Младоженецът не желае сватба

Само исках да уточним, защото има хора, които се гнусят и от хората по сватбите

   Човече, в първия момент неправилното ударение в думата "хората", което си поставих сама за себе си, леко ме подведе, та щях да питам какво точно имаш предвид.

В тази тема се почувствах като в паралелна вселена. Колко се преекспонира този велик сватбен ден - леле, трудно ми е да повярвам. Бил най-важния ден в живота, било най-щастливия ден в живота... не знам какви са ви приоритетите в житейски аспект, ама това е един пусти ден сред хиляди дни, от който изобщо не зависят отношенията в една двойка.

Авторката каза: живеят заедно, разбират се чудесно.

Щом се разбират чудесно, как може да се вадят такива крайни мнения за отношенията между двамата? Някой писа: О, тя трябва да се замисли дали иска да бъде с такъв тъмен балкански субект/тиранин/налагащ се...... Да бе, трябва да се замисли. Направо да се разделят! Какво като се разбират добре? Какво като вероятно се обичат и щом са тръгнали въобще да се женят след 1 година съвместен живот, явно искат да са заедно И официално? Какво като 365 дни в годината ще си се разбират чудесно? Важното е, че в ДЕНЯТ, ГОЛЕМИЯТ ДЕН от 24 часа няма да има тъпан и 50 гости, а ще има бяла рокля и скромно събиране. Направо това е причина номер 1 за разпадането на едно бъдещо семейство. Естествено.

Ей заради такива странни възприятия аз се страхувам от сватба. Искам да се оженим, но не напирам. Аз съм свито момиче, притеснителна съм, не обичам да съм в светлината на прожекторите - единствено изключение са ми награждаванията на състезания и тогава пак ми е притеснено. Всички тия приготовления, пък настройката, че това е най-най-най-важния ден, в който всичко трябва да е най-най-най-перфектно ме ужасяват. А "забавления" тип крадене на булка от апартамент, в който тя отдавна не живее, тъпани, гайди, 3 часа фотосесия с всевъзможни роднини и 5 часа в някоя кръчма ми звучат като китайско мъчение. Имам усещането, че момчето също има подобни чувства към Голяма Сватба или как беше - нормална сватба. Никак не му завиждам, защото както са го натиснали от всички страни - "разочарованата" тъща, разреваната годеница, собственото му семейство - няма начин да не се окаже принуден да изтърпи. Ще стане на тяхната, няма страшно.

Краси е съвсем права - като се започне така, така и ще продължи и с такава загрижена майка, бранеща детето на 32 години, доста зор ще видят да се задържат като семейство. Защото днес е това. Утре дъщерята пак ще срещне нещо, което не й харесва, и пак ще се оплаче на мама, при което мама веднага ще намекне твърдо как е недопустимо такова нещо и "ти да не си сираче", "разочарована съм", "шокирана съм" и след още малко навиване и наливане на масло в огъня пак ще се стигне до конфликт.

Google76, тези неща съвсем не са задължителни, никой няма да те кара да ги правиш.
Въпросът е, че има хора, на които им харесват и както за теб би било некомфортно да ги има, така за тях е неприятно да ги няма.

За чудесното разбиране, то докато още няма никакви общи решения и отговорности що да не се разбират но като опре до сериозните решения като брак, явно гледат в различни посоки.

Защо точно това е сериозното решение? Те са на едно мнение за брака - и двамата го искат. В много двойки единия иска да се оженят, другия - не. Това е гледане в различни посоки.

Те живеят заедно от година, т.е взели са вече бая важни общи решения: къде да живеят, как да си организират живота, как да си разпределят финансите и тн., и тн. И щом си живеят заедно добре и се разбират чудесно, да се изпокарат (така де, да ГИ изпокарат) за това как точно ще протекат 24 часа от съвместния им живот пък, ако ще да е великия свети ден на сватбата... не го разбирам.

Аз бях споменала чалга, но не помня контекста, а не ми се губи време в търсене. По темата няма какво да кажа освен, че затвърдих позицията си.

Даже не са 24, ами не повече от 12.
И аз си мисля, че живеейки заедно до момента имат достатъчно общи отговорности помежду си.
Но сега има несъгласие и вместо двамата да седнат да си го разрешат на четири очи, почва да се меси родата.
Не мисля, че е работа на майката да се бърка до толкова, че чак да решава колко ще са Й гостите. Да говори с дъщеря си и да й каже "Ако искаш по-голям празник, отстоявай си мнението пред мъжа си и настоявай за компромисен вариант." - да. Даже и да й каже "Отстоявай си докрай щом искаш пищна сватба!" пак ще го разбера по някакъв начин. Ама да прави бройка за гостите и да държи сметка на зетя за това какво искал.... е, в повече ми се струва!
(Казвам го като човек, който няма нищо против големите сватби.)

Google76, абсолютно си права за т.нар. мечтан ден, големия ден, най-щастливия и т.н.
Но нищо не пречи да си го направиш по свой вкус, както ти харесва, мъжете в повечето случаи се съгласяват с избора на булката за подробностите.

Извини ме, но вие младите, сякаш живеете в паралелни вселени - Н пъти се каза, че едва ли авторката има това предвид, ама една група - не, та не, развява тъпаните и крадене на булка и роднини до 9-то коляно. Всъщност не е крадене, дори не знаете срещу какво ритате като мулета, само защото сте чували нещо, също като младоженеца. НИКЪДЕ не ви задължават да ритате менче, няма да ви бутат насила питка в устата, нито ще има кумово хоро, щом го заявите ясно на диджея. Ако няма пари - ами няма въобще сватба, а може на по-късен етап да се направи, дори и след раждане на децата.
А защо всички напират за църковен брак, да не би да сте особено ревностни християни?
За мен авторката също може да отстъпи, напр. вместо нейните брат и сестра с половинките си - да поканят само братовчедите (и техните половинки), ако булката е близка с тях.

Ти си разумен човек и доста ме учуди,  особено с финала............
Майката написа, че нищо не е казала на зетя вечерта, в която се е провел разговора и дъщерята се е разплакала.
Изрично подчерта, че споделя с нас тези си чувства на шок и разочарование.
Очакваше на другия ден дъщеря си да дойде, за да поговорят какво става.
Това е от края на поста:

Прочете ли как е завършил разговора с дъщерята?

Това са фактите- какво общо имат с констатациите на съфорумката, която в неприязанта си заяви, че авторката дори нямала идея защо дъщеря ѝ се била разплакала?
 

Гугъл на същото мнение съм. Въобще сватбата, на кого да бъде кръстено детето и прочие балканска  простотия са ми били винаги най-малкия проблем. Но очевидно за много хора са важни тия неща.

Няколко пъти и го написах на авторката,ама подозирам,че такива писания умишлено се пропускат.
Малко са жените които си дават сметка за властните си характери,а още по-малко, пък биха си признали.
Те се самоопределят като грижовни майки и толкоз.

А  много ми е смешно някой като каже "няма жена, която не мечтае да се види в бяло". Ами мъж съм  

При това- от дете, ръйш!

Мдам..

То и аз мечтаех да ставам астронавт и да скитам из спейса и да откривам планети..
Ама не всяка мечта е родена за да се сбъдне.
И ако се изкриви във фикс идея,става лошо.

Абе кви са тия смотани млади,па не знаят момата да разпусне косите,да си сплете с приятелки едно венче за косите,да метне една  нежна бяла туника,рокля,парео,квото има по крайбрежната сергия,па да идат на брега,лято е,егати купона могат да си спретнат...пясък,море,звезди..
А те..Ритуали,роднини,ненам си кви претенции,бройки,драми..
Шантава работа..

АбсурТ, ще опитам да цитирам нещата, които ме наведоха на това мнение.

Започвам с това, което засега е единствената информация, която имаме за отношенията между двамата младоженци:
Също разбрахме, че годеж не е имало, НО момчето е предложило само и е купило пръстен.

Такива констатации без абсолютно никакъв повод с изключение на типа тържество трудно биха дошли от човек, който разсъждава трезво. Разбират се чудесно, купил е пръстен и иска сватба. Не иска голямо тържество, обаче, значи може да не иска брак въобще? В такова заключение няма никаква логика.

Не знам това шеговито ли е или какво, но да ти мине такава мисъл изобщо е... С какво такива демонстрации биха подобрили деня на момичето? Не стига, че назрява конфликт около сватбата, ами трябва и да се стресира допълнително, че родителите й са решили демонстративно да не се появят. Аз да съм, и аз ще рева.

И пак: ако майка ми възприема толкова остро нещата, и аз ще рева. Ще искам "нормална сватба", "както е редно" само и само да няма шок, потрес, разочарования, безсънни нощи и прочие. Баща й да я изведе от коя къща? Тази, в която не живее от 1 година или общата квартира с младоженеца, който през това време може би трябва да изчака на някоя пейка пред блока?

Това дете е на 32 години. Как така майка му ще ходи да се разправя с родителите на зетя да ги убеждава те да убедят сина си как трябва да стане сватбата?  Това не е нормално. И се води, че това не е месене?

Защо? Момчето е решило, че иска да се ожени за дъщерята. Намерил е пари за пръстен, предложил е, няма явно големи възможности, но е решил все пак да отчетат деня, макар и скромно - с бяла рокля, с хапване, с най-близките хора. Ама, ако няма пари за 30-50 човека дай въобще нищо да не правим? Това е много по-добре, така ли? На мен ми прилича точно на демонстрация.

Повече не ми се рови, а и след малко излизам, но всичко това ме навява на мисълта, че тук не иде реч за маниак на тема контрол, който тероризира отстъпчиво момиче. По-скоро ми се струва, че девойката е съвсем наясно с отношението на майка си към сватбите и се е панирала от това какви шокопотреси, изумления и разочарования ще настанат, ако нещата не са поне до известна степен по майчин тертип.