Младоженецът не желае сватба

Google76, разбирам позицията ти, но не се ли отнася тя само до идеалната ситуация. В конкретния казус е просто една сватба, което си е т.н "бял кахър".

А до къде стига месенето и кой има право да го прави, когато става дума за насилие, манипулиране, тормоз /психически и физически/, пристрастяване, психически проблеми на един от партньорите /просто изброявам, а не всичко наведнъж/? Темата не е за подобно нещо /не съвсем/, но така или иначе вече сме извън нея.
Аз съм професионално увредена - работя с криминално проявени психично болни. И смятам, че ако близките им не бяха пазили така отстояваните в темата неутралитет и невмешателство и предимно егоистичен непукизъм, то много хора щяха да са здрави и най-важното живи  

Аз ще си позволя да отговоря.

Разбира се, че сме част от семейството на родителите си и те от нашето. Това, обаче, не означава, че всяко наше решение трябва да е одобрено и прието от тях. Нито, че те имат право да влизат в нашите спорове и да се мъчат да накланят везната към единия от двамата изкуствено. На младите хора трябва да се даде шанс да изградят самостоятелно съществуване, отделна семейна единица, която да има отработена система за решаване на подобни казуси вътре в двойката, не с помощта/пречката на трети лица, независимо дали са близки или не. Затова трябва да бъдат оставяни да си се изясняват двамата. Иначе какво семейство ще бъдат? Такова, което не умее да общува и да избягва конфликти без намесата на мама и тате ли?

Същото важи в обратен ред. Снахата в едно семейство няма правото да се меси в отношенията между свекърите.

Много по-хубави отношения биха имали хората, ако не си създават такива объркани емоции.

Аз сериозно не разбирам какво неясно има, затова ще го напиша в най-съкратен вид:
Прекрасно е, че майката и дъщерята имат такива близки приятелски отношения и си споделят всичко, виждат се редовно и така нататък.
Чудесно е, че зетя явно е съгласен да идва и така косвено да помага за хубавата връзка майка-дъщеря. Няма по-хубаво от това, че младоженеца и булката се разбират чудесно по думите на авторката. Единственото, което не е хубаво е, че при първото неразбирателство за нещо, майката скача като орлица да пази правата на дъщеря си, намесвайки се в техен вече семеен конфликт, намесвайки и още други хора в този конфликт. С това прави мечешка услуга на дъщеря си без значение от крайния резултат (голяма, малка или средна сватба). На родителите работата им е да са до децата си в трудни моменти с подкрепа, не с влошаване на ситуацията и налагане на мнения. Освен това ми е трудно да класифицирам като труден момент зора дали гостите ще са 10 или 30. Колко по-сериозни проблеми ще имат младите в бъдеще, не дай си боже и по-сериозни конфликти. Ако мама се меси за такива неща, много ми е интересно какво ще стане при по-голямо неразбирателство.

Това го казвам с най-добри чувства. Имам невероятна майка, с която се обичаме много и също мога да нарека най-близка приятелка, споделяме си всичко, чуваме се всяка вечер, пишем си, гледаме едни предавания, смеем си се и се погаждаме. С МП дори живяхме в продължение на година с нея и смея да кажа, че се разбират много добре. Разликата е, че тя все гледа как на нас ще ни е най-добре и не си позволява да се меси или да налага мнения дори в ситуации, в които аз отлично знам, че не би одобрила дадено решение. О, и независимо, че съм й дете, ако й споделя все пак наш спор, не бърза да осъди МП. Ако съм потърсила съвет, винаги е бил балансиран, а понякога мнението й е в негова полза. Често е била права.

Ние, като деца на родителите си, част ли сме от тяхното семейство или не?


Логичен въпрос. Чакам  отговорите с голям интерес.

Ние, като деца на родителите си, част ли сме от тяхното семейство или не?


Логичен въпрос. Чакам  отговорите с голям интерес.

Ние като деца на 5, 15 или 35г. възраст?

Няма значение. И на 65 ако щеш. Аз мисля така - ролята на родителите е да отгледат и възпитат децата си така, че да могат да се оправят сами в живота. Но ние не преставаме да сме техни деца, нито те наши родители. Честно казано не знам каква е горната граница на това,да спреш да имаш нужда от родителите си чисто духовно, като източник на подкрепа, или друга гледна точка, например. Отношенията ми с моята майка са същите като на Гугъл, с тази разлика, че ние се чуваме веднъж седмично . Струва ми се, че Авторката на темата просто изпуска пара тук, понеже не иска да се меси в отношенията на дъщеря си.

Значи ако родиш 4 деца, които навършат пълнолетие и останеш вдовица то семейство нямаш? Нищо че може и 4-те заедно с половинките и децата ти да са в дома ти?

Изкривяваш нещата, кой говори да спреш родителите да са ти духовна подкрепа? След една определена възраст, родителите не са семейство, партньора/ката и децата са, родителите са ти рода. В противен случай си се женете за родителите, искайте съгласувка/разрешение/мнение от тях, родете си дете от тях и т.н.
Я да задълбаем в офтопика малко.
Тръпки ме побиват(защото имам 3 случая около мен) на хора дето са вързани за полите/панталоните на родителите си, 2 жени и 1 мъж. Като неделните обеди са задължение, сватбата трябва да се съгласува с маминка, кръщенето на детето и името задължително да са харесани от мама инак няма да го гледа.
Даже едната жена се върна при мама, просто и е по-добре, мама готви, чисти, помага с бебето, не плаща разходи, защото тате още носи, жена 82-ри набор. А мъжа на квартира и са като гаджета.
В другата връзка булката клекна изцяло, щото са гаджета от ученици, мъжО е без мнение, мамино синче и става каквото мама каже. Третата си върви къмто стара мома и няма изгледи скоро да се обвърже дори, но пък си живее с мама и тате, разходи не плаща и каквото изкара си е за нея. Е нали мама я учи, колко е умна, красива и трябва да чака белия принц.
Оффф сетих се за една 4-та, дето искаха да ме сватосат за нея преди 5г., на 28г. без един ден трудов стаж, тя следва доктурантура инженер, мама и тате вършат всичко вкъщи от до, "детето" само да си вземе изпитите и да се изучи, а те с поведението си я осакатили за цял живот, едва я изтърпях на едно кафе.

Човек без собствено мнение, живец за борба в тоя живот и самочувствие е най-ужасното нещо, за мен.

У мен авторката остави впечатление на умна, възпитана и тактична жена, която в тревожна за нея ситуация потърси мнения. Предполагам, че тя съжали хиляди пъти за това и не би се включила да разяснява каквото и да било повече. В подкрепа на горното ми твърдение е фактът, че въпреки нападателното и подигравателно отношение към нея, тя успява да не отговаря на това подобаващо. За последен път се включвам в тази тема- всичко може да се каже, въпросът е как се казва/важи и за кандидат-зетя/.