Глиган или кифла - Summer edition 2017

ПОчти навсякъде ходим с близнаците, те са свикнали да пътуват.
Само в Рим не ги водихме, защото бяхме в България тогава и ги оставихме на близките.

Пътувахме 2000 + км до Орландо, сега плануваме 3800 км до една друга дестинация.

Почиваме си нaвсякъде, където обстановката е различна. Децата не ни пречат.

Ние сме с тези бански
http://prikachi.com/images.php?images/768/9140768N.jpg

Искате екзотични снимки, ето ви. И море има, и палми има, също и маймуни 

Кой иска нов и  модерен бански?

Аз пък имам все стресови спомени от т. нар. семейни почивки, особено вече когато ни водеха двамата с брат ми. Усещаше се, че и възрастните са изнервени. Чак като станахме някъде над 10-годишни започна да се ядва.

Ама стига сте давали примери за "семейна почивка" с едно дете. Особено с бебе. Бебето няма концепция за "семейство", нито за "почивка". Та по-скоро възрастните си го пишат в актива като отметната точка. Иначе за бебето едва ли ще е златен детски спомен.

Та децата могат да си вземат почивката и лудорията и по други начини, без да се усещат лишени. А почивката вече си е за възрастните.

Нали от отглеждането от баби се прехвърлихме на модерния западен вариант - навсякъде с бебето, детето.  Бебета спят по кръчми, музеи, под масата. 

Изобщо не си го пиша като точка, където съм аз там е и той. Аз при баби не оставям за преспиване, могат да дойдат да го вземат за 2 часа и ми го връщат.Така, че на всичките почивки е с нас, но както пишеш той е един, ако бяха три сигурно по различен начин щях да мисля.

Аз ходенето на почивка с децата, не го наричам почивка.
Тъкмо голямата се очовечи и стана поносимо да се ходи с нея (към 6г) и се роди малкия.
До първата година беше ок, после стана отново изпитание.
Отидем ли на ново място се започва с отказ от храна 2-3дни, тръшкане, рев, искане да дойдат баба му и дядо му да дойдат и да си го приберат (миналата година на морето) и т.н. и т.н.
Докато влезе в ритъм след смяна на обстановката и те минали 3-4дни. И след още толкова трябва да тръгваме обратно.

Тийновете си умират да ходят на море с вехтите, направо по-забавно лято не е възможно да има. Точно в тази възраст вече не им се мъкне с мама и тате, а предпочитат лагери и екскурзии с други като тях. Не си представям да поведа 14-годишния на детски режим - плаж от 9 до 12, обедна почивка и после пак от 16 до 18, горкият ще пукне от скука ако няма подходяща компания, защото отдавна не строи замъци по плажа и разходка със сладолед в морската градина не му се вижда забавно приключение, наистина не виждам какво точно ще прави на почивка тип семейна. Виж дете, което не е бебе, мога много да забавлявам на море и винаги съм водила моите, изкарвали сме си чудесно.

Моят пък е като багаж, на друго място се чувства най-добре. Дай му на него да ходи по хотели. Детският режим идеално ме устройва за почивка - ранен плаж, сън на обяд, ранно лягане. Ама аз затова отивам на почивка. Със сигурност без детето ще си почина по-добре, ама няма кой да го гледа, така че не драматизирам. По-добре с дете на море, отколкото с дете вкъщи 

А, Янечек - като имаш тийнове, ходиш на почивка с приятели с други тийнове.
Или с компания, която тийнът харесва.
Тогава няма отърване.

Eкс, не мога да ходя на почивка с приятели, защото за мен това е ужасна мъка - не обичаме едни и същи места, нито едни и същи занимания, нито пък синът ми се харесва с децата на моите приятелите, че да имат какво да правят заедно. Затова ходи на лагери, а аз с малкия на море. Оптимален вариант за семейството ни.

Ние сме от тези, които пътуват и почиват с децата си. Не възприемаме детството като болест, която прави индивида непълноценен и невъзможен за включване в семейния живот. Не чакаме тая болест да мине, за да поведем отрочето по музеи и галерии. Децата не са зверчета, които може само да се "пасат" на вилата или да се метнат на бабите.
Смятаме включването на децата в почивки и пътувания за част от възпитанието, израстването и придобиването на опит - и детското, и родителското. Когато при едно пътуване/почивка се подходи разумно, с осигуряване на забавления за всички налични семейни членове, леки компромиси и леко снижени очаквания, както и разумно разписание, нещата се получават. Тоест - кръчмите и клубовете не са ни приоритет в момента, но активни забавления - да.
Е, ясно е, че 3-годишното няма да си спомня, че е било в Лувъра, но пък остават снимките Остава и трупането на опит и култура на поведение, което с времето се отплаща.
Отглеждаме активни и любопитни деца, адаптивни и свикнали да пътуват и да се справят в различни обстоятелства и среда. Такива са И заради пътуванията, на които ги подлагаме   още от раждането им. Да, имали сме трудни почивки, с бебета не е лесно. Но е възможно . Пък и бебешкия период е кратък, важен и очарователен на моменти. Късметлии сме, че не пропуснахме и минута.
Последната ни почивка беше в Холандия. Мислехме, че ще е скука, но се забавлявахме много активно и петимата. Да, не посетихме нито една кръчма или нощен клуб, но посетихме разкошни места, красиви и уникални. И набелязахме още, за следващото ни ходене там.

Кръчмите със сигурност не са ми преоритет. Мога да седнаем в някое заведение да пием по един аперитив, да вечеряме и да се приберем максимум към 22.00ч. в хотела. Сутринта росни пресни по улиците. Лошото при нас е че не обичаме да отидем някъде и да заседнем край басейна, обичаме да обикаляме.По цели дни сме по улиците, музеи, храмове, църкви и т.н., това разбираме като почивка. Иначе ми е скучно 

Поради тази причина с мъжа ми имаме и почивки без деца, защото това, което е подходящо за тях, не е за нас и обратното. Не страдам от гузна съвест, че няма да ги заведа навсякъде, където ходя, нито Лувъра ще изчезне, нито Колизеума, ще ги видят, когато пораснат. В детска възраст плаж и сладолед в моркската.

       Не зная как е с повече деца, защото аз имам едно, а освен това и самата съм едно дете.
 Но никога никъде не съм ходила без детето/ изключвам служебни пътувания/.Мене ме водеха от 4 годишна, вярно, не си спомням всичко, но си спомням усещането, ароматите, ако щете.Бях на повече от 30 когато за първи път се върнах на онова място, на което почивах на 4г., усещането беше незабравимо,макар и спомените- мъгливи.

      В чужбина заведохме детето като беше на 5г, на планина с преходи- на 3г.7 мес. Никога не съм имала проблеми с него, дори ми е по-приятно от времето, през което съм била без дете, защото мога и да правя редица детски неща.А иначе, у дома и на училище детето ми е много опърничаво и палаво, но като е на почивка, нямам проблеми. Единствено, до около 6-7 години не искаше да яде, а често приемаше медикаменти и ставаха малко спорове, но иначе никакви такива .

      Моите родители никога не са ходили сами на почивка, всъщност само веднъж- когато бях на 25 години и работех вече.Отделно- майка ми на лагери с децата, баща ми- в командировки, но да се грабнат двамата, а мен при баби- не.И при  баба на село ходехме заедно.

      Така че, за всеки е различно, за някои е тегоба, за мен е   удоволствие да съм с детето.За родителите ми също беше така. Цялата емоция започваше още много преди почивката- къде, как, планове се правеха, обсъждахме, шегувахме се.

       В събота или неделя откриваме плажния сезон, за срамотите, още не съм стъпила на пясък.И там много добре се разбираме, защото той е ранобуден, за разлика от повечето ми приятелки и има с кого да ходя рано. Мъжът ми не е много по плажовете.




Това искрено ме развесели, така е, порастват децата и си имат други компании, по -забавни неща за правене.
Но често почивам на ведомствена база,не е на море, на планина е.И ми е странно, че има деца и "деца" на възраст от 15 до 25 години с родителите си. Явно ,не им е скучно.