Младоженецът не желае сватба

Смея да твърдя, че мненията ми винаги са били много балансирани. Както и че аз самата взимам решения не импулсивно, а обмислено и на базата на много възможни гледни точки. Не само на роднини, защото имам и други близки хора. На мнението на някои от тях много държа, макар невинаги да го взимам предвид. Но когато вече съм взела решение, емоционално изнудване не бих позволила. Позволявала съм го в миналото, от това само загубих.
Така че самонадеяна не бих се нарекла.
Темата обаче не е за мен.
И в горното мнение, част от което е цитирано, зададох далеч по-важни въпроси. По темата на авторката.

Честно, някои мнения искрено ме учудват....    
НСЧ, а ако щерка ти иска само подпис в общината, в присъствието на майка си и баща си, пак ли демонстративно няма да отидеш?

Да де, така е...ама питам, кой и къде греши в случая?    
Щерката и зетя са взели своите решения.Избрали са каква да бъде сватбата им.Къде точно допускат грешка, че трябва тъщата да им я посочва и да ги поправя?
Ако грешката е, че дъщерята се заробва с тиранин, който не й дава да има собствено мнение, грешката хич не е каква да е сватбата.А дали изобщо булката е направила правилен избор в живота.
Само че, тъщата въобще не се вълнува от тази (евентуална) грешка на дъщеря си, дори и дума не обели, че се кахъри за това, че детето й ще живее под терор.
Нея  я вълнува съвсем друга тема, за която изобщо не би трябвало да има намеса от нейна страна.

Защо? А ако тя иска да отидеш? Ако са преценили, че искат парите за сватба да дадат, например, за пътуване и уникален меден месец, но все пак тя се надява майка й да й бъде свидетел на подписването? Ако не е била натисната от деспотичен мъж, а си е свежарка, но предпочита Малдивите пред 200+ гости? Дали няма да се почувства зле от подобна демонстрация, ако за нея си е вид празник макар и без черпенето?

Дорис, да знаеш, че ти оцених историята 
А това с неотиването си е точно по-елегантната форма на контрол, за която говорех по-нагоре. Поне аз така го разбрах - няма да стане по начин, който аз одобрявам и разбирам, затова няма да ида на сватбата на щерката.

Не става дума за демонстрация, на такива места стъпвам само ако е много наложителен моят подпис.
Това е чисто документалната страна на нещата, не намирам за нужно да обикалям с нея по институции.
Ако е част от празник, тогава няма начин, защото нещата следват едно след друго, но ако искат само да подпишат - да подпишат.

П.П. Нямам нищо против този начин на сключване на брак, нито дори въобще да не се сключва такъв, абсолютно либерална съм в това отношение

Интересно, как във форум, създаден за споделяне и взаимопомощ, с такъв хъс се нахвърлят някои потребителки върху майка, която иска детето ѝ да е щастливо. Коя майка не би искала?...
Четох много внимателно публикациите на авторката и никъде не видях, че иска да се налага, нито пък, че става въпрос за властен човек. Животът е много непредвидим, и ако сега някой смята, че никога не би постъпил по даден начин, задължително ще го опровергае.
А що се отнася до темата за обедните гостувания, прочетох и нея. Потребилката даже я е пуснала, за да иска съвет, (както и  настоящата тема, между другото)...Дали, ако беше властен човек, щеше да се консултира с някого?  
Далеч съм от мисълта, че всички трябва да сме на едно мнение, обикновено в спора се ражда истината, но нека да е спор, а не нападки. Изобщо не съм учудена, че авторката вече не пише, при такива невероятни интерпретации.
Златна превъзходна, пожелавам удовлетворение от решението, което ще вземат бъдещите младоженци  и нека всички, участващи в създалата се ситуация, бъдат щастливи.  

Тук ти е грешката, родителите не са част от семейството, а част от фамилията.
Семейството са младоженеца и булката + техните деца, ако има такива. Някои родители разсъждавате много аторитарно и егоистично, затова после има 30+ годишни и от двата пола, които не могат да си отстояват мнението или да кажат Не на родител.
Оставете тия "деца" да пораснат най-накрая...........

The Дорис, много добре казано.

Ние, като деца на родителите си, част ли сме от тяхното семейство или не?

Ние, като деца на родителите си, част ли сме от тяхното семейство или не?


Логичен въпрос. Чакам  отговорите с голям интерес.

Освен уместния въпрос на  Polar bear   също така възниква дилемата КАК се определя кой точно е в семейството - по документ, по кръвна линия, по живеещи в една къща ...

Е що пък чак до понеделник ще чакаш!?Направо веднага действай!
Аз пък в неделя бикновено по обяд ставам... 

Фамилия значи точно семейство, чуждица е .  Точно част от разширеното семейство са родители, братя, сестри и т.н. И ми е супер странно да прочета такива крайни мнения точно от българи.
Дорис, имаш дар слово. 
А при семейни неделни обеди е учтиво и младите да носят нещо, не да идат да се оплакват от фрикасето само.

ММ заяви, че ако имаме дъщеря един ден (понеже той много иска) ще е негова дъщеря докато не тръгне по гаджета, после ще е само моя дъщеря.  
За мен всички са си едно семейство, което се разделя в отделни домакинства и всяка двойка си е начело на нейното.
До каква степен може да се бъркат родителите- до каквато децата са зависими от тях, или до каквато родителите са зависими от децата си.

По въпроса дали майката трябва да присъства на подписването, ако не се вдига сватба- не знам.

В момента, когато ти задават въпроса, и държиш ръката на любимия си, няма никакво значение къде си и с какво си облечен, има значение да се огледаш и да видиш любимите си хора. Независимо после какъв купон вдигнеш с роднините, нищо не може да се сравни с този момент, и според мен всяка една майка, която си позволи да го изпусне ще нарани детето си.

Аз ще си позволя да отговоря.

Разбира се, че сме част от семейството на родителите си и те от нашето. Това, обаче, не означава, че всяко наше решение трябва да е одобрено и прието от тях. Нито, че те имат право да влизат в нашите спорове и да се мъчат да накланят везната към единия от двамата изкуствено. На младите хора трябва да се даде шанс да изградят самостоятелно съществуване, отделна семейна единица, която да има отработена система за решаване на подобни казуси вътре в двойката, не с помощта/пречката на трети лица, независимо дали са близки или не. Затова трябва да бъдат оставяни да си се изясняват двамата. Иначе какво семейство ще бъдат? Такова, което не умее да общува и да избягва конфликти без намесата на мама и тате ли?

Същото важи в обратен ред. Снахата в едно семейство няма правото да се меси в отношенията между свекърите.

Много по-хубави отношения биха имали хората, ако не си създават такива объркани емоции.

Аз сериозно не разбирам какво неясно има, затова ще го напиша в най-съкратен вид:
Прекрасно е, че майката и дъщерята имат такива близки приятелски отношения и си споделят всичко, виждат се редовно и така нататък.
Чудесно е, че зетя явно е съгласен да идва и така косвено да помага за хубавата връзка майка-дъщеря. Няма по-хубаво от това, че младоженеца и булката се разбират чудесно по думите на авторката. Единственото, което не е хубаво е, че при първото неразбирателство за нещо, майката скача като орлица да пази правата на дъщеря си, намесвайки се в техен вече семеен конфликт, намесвайки и още други хора в този конфликт. С това прави мечешка услуга на дъщеря си без значение от крайния резултат (голяма, малка или средна сватба). На родителите работата им е да са до децата си в трудни моменти с подкрепа, не с влошаване на ситуацията и налагане на мнения. Освен това ми е трудно да класифицирам като труден момент зора дали гостите ще са 10 или 30. Колко по-сериозни проблеми ще имат младите в бъдеще, не дай си боже и по-сериозни конфликти. Ако мама се меси за такива неща, много ми е интересно какво ще стане при по-голямо неразбирателство.

Това го казвам с най-добри чувства. Имам невероятна майка, с която се обичаме много и също мога да нарека най-близка приятелка, споделяме си всичко, чуваме се всяка вечер, пишем си, гледаме едни предавания, смеем си се и се погаждаме. С МП дори живяхме в продължение на година с нея и смея да кажа, че се разбират много добре. Разликата е, че тя все гледа как на нас ще ни е най-добре и не си позволява да се меси или да налага мнения дори в ситуации, в които аз отлично знам, че не би одобрила дадено решение. О, и независимо, че съм й дете, ако й споделя все пак наш спор, не бърза да осъди МП. Ако съм потърсила съвет, винаги е бил балансиран, а понякога мнението й е в негова полза. Често е била права.

Да, да и пак да!
И за връзката с майка ти идеално те разбрах, моята е същата.

Изразяване на мнение като различна гледна точка или съвет е едно, лично аз намирам за странно такова да няма при толкова близка връзка. Намесването и настояването да стане точно по определен начин обаче е съвсем друго.