Отношения баща - дъщеря

Той и стоварва вина, защото тя го позволява и му върви по свирката.
Иначе наистина да го пита. От отговора може да разбере много.

Аз за това питам тук във форума - да сподели всеки, който иска как вижда ситуацията - тук са хора, който са без емоционална обвързаност със проблема.
Питам и него много неща - но отговори не получавам.
Поне не и смислени отговори, който мога да цитирам тук.
Последният път когато го посъветвах да не се изолира, да се социализира, да търси контакти, да излиза, да се движи - отговори  ядовито - така му било добре като саможивец!
Все на пук ми говори, с един яд в гласа все едно аз имам вина, че така е станало.
За внучката - късно е либе за китка - тя вече е голяма подрасваща тинейдърка, тресе я пубертете - не гори от желание да се разхожда с него, той я дразни, не я разбира.
Не очаквам нещата да се оправят, но се моля да са поносими, и да не ме измъчва усещането, че погазвам еднна от 10 те божи заповеди.

С твоите демони няма как ние да се преборим.
А това че ти говори с яд - ами яд го е, че е остарял, че е самотен. Извинявай, но ако на мен ми е зле, сигурно и аз ще се държа дръпнато. Няма нужда да говориш всеки ден с него, ако нямате какво да си кажете, поискай само ако има проблем, ТОЙ да ти се обади.
Аз също понякога се ядосвам на родителите си, че главите им стават все по-дебели с възрастта, а всъщност се сърдя на майката-природа, че животът е такъв.

Защо да е ядовит и гневен на мен - той когато е бил млад, е живял живота си, събирал се е приятели, пътувал е, наслаждавал се на моментите....!
Взел е своята част от младостта си, от своя живот на 20,30,40,50 години.
Защо да ми се гневи сега на мен - този дял от изживяването на мен не ми ли се полага?
Живота си върви...никой не иска да остарява...но никой не е  вечен!
Напасваш се спрямо обстановката и обстоятелствата и се бориш - няма лесно в този живот, и точно един баща трябва да дава този пример на децата си.
Да остарееш  с гордост и доброта в погледа.
Така и децата ти не само ще видят примера, но и ще те обичат.....!
Не знам може би това са идеали, от който не съм се отърсила.
Дай Боже да бъда по разумна аз с детето си!

Ами тросни му се и ти. Следващия път като замрънка, че бил самотен, му кажи  - Е, нали каза, че сам ти е добре?
Живота си е негов и ще го живее както сам си го направи. Това му кажи.

Ивануела, сега попадам на темата. Времето, което посвещаваш на този човек, ти отнемаш от детето си. Плюс това даваш на детето си пример за слугиня. По твои думи той не обича внучката си, тя не е привързана него, но гледа, как майка й обслужва чужд за нея и на практика чужд за семейството ти човек. Предполагам, че тормозът, който упражнява върху теб, плюс слугуването, което ти вменява, ти несъзнателно го прехвърляш върху детето си -  сигурно си уморена и разстроена. След допълнителната работа или бесуване по телефона, успяваш ли да се отърсиш, да се усмихнеш у дома и да им кажеш "я, хайде да се позабавляваме малко заедно" или си унила и всички ходят на пръсти около теб? Нали рабираш, че най-вероятно на детето ти няма да му е добре, защото усеща, че на теб не ти е добре?

Именно. Че баща ти е манипулатор, ясно. Но защо ти се поддаваш? Всъщност, единственото, което правиш в темата е постоянното повтаряне на "Защо той прави така?", "Искам той да спре да прави така." Той няма да спре. Ти трябва да се справиш с това, но явно имаш сериозни вътрешни спирачки. Те са основният ти проблем, не баща ти.

Може би не се гневи на теб или конкретно някому, а просто на живота, който води. Ако не бъркам, писала си, че на младини е бил властна натура, което едва ли ще се оправи с времето.
Ще ти кажа и нещо от своята камбанария - баща ти може да се държи с теб както прецени, и двамата сте възрастни хора. Не е длъжен да крие лошото си настроение и да ти създава само положителни емоции, както и ти не си длъжна нещо повече от елементарна помощ, ако му се наложи.
Моментът на истината е когато вместо да се ядосваш "Защо той е такъв егоист?" свиваш рамене "Той е егоист, но едва ли ще го превъзпитам на тези години".

Здравей, и аз съм в същото положение. На 21 год.останах вдовица. Съвсем млада. Почти момиче.
Оттогава започна едно обгрижване за мен и за детето ми.
Бях млада и исках човек до себе си и се оглеждах за подходящия мъж. Баща ми постоянно се интересуваше от мъжете, които ме харесваха. Този бил такъв, онзи друго му било..и така ме караше да се отказвам от тях. Постоянно им намираше кусури. Дори в ученическите ми години, когато имах гадже, което той не харесваше, направи така че да ни скара. Просто станаха любовници с майка му.. Винаги ми се месеше в живота. Дори и сега..
Имам 2 деца / едно от брака си което е голямо на 25 и едно от друг мъж, който той пак не хареса и го изгони /
След дълго лутане по мъже и неуспешни връзки, намерих мъжа на живота си.
Той ме приемаше с малкото дете. Голямото е семейно
Отидохме да живеем в друг град, от където е той. Намерих си работа с триста зора.
 И тогава се започна.
Сутрин и вечер   баща ми  звънеше по телефона да ми реве, че му е мъчно за детето.Болен бил..ходел по доктори.. Кога ще се приберем да го види..
И аз изглупях.
Не издържах на напрежението - нова работа, трябва да се доказвам, а той ми реве..
Напуснах работата си в офиса  и мъжа, и водена от чувството за вина и дълг, се прибрах при  баща ми.
Баща ми е възрастен на 73.и никак не се разбираме.
Сега съм самотна ...много самотна . А мъжа на живота ми е все още с мен, вече 10 години. ..Чака ме. ..Виждаме се по празниците и почив ките, когато ни съвпаднат да са заедно в еднакви дни. Но започнаха проблемите между нас с мъжа ми- до кога ще ме чака?  Когато се пенсионирам ли ще заживеем заедно...???
А аз живея с баща ми. Той е властен. Иска да му се чува думата.
Аз ходя на работа и се грижа за баща ми, готвя, пера чистя , а той е вечно недоволен.  Когато беше млад, се скъсваше да слага рога на майка ми. Тя милата си замина рано от този свят. От добър живот..
Много ми е самотно..Чувствам се зле. От нередовен полов живот си отвлякох болести и менопауза на 40 год./защото сега съм на 47/
Искам да имам семейство най после. Да има с кого да споделя нещо, което не е за баща, а за мъжа ми. Психиката ми е зле. Нервите..всичко ми е разбито. Баща ми е почти алкохолик и като се напие..  заяжда се заканва се обижда ни със сина, а той е тийнейджър . Не може да го търпи, но си мълчи милия, защото е добро дете.
Незнам какво да правя - съвестно ми е за баща ми , но и аз искам най после да  имам истинско семейство като другите хора..
Това е от мен. Бъди решителна и прави каквото ти е на сърце. Пред мен надделя синовния дълг пред личното щастие... Това е.
Чудя се дали сбърках..?

Извинете за дългия пост, но много ме развълнува темата и исках и аз за споделя.
Който иска може да коментира .

Виждам, че с теб сме набори. Моят първи съпруг също почина, но аз бях на 35, а от 4 години насам имам втори брак. И децата ни са на сходна възраст. Та, ще си позволя да ти дам един съвет съвсем накратко-обади се по телефона на мъжа си и използвай още този уикенд да си събереш багажа и да се върнеш при него, без да губиш повече време. Сигурна съм, че знаеш защо. Успех!

Аз ще си позволя да цитирам психиатъра, при който заведох моя близка (тя живее в дом, където управлява свекървата): твоето семейство не е баща ти. Твоето семейство сте ти и детето ти и мъжа, който те чака. Порасни. Излез от семейството на твоите родители (т.е. на баща ти). По-грубо казано: отбий се. Дължиш го на твоето дете, дължиш го на себе си, дължиш го на ТМ. Това е твоят живот, живей го.

Има хора от старото поколение, които са ни раждали и отглеждали, за да им бъдем работна ръка (дали на полето, дали вкъщи...), нещо като безплатен биологичен материал, преки донори, и за тях няма никакво значение, че ние сме не по-малко хора, с не по-малко права - включително правото на щастие. Стани равноправен човек. Твоите права няма да ти ги подарят, трябва сама да си ги вземеш. Ако не направиш нищо, си оставаш вовеки робиня. Изборът е твой.

Да, направила си грешка. Много добре го знаел ама ме щеш да си го признаеш. И продължаваш да я правиш. От теб зависи да промениш нещо. Достатъчно си се мотала, действай.

Шарки е права. Никой няма да ти даде правата ти. Ако си ги искаш, ще трябва да си ги вземеш сама.

Сама си си виновна. Да се грижиш за родител е нормално. Ненормално е да позволяваш да ти се бърка в личния живот. Ненормално е да зарязваш мъжа си, работата си и целия си живот буквално за да се грижиш за заядлив дърт алкохолик.
Казваш винаги ти се е бъркал в живота. Съсипал майка ти, отишла си рано от "хубав" живот. Такъв баща много отдавна бих го отсвирили и пет пари не бих дала за него.
И моят баща беше алкохолих и съсипа майка ми. Разведоха се. Той за мен не е баща. Никога не се е грижил за мен.
Сега е болен, но не ме интересува. Не му дължа нищо. Не изпитвам нищо към него. Като малка изпитвах някакви чувства към него. Пиянските му изцепки постепенно заглушиха тези чувства, както и тормоза. След това изпитвах единствено гняв, че никога не съм имала нормален баща. Сега вече не изпитвам нищо към него и затова не ми пука, не се чувствам с длъжна с нищо.
Добре те манипулира, но ти го позволяваш. Доброволно си се отказала от собствения си живот за да робуваш на човек, който не заслужава.
Да не би да е инвалид, че да има нужда да живееш при него, да му готвиш, чистиш и переш? Съмнявам се.
На много жени се разболяват родителите. Не съм чула сред познатите си за ни една зарязала семейство и работа. Полагат необходимите си грижи без това да засяга дом, семейство и работа.

Вече стана трудно за местене.
Сина ми учи в хубаво училище което не иска да напуска/8 клас е/ Баща ми също не дава да дойде синът ми с мен.
 Освен това всичко се чака наготово..  да измия чиниите, да наготвя да изчистя. Никой не пипва нищо. Една виличка не се измива през деня
Баща ми пие по цяла нощ, а на другия ден цял ден спи..А не е болен на легло.
Мъжа ми е от малък град, а аз живея в голям и взимам 900 лв. заплата. Баща ми казва да заминавам където си искам, но да им пращам пари.
Имам и кредит/ не е много -1000 лв.и малко трудно ще ми е по този начин. Като напусна  работа какво ще правя.?? Мъжа ми и той има кредит. И неговата заплата е малка ама няма къде да ходи.При мен категорично отказва да дойде заради баща ми. И така..Това са ми колебанията