А може пък човекът да иска от сега да сложи край на мераците на който и да било друг извън тях двамата да се меси в семейните решения, та затова да е толкоз категоричен, крив и налагащ се... Може би си мисли, че ако още в началото ги "постави на мястото им" ще си спести много ядове в бъдеще.
Виж целия пост
Младоженецът не желае сватба
- Публикувана: 21 юни 2017, 00:10 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2017, 20:56 ч.
# 600
23 юни 2017, 10:30 ч.
# 601
23 юни 2017, 10:31 ч.
La Sombra , нищо не е пропуснато, всичко е цитирано. А първият пост е безсмислено да се цитира, където е сигурна, че дъщеря ѝ иска сватба, защото след него идват другите постове с "предполагам" и "аз искам". А в цитирания и от теб пост, където зетят "заяви ясно и категорично, че няма да позволи друг да му се меси", продължава с изречението "аз така го усетих след разговора снощи". Заявил ли е в крайна сметка "ясно и категорично" или авторката "така го е усетила"? 
Виж целия пост
# 602
23 юни 2017, 10:31 ч.
сладка розичка, младоженците по принцип не искат "панаири" и ако може да минат само с едните свидетели в гражданското - направо са на плюс. в твоят случай, както и в този с дъщерята на авторката е един и същ казусът:
мъжът иска жената, но само ако е на неговото. ако булката също не иска сватба, то проблем няма, но ако булката иска сватба, иска да си покани близките, приятелките, познатите, да направи едно хубаво тържество, да се почувства като принцеса от приказките, или да изживее нещата "като по филмите", а от другата страна младоженецът казва: "Еми аз не искам, моите чувства са по-важни от твоите чувства, аз ще го играя малкото, тръшкащо се момченце, и понеже аз съм важният, а ти не си важна, ти трябва да ми угаждаш на мене, ти трябва да ме дондуркаш (от ит. dondurare, което значи да носиш на ръце бебето и да го въртиш наляво надясно бавно докато се успокои и заспи)".
с други думи - не, че не са един за друг дъщерята на авторката и приятелят й, но компромисът тук трябва да е в полза на дамата. мъдрият мъж ще отстъпи и пред това да се прави сватба и пред това колко души да има на сватбата, защото днес булката е принцеска, но утре тя ще му прави салатката, докато гледат мач, и няма да мрънка и да се тръшка, защото той е бил до нея, когато нещо е било важно за нея, и тя ще бъде до него когато нещо е важно за него.
Виж целия пост
мъжът иска жената, но само ако е на неговото. ако булката също не иска сватба, то проблем няма, но ако булката иска сватба, иска да си покани близките, приятелките, познатите, да направи едно хубаво тържество, да се почувства като принцеса от приказките, или да изживее нещата "като по филмите", а от другата страна младоженецът казва: "Еми аз не искам, моите чувства са по-важни от твоите чувства, аз ще го играя малкото, тръшкащо се момченце, и понеже аз съм важният, а ти не си важна, ти трябва да ми угаждаш на мене, ти трябва да ме дондуркаш (от ит. dondurare, което значи да носиш на ръце бебето и да го въртиш наляво надясно бавно докато се успокои и заспи)".
с други думи - не, че не са един за друг дъщерята на авторката и приятелят й, но компромисът тук трябва да е в полза на дамата. мъдрият мъж ще отстъпи и пред това да се прави сватба и пред това колко души да има на сватбата, защото днес булката е принцеска, но утре тя ще му прави салатката, докато гледат мач, и няма да мрънка и да се тръшка, защото той е бил до нея, когато нещо е било важно за нея, и тя ще бъде до него когато нещо е важно за него.
# 603
23 юни 2017, 10:32 ч.
Така де, има всякакви сватби, и така е редно, Стига те да са по вкуса и желанията на МЛАДОЖЕНЦИТЕ 
Виж целия пост
# 604
23 юни 2017, 10:33 ч.
Ако някоя майка се страхува, че дъщеря й е склонна да жертва себе си и разбиранията си в една връзка в името на разбирателството, последната грижа би трябвало да бъде каква ще е сватбата. По-скоро би трябвало да се страхува, че ще има сватба.
Това семейство ще трябва да взима купища решения оттук-нататък, много от тях може да не се харесват на родителите. Но са си техни.
Виж целия пост
Това семейство ще трябва да взима купища решения оттук-нататък, много от тях може да не се харесват на родителите. Но са си техни.
# 605
23 юни 2017, 10:34 ч.
Елементарен пример: единият горещо настоява да си вземат куче, другият – категорично не иска. Кой е компромисът, който ще удовлетвори и двамата, както ти съветваш?
По една случайност точно такъв казус имахме в семейството - аз исках куче, децата и те, мъжът ми да не чуе. Е, разбрахме се. При това не стана, като той каза "няма да има куче и точка", нито пък аз казах "ще има куче и точка". В момента кучето е с нас от година и познай кой най-много му се кефи.
Ти може и да не виждаш нищо притеснително в това, мъжът ти да ти каже "аз казвам така и така ще стане, и повече никакво обсъждане", обаче аз виждам. За почти 20 години брак съм разбрала едно - начини за постигане на единодушие винаги има, когато и двамата търсят разговор и не се запъват като магаре на мост, считайки единствено своето виждане за правилно. Ако такава нагласа и основа не съществува още отначало в семейството, то ще се превърне в една борба за надмощие и в края на краищата семейство няма да има повече.
Виж целия пост
Елементарен пример: единият горещо настоява да си вземат куче, другият – категорично не иска. Кой е компромисът, който ще удовлетвори и двамата, както ти съветваш?
По една случайност точно такъв казус имахме в семейството - аз исках куче, децата и те, мъжът ми да не чуе. Е, разбрахме се. При това не стана, като той каза "няма да има куче и точка", нито пък аз казах "ще има куче и точка". В момента кучето е с нас от година и познай кой най-много му се кефи.
Ти може и да не виждаш нищо притеснително в това, мъжът ти да ти каже "аз казвам така и така ще стане, и повече никакво обсъждане", обаче аз виждам. За почти 20 години брак съм разбрала едно - начини за постигане на единодушие винаги има, когато и двамата търсят разговор и не се запъват като магаре на мост, считайки единствено своето виждане за правилно. Ако такава нагласа и основа не съществува още отначало в семейството, то ще се превърне в една борба за надмощие и в края на краищата семейство няма да има повече.
# 606
23 юни 2017, 10:36 ч.
Оле, шашнах се!Недоумявам как у някои потребителки се отприщи такава злоба по отношение на темата.Странно е ,една жена споделя някакъв проблем,анонимни сме ,никой не я познава,никой пряко не е засегнат,а се изля такъв гняв и злоба,че просто нямам думи.Ще речеш,че някои от съфорумките мн пряко ги засяга кой как ще се ожени.Как се изроди и озлоби този свят незнам...
Разказаното от авторката се изкривяваше до немайкъде..не се чете,всеки си пляска каквото си иска...
Но озлоблението....от него съм в потрес!
Виж целия пост
Разказаното от авторката се изкривяваше до немайкъде..не се чете,всеки си пляска каквото си иска...
Но озлоблението....от него съм в потрес!
# 607
23 юни 2017, 10:37 ч.
Драмата с имената на внучетата я виждам в доста повече страници
Особено ако решат да ги кръстят с имена като Вая-Доницета и Гео-Максимилиан
Виж целия пост
без натякване в бъдеще "аз ви платих сватбата, внучето да е кръстено на мен"
Драмата с имената на внучетата я виждам в доста повече страници
Особено ако решат да ги кръстят с имена като Вая-Доницета и Гео-Максимилиан
# 608
23 юни 2017, 10:38 ч.
plams12, който го е страх от мечки, не ходи в гората...и не пуска теми 
Виж целия пост
# 609
23 юни 2017, 10:44 ч.
И е донякъде прав. 
По една случайност точно такъв казус имахме в семейството - аз исках куче, децата и те, мъжът ми да не чуе. Е, разбрахме се. При това не стана, като той каза "няма да има куче и точка", нито пък аз казах "ще има куче и точка". В момента кучето е с нас от година и познай кой най-много му се кефи.
Ами, нали именно това казвам и аз. 
В крайна сметка, единият (в случая мъжът ти) е отстъпил изцяло от позицията си – взели сте куче. Това казвам, като имам предвид – "компромисност, разглеждана като избор между 2 крайности". При вас вариантите са били 2: или вземате куче, или – не. Избира се едно от двете, единият отстъпва, желанието на другия се сбъдва на 100%. Вариантът на компромисност, който ти предлагаше в предишния си пост, е и двамата да отстъпят и да се срещнат някъде по средата. Или казано по-конкретно, вземайки горния пример – вместо да спорите дали да се сдобиете с куче, да си вземете канарче, като компромисен вариант, при който се предполага, че всички ще са доволни. 
Виж целия пост
А може пък човекът да иска от сега да сложи край на мераците на който и да било друг извън тях двамата да се меси в семейните решения, та затова да е толкоз категоричен, крив и налагащ се... Може би си мисли, че ако още в началото ги "постави на мястото им" ще си спести много ядове в бъдеще.
Елементарен пример: единият горещо настоява да си вземат куче, другият – категорично не иска. Кой е компромисът, който ще удовлетвори и двамата, както ти съветваш?
В крайна сметка, единият (в случая мъжът ти) е отстъпил изцяло от позицията си – взели сте куче. Това казвам, като имам предвид – "компромисност, разглеждана като избор между 2 крайности". При вас вариантите са били 2: или вземате куче, или – не. Избира се едно от двете, единият отстъпва, желанието на другия се сбъдва на 100%. Вариантът на компромисност, който ти предлагаше в предишния си пост, е и двамата да отстъпят и да се срещнат някъде по средата. Или казано по-конкретно, вземайки горния пример – вместо да спорите дали да се сдобиете с куче, да си вземете канарче, като компромисен вариант, при който се предполага, че всички ще са доволни. 
# 610
23 юни 2017, 10:44 ч.
Мисля си, че ако четеше всичко без предубеденост, щеше да намериш отговорите.
Там има и реплики на зетя след вечерния разговор, при който момичето се е разплакало.
И те са от вида/ не ми се рови сега да ги търся/: " И да не ти харесва, това е положението"..........
И някак фриволно решаваш, че първия пост трябва да се пропусне, защото не е нужен за тезата ти.
Допускаш ли, че никога до този момент, за 32 години, между майка и дъщеря не се е провел поне един разговор за сватба?
И че притесненията на майката са затова, че по телефона дъщеря ѝ ѝ казва, че зетят иска да не канят никого и че тя е съгласна, а на разговора очи в очи не издържа и се разплаква?
Или и ти ще кажеш като една съфорумка тук, че майката не знаела за какво плачела дъщеря ѝ- можело да плачела и за друго............
Виж целия пост
La Sombra , нищо не е пропуснато, всичко е цитирано. А първият пост е безсмислено да се цитира, където е сигурна, че дъщеря ѝ иска сватба, защото след него идват другите постове с "предполагам" и "аз искам". А в цитирания и от теб пост, където зетят "заяви ясно и категорично, че няма да позволи друг да му се меси", продължава с изречението "аз така го усетих след разговора снощи". Заявил ли е в крайна сметка "ясно и категорично" или авторката "така го е усетила"?
Мисля си, че ако четеше всичко без предубеденост, щеше да намериш отговорите.
Там има и реплики на зетя след вечерния разговор, при който момичето се е разплакало.
И те са от вида/ не ми се рови сега да ги търся/: " И да не ти харесва, това е положението"..........
И някак фриволно решаваш, че първия пост трябва да се пропусне, защото не е нужен за тезата ти.
Допускаш ли, че никога до този момент, за 32 години, между майка и дъщеря не се е провел поне един разговор за сватба?
И че притесненията на майката са затова, че по телефона дъщеря ѝ ѝ казва, че зетят иска да не канят никого и че тя е съгласна, а на разговора очи в очи не издържа и се разплаква?
Или и ти ще кажеш като една съфорумка тук, че майката не знаела за какво плачела дъщеря ѝ- можело да плачела и за друго............
# 611
23 юни 2017, 10:45 ч.
точно така. а пък аз в посленият месец съм говорила с много голям брой жени, включително и разведени и без изключение разведените на самата сватба са имали точно такива моменти, където единият "казва и отсича", а другият на своя глава и "против волята на другия" прави нещо, щото трябва да бъде направено.
Виж целия пост
За почти 20 години брак съм разбрала едно - начини за постигане на единодушие винаги има, когато и двамата търсят разговор и не се запъват като магаре на мост, считайки единствено своето виждане за правилно. Ако такава нагласа и основа не съществува още отначало в семейството, то ще се превърне в една борба за надмощие и в края на краищата семейство няма да има повече.
точно така. а пък аз в посленият месец съм говорила с много голям брой жени, включително и разведени и без изключение разведените на самата сватба са имали точно такива моменти, където единият "казва и отсича", а другият на своя глава и "против волята на другия" прави нещо, щото трябва да бъде направено.
# 612
23 юни 2017, 10:55 ч.
Ами, нали именно това казвам и аз. В крайна сметка, единият (в случая мъжът ти) е отстъпил изцяло от позицията си – взели сте куче. Това казвам, като имам предвид – "компромисност, разглеждана като избор между 2 крайности". При вас вариантите са били 2: или вземате куче, или – не. Избира се едно от двете, единият отстъпва, желанието на другия се сбъдва на 100%. Вариантът на компромисност, който ти предлагаше в предишния си пост, е и двамата да отстъпят и да се срещнат някъде по средата. Или казано по-конкретно, вземайки горния пример – вместо да спорите дали да се сдобиете с куче, да си вземете канарче, като компромисен вариант, при който се предполага, че всички ще са доволни.
Отстъпил е, защото е имал желание. Ако се беше запънал като мъжа от темата, и аз съответно се бях запънала, докъде щяхме да стигнем? В случая според представеното не виждам и минимално желание да се направи компромис у едната страна. Именно това пречи на златната среда и създава големи проблеми в бъдеще. Доколкото разбрах, авторката каза нещо за нормална, не кичозна сватба и целият китайски народ на нея. Тя казва и че би приела, каквото решат, но тъпото е, че решава зетят. Защото дъщеря й не смее да му се противопостави и да заяви ясно какво иска.
Виж целия пост
Ами, нали именно това казвам и аз.
В крайна сметка, единият (в случая мъжът ти) е отстъпил изцяло от позицията си – взели сте куче. Това казвам, като имам предвид – "компромисност, разглеждана като избор между 2 крайности". При вас вариантите са били 2: или вземате куче, или – не. Избира се едно от двете, единият отстъпва, желанието на другия се сбъдва на 100%. Вариантът на компромисност, който ти предлагаше в предишния си пост, е и двамата да отстъпят и да се срещнат някъде по средата. Или казано по-конкретно, вземайки горния пример – вместо да спорите дали да се сдобиете с куче, да си вземете канарче, като компромисен вариант, при който се предполага, че всички ще са доволни.
# 613
23 юни 2017, 10:56 ч.
Ами ако дъщерята плаче пред всички и не е доволна от нещо тривиално, като сватбата, то аз като майка също бих се притеснявала за това дали изобщо да има сватба, а не за това кой и как ще бъде на тази сватба. И да, сватбата е нещо тривиално, което струва доста . Има доста по-важни моменти в съвместния живот. И да, след като съм си казала мнението и желанията за сватбата, повече не бих се месила под формата на разговори с тях, с което да ги унижавам и да предизвиквам конфликти. Нека се разберат двамата. И както решат, така да стане. И да, не бих допринасяла за това дъщеря ми да се чувства зле, като я притискам с думи като "да не е сирак". Такива думи имат място само под формата на : ако имаш нужда от нещо, ние ще те подкрепим, включително да не се омъжваш.
Като компромис в конкретната ситуация, бих казала- да се поканят всички, които смятат че е нужно, но почерпката да е по-скромна и за няколко часа само, гостите да заповядат в определен час в ритуалния дом, и след това в скромен малък ресторант, където да няма ритуали и танци. Просто хапване, торта и това е. Всички гости ще дойдат, няма да има пилета и хора, ще има рокля и торта...и воала
Виж целия пост
Като компромис в конкретната ситуация, бих казала- да се поканят всички, които смятат че е нужно, но почерпката да е по-скромна и за няколко часа само, гостите да заповядат в определен час в ритуалния дом, и след това в скромен малък ресторант, където да няма ритуали и танци. Просто хапване, торта и това е.
Всички гости ще дойдат, няма да има пилета и хора, ще има рокля и торта...и воала
# 614
23 юни 2017, 11:02 ч.
Вече съвсем се обърках.
1.) Ти много си искала куче, мъжът ти е отстъпил и се е съобразил изцяло с теб – всичко е OK – партньорство, разбирателство...
2.) Младоженецът държи на малка сватба – бъдещата булка приема условията му – тиранин, деспот, измекяр, ще ѝ диктува живота занапред, светещ червен фар...
Не разбирам...
Виж целия пост
Отстъпил е, защото е имал желание. Ако се беше запънал като мъжа от темата, и аз съответно се бях запънала, докъде щяхме да стигнем? В случая според представеното не виждам и минимално желание да се направи компромис у едната страна. Именно това пречи на златната среда и създава големи проблеми в бъдеще
Вече съвсем се обърках.1.) Ти много си искала куче, мъжът ти е отстъпил и се е съобразил изцяло с теб – всичко е OK – партньорство, разбирателство...
2.) Младоженецът държи на малка сватба – бъдещата булка приема условията му – тиранин, деспот, измекяр, ще ѝ диктува живота занапред, светещ червен фар...
Не разбирам...
Препоръчани теми