Не знам какво да правя вече...

Здравейте!!! Понеже това е форум, в който влизам често, бих искала да споделя нещата, които ме мъчат... А те са от много време и не се оправят от година, даже повече ..... С приятеля ми сме заедно вече 7 години и половина. Аз през целия си живот се занимавам професионално с музика - завършила съм музикално училище и после консерватория. Той е завършил в друго училище и по-късно е решил да се занимава с музика. Срещнахме се в  консерваторията и така започнахме да се срещаме и нещо повече..Имахме еднакви интереси, правихме планове да заминем заедно за чужбина и да работим като музиканти и така стана... Обикаляхме по света около 3 години, но не пълни.... Около година преди да спрем да пътуваме, той ми каза, че ще се преквалифицира в друго и че не иска вече да е музикант. Аз трудно го приех но се опитах да го разбера....Това беше моя живот - пътуването....Аз също мислих за някакъв друг вариант за себе си, да работя нещо др, по-сигурно, за да сме си заедно с него, но 1 година така и не разбрах какво да е то.... Явно музиката е моето призвание.......От както приятеля ми се отказа от музиката на мен ми е мн трудно да реша какво да правя, защото професията налага да се пътува много по чужбина, понеже в България не е особено сигурно и платено...Исках да си остана в България , евентуално да работя нещо др за да сме си заедно да градим дом..но така и не се получи да си намеря нещо друго , което да ме удовлетворява.Той също още не е съвсем навлязал в новата си професия и не изкарва много пари с това....Когато той се отказа да пътува миналата година имахме спестявания, които ни стигнаха за около 1 година и аз през това време си мислих, че ще измисля какво др мога да правя, но просто нито имам желание те първа да уча нещо, нито да работя друго.... В момента съм на морето и работя като музикант, харесва ми , но знам че е временно и ще се прибера септември и пак няма да имам работа.....Тази несигурност вече много ме депресира, ако ме влечеше нещо др, одавна да съм зарязала музиката, но то си е вътре в мен и това искам....... Но не е само това проблема...Приятеля ми говори постоянно колко се е променил и вече няма такива интереси и не му е интересно да дружи с музиканти, иска вече нещо съвсем друго.Нямали сме вече какво да си дадем и т.н. Това го слушам от него вече няколко месеца, въпреки това пак сме заедно. Сега аз съм на морето, работя с друг колега, като очаквам приятеля ми да дойде др месец. В заведението в което почнахме не потъгна и аз му се оплаквах колко кофти са постъпили, за щастие си намерихме друго ....,а той ми отвръщаше да съм си оплътнявала времето с нещо полезно, да съм учила нещо, което ще ми дава доходи за в бъдеще.....Това ми го повтаря всеки път, когато му се оплача за нещо....,вместо да ми каже, че всичко ще се оправи и ще бъде ок, той започва да ми се кара и едва ли не да ми казва, че не се развивам и разчитам на стари лаври....Не ми казва, че му липсвам и че ме обича... Усещам , че е охладнял и май не иска да е с мен, но е страх да ми го каже... Тази вечер като говорихме по телефона стана въпрос и му казах, че усещам, че не същия и не иска вече да е с мен, той отвърна : това дори да ти го кажа сега по телефона, не знам как ще го понесеш нещо такова....Искал да е с човек, който да се развива и да не стои на едно място... Не смятам , че аз съм такъв човек, такива са тези, които работят обща работа, а аз все пак съм учила нещо по-различно и това, че не искам да си сменям професията, не означава, че не се развивам....Не знам вече какво да правя...... Заради неговото решение да работи друго аз се отказах да пътувам в чужбина.... То не че и там вече много си струва, ще отида там и ще съм сама, това не искам да става...., за това реших за сега да работя в Бг, но пак се чувствма сама.... Вместо да проявява съчувствие, да каже че ме обича и че ще направи всичко за да сме заедно, той казва, че нямал какво да прави на морето, няма работа там, нямало какво да си дадем и т.н....... Имам чувството ,че ще дойде само ей така, защото аз искам.....Много съм угорчена и ядосана.... нз какво да правя вече.... и не искам да му се моля.... не заслужавам това!!! С годините съм му показала , че го обичам и искам да съм с него.. не знам какво иска той повече... Нз ако се разделим нз дали ще срещна друг, който да заобичам така..той наистина ми е помагал много и е бил с мен постоянно. Явно моята несигурност какво да правя с живота си го е накарала да се замисли дали да е с мен.... Да, но като той решава да смени това, за което аз съм се трудила цял живот какво да направя??? Много ми е трудно и нз как ще се оправя вече..... Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, да показва че ме обича , че съм всичко за него и че му липсвам, а той по телефона само ми говори как нищо не правя и не се развивам и как имал други амбиции вече, е писна ми да се чувствам като отрепка и че за нищо не ставам!!!!!! Преди не се държеше така и искаше същото, което и аз...Имам нужда от мъж, който да ме подкрепя, както беше преди с него..не знам какво го накара да охладнеее така и да се чуди дали аз съм човека за него.... Какво да правя, вече не знам???? Не заслужавам такова отношение........