Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

  • 92 818
  • 536
# 495
Здравейте! Включвам се и аз в темата, моите породени са момичета с 1г9м разлика. Бебето е на 5м, каката на 2г2м. Ревност си имаше доста и при нас като се роди бебето. Внимавала съм много да не се оправдавам с него като не мога да и обърна внимание. Да я гушкам наравно с бебето, да си имаме време двете и т.н. Да не и правя забележки когато иска да го гушне, пипне, да му даде играчка. Когато и двете реват винаги първо обръщам на холямата внимание. Когато и двете са гладни, първо храня голямата и така. Не знам кое даде резултат пт всичко, но епизодите на ревност доста намаляха. Имахме и ние такъв момент, “Тати не, искам мама” 😂, но с повече твърдост и много говорене ще премине и той. Вече има и друг момент, че 2-годишните започват да тестват граници и усети ли че може да ви манипулира с нещо започва постоянно да го прави 😁 Вече обаче и разбират и може да им се обясни защо не може нещо и кога трябва да изчакат.
Ще се радвам да си споделяме неволите, около мен все са с по едно дете или с по-голяма разлика.
Виж целия пост
# 496
Здравейте! Включвам се и аз в темата, моите породени са момичета с 1г9м разлика. Бебето е на 5м, каката на 2г2м. Ревност си имаше доста и при нас като се роди бебето. Внимавала съм много да не се оправдавам с него като не мога да и обърна внимание. Да я гушкам наравно с бебето, да си имаме време двете и т.н. Да не и правя забележки когато иска да го гушне, пипне, да му даде играчка. Когато и двете реват винаги първо обръщам на холямата внимание. Когато и двете са гладни, първо храня голямата и така. Не знам кое даде резултат пт всичко, но епизодите на ревност доста намаляха. Имахме и ние такъв момент, “Тати не, искам мама” 😂, но с повече твърдост и много говорене ще премине и той. Вече има и друг момент, че 2-годишните започват да тестват граници и усети ли че може да ви манипулира с нещо започва постоянно да го прави 😁 Вече обаче и разбират и може да им се обясни защо не може нещо и кога трябва да изчакат.
Ще се радвам да си споделяме неволите, около мен все са с по едно дете или с по-голяма разлика.
Привет, включвам се и аз!
дъщеря ми е на 1 год. и 5. и очаквам второто си бебче - 5-ми месец съм , бременна .
  И при мен всички са с едно или 2 , но вече приключват с майчинството. Чувствам се доста изолирана, защото буквално като че ли като повечето хроа разбраха , че съм бременна и се отдръпнаха .
 Тревожа се как ще спим всички- каката спи залепена за мен.. Сама съм по месеци - без таткото и това ме притеснява..
  усещам , че ще се пукна от притеснение
Виж целия пост
# 497
Нашата кака спи в друга стая. Аз през цялата бременност ставах да пикая на всеки час, да пия вода, да се въртя… Щях да я будя много иначе. Горе долу по това време и взехме голямо детско легло и разглобихме кошарата да чака за бебето. Беше много горда с голямото си легло. Използвах преди да родя да махна биберона и памперса доколкото позволи, за да си помогна за след това лато са вече две. Имаше си протести да, но оценявам че ако не го бях направила сега щеше да ми е на главата.
Мъжа ми много развали реда у нас, ходи да спи с “на тати принцесата” и тя се научи да го привиква, иначе преди това заспиваше сама и си спеше…. Докато не изпуснах юздите 😁
Бебето е при мен в спалнята. Все още и двете деца се будят, но определено се бях настроила да е по-зле. Бива 😁
Виж целия пост
# 498
И аз бях доскоро така, мъжът на кораб аз сама с двете деца, които са с 1г2м разлика. Спим всички в 1 стая. В началото бебето залепено до мен, баткото в неговото легло, но често посред нощ идваше в нашето легло. После и това мина. Сега са на 4г7м и 3г5м. Пак понякога се случва някой да дойде при нас. Мъжът ми спря с корабите... ами не стана по -леко. И тук работи и пак основно аз съм с децата (въпреки че и аз работя )
Здравейте! Включвам се и аз в темата, моите породени са момичета с 1г9м разлика. Бебето е на 5м, каката на 2г2м. Ревност си имаше доста и при нас като се роди бебето. Внимавала съм много да не се оправдавам с него като не мога да и обърна внимание. Да я гушкам наравно с бебето, да си имаме време двете и т.н. Да не и правя забележки когато иска да го гушне, пипне, да му даде играчка. Когато и двете реват винаги първо обръщам на холямата внимание. Когато и двете са гладни, първо храня голямата и така. Не знам кое даде резултат пт всичко, но епизодите на ревност доста намаляха. Имахме и ние такъв момент, “Тати не, искам мама” 😂, но с повече твърдост и много говорене ще премине и той. Вече има и друг момент, че 2-годишните започват да тестват граници и усети ли че може да ви манипулира с нещо започва постоянно да го прави 😁 Вече обаче и разбират и може да им се обясни защо не може нещо и кога трябва да изчакат.
Ще се радвам да си споделяме неволите, около мен все са с по едно дете или с по-голяма разлика.
Привет, включвам се и аз!
дъщеря ми е на 1 год. и 5. и очаквам второто си бебче - 5-ми месец съм , бременна .
  И при мен всички са с едно или 2 , но вече приключват с майчинството. Чувствам се доста изолирана, защото буквално като че ли като повечето хроа разбраха , че съм бременна и се отдръпнаха .
 Тревожа се как ще спим всички- каката спи залепена за мен.. Сама съм по месеци - без таткото и това ме притеснява..
  усещам , че ще се пукна от притеснение
Виж целия пост
# 499
Здравейте, мили дами! На 23 години съм и имам бебче на 5 месеца. За съжаление, когато малкия беше на 42 дни, го оперираха. Всичко е наред, вече няма помен от това. Но аз и бащата много се уплашихме, беше травмиращо за всички. За капак, ни се падна и доста темпераментно бебче, плачливо и изискващо внимание. Независимо от това аз много искам второ бебче, породено. Бащата обаче много се притеснява. Само казва, "Ами ако пак ни се случи нещо лошо или ако и двете бебета плачат по цял ден и т.н.". Аз съм оптимист и мисля че има винаги шанс и за по-спокойно бебче, ако ли пак е същото, човек намира начин да се оправи. Дайте кураж и съвети, бързам ли? Прекалено ли ще е трудно? Аз самата съм доста чувствителна, но изключително много обичам децата! 🩷
Виж целия пост
# 500
Аз исках деца с малка разлика, мъжа ми пък го беше страх, защото имах много тежко първо раждане, пуснаха го да ме види, а аз бях супер бледа, изтощена, едвам говорех, после ми преливаха кръв. Та, се опъваше за второ. Най-големият беше на годинка може би, когато съвсем искрено си поговорихме (мъжа ми и брат му са с 1г разлика и като деца са били супер близки!) и му казах, ти как би си представил живота, ако беше само (единствено) дете. Тогава каза, че това било много силен аргумент за него. След година и нещо вече имахме второ, макар и да не бяхме правили целенасочени опити. Simple Smile
Поговорете, бъдете искрени. Но, имай предвид, че с такава малка разлика наистина е трудно, ще имаш нужда от помощ и подкрепа, така че и таткото трябва да го иска, не просто да склони заради теб.

При нас бебешкия период беше от най-кротко към най-ревящо, но пък при вас може да е наобратното. Simple Smile №1 беше суууупер кротко бебе, спеше по цяла нощ, по цял ден навън бях с него с количката (пролетно бебе), като го захраних ядеше всичко. №2, обаче, друга бира - като тръгнаха зъбите един рев, отказваше доста храни в началото, докато не мина на обща храна. №3 - първата година изобщо не бях спала нормално през нощта! Не веднъж с мъжа ми сме си говорили, че ако 3тият беше 1ви, можеше и да не стигнем до 3 деца. Grinning Така че, всяко дете си е различно.
Виж целия пост
# 501
В моят случай забременях втория път без да го планираме и често си мислех как ще се справя с две породени (таткото е добре и много се радваше, но все пак основният психически товар се пада на майката) . Като бях бременна ме притесняваше мисълта, че може големият син да се чувства пренебрегнат, но сега съм толкова щастлива че стана така, защото исках 2 деца, но се познавам и знам, че щях да отлагам толкова, че можеше да не се реша никога за второ детенце. Баткото обича много бебето, постоянно го целува и мачка, то стана вече на почти 5 месеца и е по-спокойно бебе от големия.

За спането - аз с бебето, баща му с големия, понеже така и не го научихме да спи сам, мислим скоро да пробваме обаче четиримата заедно, защото спалнята е голяма, а бебето ще е долепено до нас в кошарата.

Как сте иначе, споделете малко за себе си, с какво се разтоварвате в малкото свободно време, което имате?
Ние сме вечно затрупани с грижите по децата, домакинството, че времето за нас е оскъдно, интересно ми е как се съхранявате психически?
За себе си ще споделя, че обичам да гледам филми, сериали и тенис от скоро. Четене също, но рядко, защото от умората бързо ми се доспива.
Виж целия пост
# 502
Да разбутам темата, а и да отговоря как разтоварвам...с фитнес, гледам 2 или 3 пъти да стигам до залата. Това ми е по-евтиния вариант на психолог. Иначе сега моите са на 5 и 4г10м. Събота и неделя са ми вече най-омразните дни , по цял ден крещене, нерви, истерии, викове, вече се чудя дали проблемът не е в мен
Виж целия пост
# 503
Да разбутам темата, а и да отговоря как разтоварвам...с фитнес, гледам 2 или 3 пъти да стигам до залата. Това ми е по-евтиния вариант на психолог. Иначе сега моите са на 5 и 4г10м. Събота и неделя са ми вече най-омразните дни , по цял ден крещене, нерви, истерии, викове, вече се чудя дали проблемът не е в мен
И при мен е така, синът е на 2г.4м., а дъщерята на 11м. и половина. Истински цирк е, единия пищи, другия се чуди каква лудория да направи и често изпада в истерии и тръшкания. Разпускам само с разходки и то дълги,  навън се държат по-добре и имам малко време да се почувствам нормален човек и да си почина от нервите.
Виж целия пост
# 504
Имам 3 момчета (две от тях породени) пълни с енергия, а аз съм интроверт .... Разпускам с работа на тишина и разходки сама - това си е чист лукс!
Виж целия пост
# 505
Колко познато! Simple Smile И четене на книга - това за мен си е истинска почивка! Simple Smile
Не се определям като интроверт (поне за мен друг е с по-друг смисъл), но определено обичам да чета, да работя на тишина и т.н. Та, като започнах работа, на сегашната ми, след 6г комбиниране на майчинство, следване, фрилансър... та тук съм съвсем сама в офиса. И на първата среща на клоновете, ме питат колегите от другите държави, е, как е, как се справяш, тежко ли е съвсем сама в офиса. А аз, о, супер ми е, с тази "италианска" фамилия в къщи. Grinning Grinning 3 момчета + домашни любимци (в даден момент ги бяхме докарали до 3 вида и домашните животни).
Виж целия пост
# 506
О, съгласна съм, по време на майчинството истински се оценя тишината и времето сам.
Преди децата постоянно ръчках мъжа ми да ходим някъде, да правим разнообразни неща, все да излизаме, а сега се радвам, ако изкара децата и остана вкъщи сама да мия чинии и оправям Grinning. Голям кеф е да останеш сам със себе си без някой да мамосва и да мрънка.
Разходките и за мен са спасение - намерихме се с приятни майчета покрай кухнята на децата и с едната даже ни се появиха породените с 3 месеца разлика, та продължаваме да разцъкваме из квартала.
Откакто голямото тръгна на ясла направо се родих, то да гледаш 1 дете все едно да нямаш дете Grinning
И вече тези с едно като ми се оплакват се подсмихвам ехидно, но все пак помня колко трудно ми беше тогава и на мен. В началото майката е в пълен шок от свободата, която губи, а с второто вече си знае, че е на заден план и просто си действа, оползотворява си свободното време максимално ефективно и става свръх човек!
Това важи с още по-голяма сила за родителите с повече от 2 деца.
Виж целия пост
# 507
О, съгласна съм, по време на майчинството истински се оценя тишината и времето сам.
Преди децата постоянно ръчках мъжа ми да ходим някъде, да правим разнообразни неща, все да излизаме, а сега се радвам, ако изкара децата и остана вкъщи сама да мия чинии и оправям Grinning. Голям кеф е да останеш сам със себе си без някой да мамосва и да мрънка.
Разходките и за мен са спасение - намерихме се с приятни майчета покрай кухнята на децата и с едната даже ни се появиха породените с 3 месеца разлика, та продължаваме да разцъкваме из квартала.
Откакто голямото тръгна на ясла направо се родих, то да гледаш 1 дете все едно да нямаш дете Grinning
И вече тези с едно като ми се оплакват се подсмихвам ехидно, но все пак помня колко трудно ми беше тогава и на мен. В началото майката е в пълен шок от свободата, която губи, а с второто вече си знае, че е на заден план и просто си действа, оползотворява си свободното време максимално ефективно и става свръх човек!
Това важи с още по-голяма сила за родителите с повече от 2 деца.
Яслата предполагам наистина облекчава родителите, стига децата да не се разболяват постоянно. Аз чакам наесен да приемат сина (за малката казаха, че няма места) и действително ще ми е по-лесно ежедневието с едно дете в остатъка от отпуска ми по майчинство.
Улеснява се излизането, пътуването, пазаруването, храненето. Иначе навсякъде съм в комплект и с двамата като тройка сиамски близнаци и благодарение на сина (който е още в ужасните две), навсякъде сме пълен цирк.
Освен това не се учи на навици на самостоятелност и все едно имам още едно бебе, но двойно по-голямо. Храня всеки по половин-един час няколко пъти на ден и вече нямям нерви, през останалото време къпя ×2 и сменям памперси ×2, вечер приспивам ×2.
Ако оставя сина да яде сам, ще гребе с лъжица в нищото и ще лапа празната лъжица, а половината ядене ще е по пода. Не се научава да казва ако и пиш и да търси гърнето при нужда, а направо все едно има страх от него.
Сестричката му е още малка, но дано като дойде време за тези неща да е по-лесно, казват, че момичетата се учат и развиват по-бързо, а повечето момченца чак около и след три стават по-самостоятелни и най-вече в яслата или градината.
Общо взето и на мен ми дотегна от еднообразие, ревове и петна и копнея и за спокойствие, но и за социален живот. Изключително стресирана съм понякога, нямам време даже да ям, причернява ми пред очите само като се изправя от клекнало положение и ме притесняват жегите. Задълженията не намаляват, за сметка на силите.
Виж целия пост
# 508
О, да, цяла зима бях с двамата и ми беше много трудно. Успяхме с гърнето, но го правеше само с мен и десетки пъти му се прихождаше до тоалетна точно докато приспивам бебето, докато кърмя и подобни. Бяло петно ми е вече целия период. На 2,6 г. го записах на частна ясла, защото нямаше места на държавна, а вече не издържах. Освен това на частната са по-малко групите и имат много повече занимания децата, много му хареса, лесно се адаптира и на мен ми беше спокойно. Постоянно му тръгват сополи, но не се оплаквам, защото ги кара леко и той и бебето засега, дано така да си остане. Обаче аз и мъжът ми ги караме също, постоянно и аз съм хремава, отпаднала, градим и ние имунитет, ужасно е, не си спомням да съм боледувала толкова, явно от недоспиване и стрес сме се охлабили много.
Не съжалявам, че не го пуснах есента като беше на 2, струваше ми се малък тогава, на 2 и половина вече е по-голямо детето, пък и много боледуване сме си спестили зимно време, особено предвид новороденото.
На яслата много дръпна детето, за отрицателно време проговори с изречения, започна да използва "може ли, моля те", понякога сам си събира играчките, за което не можех да повярвам Grinning На много хубави неща ги учат там, доволна съм.
Виж целия пост
# 509
И аз съм много доволна от яслата. Пуснах каката на 2.3г и бях много притеснена дали няма да е тъжна, че малката остава вкъщи с мен. Адаптира се, ходи с желание, наистина е голяма помощ. Учат песни, танци, вижда други деца на нейната възраст и гледайки от тях става по-самостоятелна. Яде сама, ходи на гърне сама. Като се задържи повече дни вкъщи и пак почва да се глези и да иска да я храня с бебето. Изкарахме известно количество сополи, но нищо сериозно слава Богу.
Малката сега става на 1г, кака и е на 2г8м и вече започвам да виждам бял ден. Заиграват се понякога за малко, спят на обяд, понякога спят и нощем 😂 Има надежда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия