми казаха "честита девойка" 

И тук няма такова чудо като "секцио по желание". Трябва да има индикации за това, пък били те и измислени.

На мен ми се стори странно, че в реанимация след секциото, когато се опитвах да се обърна настрани в леглото, имах чувството, че ще ми се изсипят вътрешностите. Е, в крайна сметка, спрях с опитите 
А и контракциите след това са доста силнички. И като се има предвид, че е рязана матката... 

Като ме приеха нямах болки, при прегледа в приемното бях шашната, че вече имам 4 см. разкритие.
Второто учудване беше, че никой не повдигна въпрос за клизма 
Третото, че когато започнаха болезнените контракции, не усещах нищо от пред, а само на кръста.

очаквах клизмата да е много страшно нещо, особено като видях количеството вода 
не очаквах да съм толкова спокойна в деня на операцията.
не очаквах такива адски нетърпими болки след секциото. никога не съм изпитвала такава силна болка. не очаквах и че ще боли много дни след това, въпреки че според лекарката се възстановявах много бързо.
не очаквах, че така може да боли от изцеждане на ръка и запушени канали. също така- силното засмукване на бебка първия път като я сложих на гърдата.
не очаквах такива болки при възстановяване перисталтиката на червата.
очаквах малко по-приятелско отношение от персонала, защото раждах в частна болница. но ако не ги пришпорваш, не си дават зор.
желая ти леко и безпроблемно раждане!   

     
    Не очаквах,че след 18 часа продължителни  контракции ще получа 4 см разкритие..   

бях решила да раждам нормално но с епидурална.понеже съм страхлива се бях настроила за страшни болки и мислех ако не издаржа да искам секцио.И това което ме изненада беше 4е след поставянето на упойката абсолютно нищо не усещах,дори и излизането на бебето и шиенето.за следващия път не ме е страх