"Cesur ve Güzel"("Дръзки и красиви") с Туба Бюйюкюстюн и Къванч Татлъту- тема 12

Здравейте!

Изгледах преведената серия и разбира се, наместих някои несъответствия, които усещах при онлайн гледането, но така е като не се знае езика.
За ГГ няма да коментирам нищо, защото е казано почти всичко. То винаги има какво да се допълни, но не е нужно при тази категорична красота, която струеше от Сю и Джес.
От петък съм се замислила много за Бюлент и Корхан. Защо за тях съм се замислила, някак не можех първо да се уловя, какво ме провокира да ги слагам заедно един до друг и да искам да ги сравнявам като образи.
Еврика, днес сутринта, след като изгледах серията на български, изкристализира извода ми от това сравнение.

Всичко започва от родителската любов - това бяха много точни думи, казани от Силви Вартан в предаването
120 минути по БТВ.

Корхан е дошъл на този свят от грешка. Живял е в семейна среда без любов между родителите си. Не е получавал любов от баща си, което всяко момче търси , защото е от собствения му пол. Получил е обаче любов от майка си, която цял живот наверно е страдала, че се е омъжила бременна, отритвана от бащата на детето си, като дава цялата си любов на това дете. Въпреки това детето Корхан не се чувства  цялостно и това се отразява в неговото поведение вече на възрастен.Корхан бе нерешителен, винаги критикуван, мразен от баща си, отхвърлян от него, манипулиран от  жена си, но останал обичащ човек.
Майката е съумяла с любовта си да го направи такъв любвеобилен, състрадателен,отстъпчив, добър човек.
Няма да забравя сцената на гроба на майка му, когато завари там баща си Тахсин. Първо бе изненадан от присъствието на Тахсин там, после тръгвайки се усмихваше, говореше й все едно е жива и дори и намигна на края. Разридах се. Това е Корхан- човек с добро сърце.
Въпреки липсата на любов при родителите му е имал семейство, тираничен баща и любяща майка.
Майка, която е изстрадала своята грешка, но е достигнала до брак и е родила Корхан в брак, независимо, че не е била обичана. За да направи тази грешка Нуран наверно е била влюбена в Тахсин и е родила детето си с любов. Не е могла да получи любовта на Тахсин, след което е видяла той какъв човек е и се предава на болестта.

Съвсем друга е ситуацията при Бюлент. Той е роден в брак. Останал е от малък без баща и е отгледан от майка си.  До тук от гледна точка на сегашните ни разбирания, всичко е нормално, но при тях не е.
Тя остава сама жена с дете и то от другия пол. Момче, което има нужда от баща или по-точно от мъж до майка му и до себе си. Но такъв няма, а има една стара любов на майка му, наречен Тахсин, който наверно е бил техния благодетел. Дори да не е бил техен благодетел все пак са в една фирма майка му и бишият й любим Тахсин. Това е много объркващо за едно момче, което усеща, че любовта на майка му е към друг мъж, който не му е баща. Винаги детето си задава мислено въпроси и си отговаря мислено, като най-вече отговорът е , че не е бил желан да дойде на белия свят, а е дошъл едва ли не по необходимост.
И това е така, защото Мехрибан, за да не остане сама, след провалената й сватба с Тахсин се жени за бащата на  Бюлент, за да е женена и естествено ражда дете. Всичко това минава през главата на това дете.
Видяхме за колко много неща упрекваше Бюлент майка си. И мога да ви кажа, че е прав, защото в него е загнездено точно това чувство на роден по необходимост.

Корхан, роден от грешка, Бюлент роден по необходимост.
Бюлент е в по-неизгодна позиция. Около него непрекъснато имаше присъствие на голямата любов на майка му. Винаги присътваше на  спомените от Мехрибан за миналото и провалената и сватба с Тахсин. Колкото и Мехрибан да казваше с думи колко е ужасен Тахсин, тя пазеше дълбоко в себе си онова чувство от миналото. Самата тя като жена успява да си стъпи на краката и да поведе живота си в правилна посока, разбира се, в името на бъдещето на детето си и своето, но не се разделя със спомена от миналото и с човека, който я е наранил, а напротив е в една фирма с него. Как се е чувствал един тинейджър в такава обстановка? Разбира се, че доста ревниво, злобно, в някои моменти примиренчески, но винаги със задната мисъл за мъст или за облагодетелстване. При Бюлент е било облагодетелство и желание за притежание на
любимката на любимият на майка му.  С това е потушил вътрешната си борба за появата си с нелюбов.
Докато не дойде съперник, който му обърка подредбата. От подсъзнанието му изплува всичко, което е подтискано от майка му като начин на поведение. Мехрибан го е изучила и възпитала добре, но е подтискала със силата на характера си неговите чувства, като го е възпитавала да бъде това което тя иска и което е смятала, че трябва да бъде синът й. Но синът и възпитан добре, според нея е имал доста противоремия в себе си, които не ги е споделял, но когато станаха грешките започна да й крещи в лицето истини, от които тя онемяваше.  Най-грозно беше нейният упрек към Бюлент, когато го видя в полицията с белезниците че той е най-черното нещо в нейния живот.
Ех, Мехрибан, Мехрибан, разбирам я напълно, но........ не мога да оправдая нейното поведение към сина й.
Тя изцяло е била подвластна на това, какво ще кажат хората и така е белязала целият си живот, но не е могла да го отнесе към Бюлент, просто е забравила, че той е отделен индивид и има нужда да свети със собствена светлина, а не да бъде в сянката на майка си.
Синдромът Мехрибан е доста често срещан у нас. Когато една жена роди по необходимост винаги има пропуски във възпитанието на това дете. То или става агресор, ако майката не може да се реализира, или започва да има зависимости, ако майката се отдаде на личностна реализация.

Извинявайте, ако съм била многословна, но исках да споделя усещанията си .
Извинете ме и за някои грешки, но клавиатурата ми прави номера.