Чудя се на жените и мъжете, които не държат на пола си (а са хетеросексуални) и доброволно се отказват от тази своя толкова фундаментална личностна характеристика. Аз съм жена, гордея се с всичко, което представлявам като жена (визуално и емоционално), и би ми било доста обидно да ме бъркат с мъж. Ами да вземем да се откажем и от принадлежността си към човешкия вид, за да сме още по-освободени? Да ни е все едно дали ни идентифицират с коне и прасета примерно?
Всъщност тези 58 пола гей ли са? Представям си светлото бъдеще, в което войнстващите SJW с неопределен пол ще почнат да съдят нещастните задръстени хетеросексуални, защото не са разпознали овреме към кой от 58-те пола се числи събеседникът им днес.
Лицемерно и отвратително е да се позовавате на борбата на суфражетките за равноправие между жени и мъже. Това, което направиха днешните феминистки, е подигравка с идеите и делото на тези смели жени. Съгласна съм с разделението на цитираната по-горе Кристина Холф Сомърс: джендър феминизмът и феминизмът на жертвите изврати и предаде всичко, за което се бореха суфражетките. Никоя суфражетка не се е борила за отричане на женствеността.
Госпожи неолибералки, които безапелационно обвинявате от амвона на въображаемата си праведност едновременно в хомофобия и ислямофобия (в последно време неизвестно защо приравнявана с расизъм). Кога ще изберете едно от двете? Защото двете са несъвместими. Няма как да защитаваш едновременно правата на най-хомофобската култура в света и правата на хомосексуалистите. Реакциите на мюсюлманите в Англия по повод първия гей брак между мюсюлмани са показателни.