Информация за МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов) - 12

  • 88 481
  • 736
# 330
Момичета,

Мисля, че всичко е наред! И двете сте прави - според мен няма проблем Simple Smile

Мише, и аз съм с близнаци, на мен също постоянно ми го втълпяват това. Да, рискови сме, но в крайна сметка всичко опира само до взимане на повече мерки и избягване на каквито и да е притеснения и вълнения. Със секцио или не, с таткото или не - важното е да родим живи и здрави бебенца, а после - целия живот е пред нас Simple Smile

Прегръдки и на двете... на всички Hug
Виж целия пост
# 331
Само едно уточнение - мъжът й е бил при нея след секциото, как и самото бебе.

Останах с впечатление, че това е насочено към мен и звучи доста подигравателно. Както и да е - успех ти желая както и да родиш ! Раждането ще го забравиш бързо. Истинските предизвикателства идват после.
Виж целия пост
# 332
KittyCatty, + 1 за последните ти постове.

Никой няма да ви кара да правите нещо против волята ви, още повече в "Надежда". Ще родиш така, както прецениш. Ако за лекаря това е рискова бременност, но за теб не е, абсолютно си в правото си да подпишеш декларация, която ще ти предоставят, че въпреки съветите от докторите, ти държиш да те изродят нормално, съзнаваш рисковете и си готова да ги поемеш.

Коластрата ми слезе на 2-я ден след операцията. Не виждам специално при секцио необходимост от присъствие на бащата точно в операционна. Операцията трае около 40мин. Разделяте се на вратата на операционната и след 40-на минути той те посреща пак там. Отделно вече е видял бебето. След операцията докато се освестиш той няма с какво да ти помогне, а и ти си в реанимация. Няма как там да сте 5 родилки, 5 бащи и персонала т.е. да е навалица от хора и всеки да говори, да щъка напред-назад. Възстановяването на родилката е много важно- спокойствие, тишина, сън и слушане на инструкции на персонала. На мен на моменти ми беше досадно и това постоянно звънене т.е. вибриране на тел.

В "Надежда" специално се съобразяват максимално с желанията на родилката, доколкото раждането позволява, разбира се.

Виж целия пост
# 333
Действително много задълбахме, аз наистина търсех повече информация за начина, по който протича секциото в Надежда, защото ако има дори минимален риск за бебетата никога не бих си позволила да оспоря лекарското мнение и да не се съобразя с препоръката на лекаря. Просто следната картинка си представях от самото начало до края на процедурата инвитро и тя ми помогна да не се чувствам зле психически, даже настроението ми да е приповдигнато:

Бащата присъства с мен на естественото раждане, той не искаше първоначално, но просто така се случи. Определено беше най-емоционалния момент и се радвам, че го сподели с мен.

Давам си сметка, че бременността ми трябва да се развие по идеалния начин, за да се случи това и точно затова се интересувам от секциото, като наистина информацията от вас за всички детайли ми дава спокойствие.
Виж целия пост
# 334
Емоционалният момент го има и по време на секциото и вярвай ми, той е неповторим. Да ти сложат на гърдите за първи път двете прекрасни бебчета, които си носила почти 9 месеца в утробата и да можеш да ги гушнеш и нацелуваш. Мислиш ли, че не съм се вълнувала ? Цялата треперех, а сълзите ми се стичаха. Това е най-прекрасният момент в живота ми. Колкото до таткото, той в повечето случаи е неадекватен. Grinning
Виж целия пост
# 335
Това, което казваш, звучи страхотноооо! На мен ми стана криво от строгия отговор на една акушерка как това е операция и дори бебетата да са добре, невинаи ги дават на майката, все пак е с отворен корем. Понякога ги дават след излизане от  реанимация, а понякога чак при изписването.
Освен това имам познати, които се възстановиха доста бавно след секциото, някои имаха и усложнения, и те ми казаха, че въпреки желанието им, не са били добре физически и не са справяли много с грижите в началото.
Да не говорим, че повечето казват, че заради раздялата в болницата и състоянието им така и не са кърмили... Това последното обаче ми се вижда много пресилено и мисля, че си е било по-скоро тяхно решение. Както и вие пишете, можеш да кърмиш и след оперативно раждане.
Виж целия пост
# 336
Това, което казваш, звучи страхотноооо! На мен ми стана криво от строгия отговор на една акушерка как това е операция и дори бебетата да са добре, невинаи ги дават на майката, все пак е с отворен корем. Понякога ги дават след излизане от  реанимация, а понякога чак при изписването.

Точно така е. При мен нямаше усложнения и аз родих в края на 38-ма седмица. Децата веднага отвориха дробчетата и проплакаха. Пожелавам ти го и на теб. Но в случай на преждевременно раждане или усложнения, допускам, че бебетата не ги получава веднага майката и след естествено раждане. Все пак, им трябва специализирана грижа. Колкото до възстановяването, доста често то е по-бързо след естествено раждане, но не е задължително. Имахме в болницата и бързо възстановили се и такива, които едва кретаха, както след естествено, така и след секцио. Въпрос на организъм и някои други фактори свързани с големината на бебето, широчината на таза, прага на поносимост към болка  и т.н. При мен, например, имаше много силна болка в гърба след операцията и глезените бяха зверски отекли, което затрудняваше подвижността и реакциите ми, освен това кърмата ми не тръгваше. Но момичето, с което бях в стая нямаше нито един от тези проблеми и имаше кърма да изхрани тризнаци. И двете бяхме със секцио.
Виж целия пост
# 337
Това са някакви частни случаи. Всеки гледа от собствената си камбанария и си мисли, че като се е случило на него и за другите важи.

1. Няма начин бебетата да са добре и да ти ги дадат чак на изписването.
2. Секциото не пречи на кърменето. Обикновено не се полагат необходимите усилия и се търси причина или има друг проблем.
3. Възстановяването е строго индивидуално. Усложнения не се получават при всеки.

Успокой се и мисли позитивно, а не случай перипетиите на тази и онази! Любимо ми е да родиш, да не мине всичко по мед и масло и да започнеш да обясняваш на бременни колко е било трудно и кофти. Никога не съм разбирала този стремеж да обясняваш на бъдещи майки какво може да се обърка вместо да им кажеш, че всичко ще е наред и не е чак толкова трудно.

п.с. А, KittyCatty вече го е обяснила докато аз пиша.
Виж целия пост
# 338
Любимо ми е да родиш, да не мине всичко по мед и масло и да започнеш да обясняваш на бременни колко е било трудно и кофти. Никога не съм разбирала този стремеж да обясняваш на бъдещи майки какво може да се обърка вместо да им кажеш, че всичко ще е наред и не е чак толкова трудно.


Заради подобни разкази реших да попитам и тук. И ето, че се оказа, че нито е задължително близнаците да се родят преждевременно, нито след секциото задължително си далече от бебетата и не си годна физически да се грижиш за тях.

Благодаря, че споделихте мненията и прежоваванията си по време на секциото Hug
Виж целия пост
# 339
Ами моето секцио не беше леко. Започнах с естествено раждане, което премина в спешно секцио. После упойката не ме хвана и много болеше. Но въпреки това от момента, в който ми казаха "гледай часовника, ей сега ще го извадят" до момента, в който ми го сложиха до бузата, бяха най-прекрасните мигове от живота ми и забравих, че нещо ме боли. След това ме приспаха до края на операцията, за което бях безкрайно благодарна.
Така че, дори да не е по мед и масло, всичко лошо се забравя и остава само спомена как за пръв път си чула детето ти да проплаква и как за пръв път си го прегърнала. Важното е да сте здрави, а другото се подрежда - в болницата са достатъчно грижовни Simple Smile
Виж целия пост
# 340
Е, то и аз първият път започнах с естествено раждане и финиширах със секцио, ама не съм тръгнала да разправям подробности на бъдещи майки около мен, че чак да им обяснявам колко е гадно, как нямало да им дадат децата и нямали да кърмят. Явно много са я наплашили и тя затова се е шашардисала и се е хванала за мъжа си, защото не е сигурна, че ще се справи сама.

Mishence_2017, няма такива филми или по-скоро са изключения. Всяка бременност е различна и всяка бременна е различна. Имаш доста време, доколкото разбирам. Карай си спокойно бременността, успокой се и всичко ще се нареди. Лекарите затова са в б-цата, за да преценят, да изродят и да те подкрепят. Не разпитвай много около теб кой как родил и какво станало. Ако беше толкова непосилно, нямаше да се ражда втори, трети и т.н. пъти.
Виж целия пост
# 341
Ами аз нали това казвам - че дори и така не ми е било гадно, а напротив.
Номерът е там, че когато дойде момента, независимо дали ще е естествено или секцио, просто влизаш в болница с настройката, че отиваш на най-хубавата среща в живота си - с детето си.
Виж целия пост
# 342
Момичета,а кога могат и бабите примерно да дойдат да си видят внучето,чувала съм,че там посещенията не са препоръчителни Confused
Виж целия пост
# 343
Явно много са я наплашили и тя затова се е шашардисала и се е хванала за мъжа си, защото не е сигурна, че ще се справи сама.

Mishence_2017, няма такива филми или по-скоро са изключения. Всяка бременност е различна и всяка бременна е различна. Имаш доста време, доколкото разбирам. Карай си спокойно бременността, успокой се и всичко ще се нареди.

Не са ме наплашили, ами по-скоро се ядовам на моя си гинеколог, който е познат и може би затова си позволява да коментира начина на раждане от самото начало. Той има голям опит и се е справил с много проблемни бременности, явно заради рутината и факта, че се познаваме, си позволява да омаловажава секциото: " Идваш, лягаш и на другия ден си ок и с бебетата." Това пък ме тласна в другата крайност и се съсредоточих само върху усложненията след секцио, което също е грешно

Колкото до мъжа ми знам, че му е достатъчно криво, че не участва в самото зачеване и се чувства ужасно виновен, защото секциото ни е с причина мъжки фактор. А и сме се наслушали на разкази от наши приятели и близки как са си гушнали бебето веднага след раждането и сме си мечтали за това с години. Вероятно ситуацията аз в операционна, той - отпред, ще напомня на пункцията, която не беше много приятно изживяване. Първо, не ни предупредиха, че ще съм последна от всички 31 жени, което е било замислено от самия лекар с цел да се увеличи шанса за оплождане, т.е. излязох след почти 5 часа. Да не говорим как по едно време едно момиче се почувствало зле от упойката и се разтичали от персонала, а татковците пред вратата се чудели с коя се е случило нещо...

Смятам да си "карам спокойно бременността" и да слушам само и единствено лекарите и то като дойде моментът. Както казваш, missence, има доста време дотогава. Simple Smile
Виж целия пост
# 344
Момичета,а кога могат и бабите примерно да дойдат да си видят внучето,чувала съм,че там посещенията не са препоръчителни Confused

Iv, бабите нямат спирачки! Grinning

Май свижданията тревожат повечето от бъдещите мами, но явно зависи от много фактори: как е бебето, как е майката, да не говорим, че есенно- зимния период има и грипчета Frowning1
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия