Многодетни мами - тема 68

Наистина много хубав и вълнуващ пост.

Човече, колко ви искат за логопед в градината? При нас е 10лв на месец.

Почти безобидн@ направо ми спря сърцето от болката ти. Аз не съм така зависима емоционално от децата, смятам че всеки идва на този свят за да си изживее живота сам, но наистина ми стана много мъчно за теб. И кой знае ка бих се чувствала ако ми се случи, де..... Някак си в представите ми, е къщатат ни да се пълни все повече(зетьове, снаха, внуци, правнуци... ), а не празни и може би наистина би ми било криво. А на колко години е дъщеря ти?

Човече странно, че трябва да пащате за логопед. Ние имахме в детската градина назначен. В училище също незнам как, но голямата ходеше безплатно. Просто бяха минали определили кои деца и ги водехме в кабинет. Сега дори имало в самото училище кабинет, но малките ми деца нямат нужда.

Хора търся частен учител по английски език да идва у дома.

Почти безобидна как ги пишеш тия неща Наистина майките сме.. .. и нервната ни система и сърцата ни са разбити
И аз, въпреки, че моите още са бебета често си мисля за момента, в който ще отлетят птичките и се старая да не се натъжавам, но не мога. Обзема ме тих ужас и се радвам че този момент е далече.

Мъжо, от другата страна, пък вика че с нетърпение го чака, да се изнесат и "ние да си поживеем"

А от трета страна  е хубаво да се поставиш и на мястото на родителите си.. Затова и съм доста по-търпелива към вечните непоискани съвети на майка, отколкото бях преди година.. да речем.


В нашата градина логопед има безплатен, всички деца минават през нея, от трета и четвърта група, обаче, с по-малки не работи. И на мен тази цифра за логопед ми се вижда голяма.

Благодаря за съчувствието, дами!
И аз смятах, че не съм емоционално зависима от децата, ама ей на ... Ще свикна, няма накъде да ходя Рационално знам, че това е най-доброто за децата - за голямата да продължи пътя си ... за малката да го започне самостоятелно без да е залепена за мен ... Всичко ще е наред, но ... За сега ми е още прясно ... Ето днес се чухме с голямата. Казах й да си дойде на обяд (ние излизаме в 7 сутрин и се прибираме към 18,30 вечер, та идването нямаше да е виждане с нас), че има любимата й манджа и да си хапне - отговори ми, че не й се пътува до нас. Прибрахме се с малките, а тя ни чака у дома. Няма такава радост ви казвам ... и от мен, и от сестрите й Сякаш не я бяхме виждали от години, а са само два дни И се усетих, че започнах да се държа като ... като баба на село ... "И това си вземи. И това може да ти трябва. А вземи и другото."  УжасТ ви казвам. Чак ме е яд, че съм такава ... Видяхме се, поговорихме си и си замина. Е, в същия град е, но ще се виждаме по-рядко и това е. Само се надявам да не започна да й досаждам по телефона. Боже, дано да не започна да й звъня по 2-3 пъти на ден. Честно ви казвам, наистина се моля да го преодолея това. Какъв е баланса? Хем да не досаждам, хем да не си помисли, че не ме е грижа за нея ... Ще го намеря този баланс пък ...



Lagertha, най-голямата е почти на 19 години. Започва 1 курс в СУ. В специалността, която искаше, за която се бореше и се класира на първо класиране. Гордея се с нея!!! Завърши с отличие Класическата гимназия, а иска да се развива в химията като наука. Ще живее в Студентски град.

По повод изнасянето - била съм в позицията на дъщерята. Сестра ми е със 7 години по-малка от мен, а брат ми с 14. Когато се изнесох , той си беше мъниче. И аз, цял живот живяла сред викове, филмчета, игри..., останах сама в апартамента с мъжа ми. Толкова ми беше тихо, странно, празно. Бях студентка, бременна, но някак все след лекции минавах през нашите..и така няколко месеца накрая мама направо ме изгони - каза, че си имам мъж, дом 😅 Всичко се промени като се роди големия - тогава жилището стана дом ❤ но наистина адаптацията ми беше трудна.

Ех, Почти безобидн@, дано свикнеш леко с промяната! Явно сте доста привързани, може би, защото са и момичета. То, какво приказвам и аз, малкият е от 2 дни на яслата по цял ден и ми липсва в къщи... Но като направи година и спря да се буди нощем го преместихме да спи в детската при батковците, това лято се отучихме и с приспиването с държане на ръката. С големите не веднъж сме си говорили, че като завършат се изнасят да са самостоятелни. Сигурно ще ми е твърде спокойно и тихо, но на моменти нарочно си напомням, че един ден ще си имат свой дом, жена, мама и тате ще са на по-заден план (защото ние доста трудно си извоювахме самостоятелното взимане на решения от родителите и на двамата). Но сега са малки още, важното е да изградим добра връзка с всеки от тях, та после да сме си пак близки.

Lagertha, в кой квартал сте? Аз давах до скоро частни уроци, сега не смея да поемам нови ученици, т.к. ще търся работа на пълен работен ден по специалността, но пък знам ли колко време ще ми отнеме търсенето.

При нас големия  подговаря за изнасяне, ама няма как да се справя финансово и организационно... а и 18 няма още. Казала съм му "Завършѝ и заминавай!" Само дето тази зима му е кандидатстването (то ранното до месец...), та всъщност заминаването ще е задълго и надалеееееече!
Не знам сестра му как ще го преживее... уж не се търсят постоянно, ама изневиделица ги откривам гушнати да четат и обсъждат някоя енциклопедия И досега малкия батко само се щуросва с нея, занимава я с бесняне, докато големия от бебе гледа да е нещо образователно... да не се губи време, нещичко да я научи!
Ох, сложно е! Настройвам се!

Хехе разбира се че ще го намериш, а ние за какво сме Винаги може да пием по бира, пък била и виртуална .

Поздравления за страхотното момиче което сте отгледали, самостаоятално и целеустремено, и за пример на малките!

За сега намерих една друга съфорумка, оказахме се много близо, но ти благодаря! Ако нещо не се получи ще те имам предвид. В Люлин 10 сме.

Lagertha, аз бих предложила съдействие за уроците лично, но не давам уроци от 20+ години (демек от студентство), а и когато давах, не ме биваше, всички ученици ми се качваха на главата (и деца, и възрастни). Иначе казано - не всявам респект. Вероятно респектът, както и всичко друго, е въпрос на опит, но така и не го натрупах.

Принципно лъвювата брачедка дава уроци на деца и е много добра, така че я препоръчвам, като можеш да я имаш предвид за резервен вариант (ако някога решиш, пиши едно ЛС, ще ви свържа). Доколкото знам, тя даже предпочита да ходи по домовете.

Хех, колко много кУеги в темата

Почти безобидн@, гуш! Струва ми се, че независимо от нагласата ни, не можем да предвидим каква би била реакцията ни при такава промяна. Нормално е да изпитваш тъга. Просто връзката с децата се променя с годините. Ще бъде различно с дъщеря ти, но може би по някакъв начин още по-хубаво. Най-хубави отношения лично аз съм имала с майка ми в годините, след като се ожених и се изнесох. Бях на 23 - не чак толкова по-голяма от дъщеря ти.

Докато сме на тази вълна, да споделя, че ми се иска синът ми вече да заживее отделно. Имам чувството, че си пречим взаимно. Живее у нас като на хотел. Битовизмите ужасно ме изнервят - постоянно трябва да му напомням за домакинските задължения, които никога не са му приоритет; стаята му е пълна с чаши и чинии, които изнася отвреме-навреме, когато се сети; като го помоля да свърши нещо, реагира с досада, обикновено е супер "зает"и не може в момента, а "по-късно"-то често идва на другия ден. Дава го много самостоятелен, обаче досега и един ден не е заработил свои пари ( освен от стрийминга на игри, обаче сумите са много малки и няма как да ги ползва). Подрежда си ежедневието така, че с минимални усилия да му е максимално удобно. Да не се преуморява най-вече. Чудя се ние ли грешим някъде....Понякога така му се набирам, че ми иде да го изгоня от къщи и да го оставя да се оправя сам, поне малко да оцени удобството да има осигурено жилище и да не мисли какво ще яде утре.

В същото време хората около нас го оценяват като прекрасен младеж и аз си знам, разбира се, че детето ми е умно и добро; влезе с отличен резултат в СУ, реално нямаме някакви сериозни проблеми с него ( слава богу!). Има добри приятели, има сериозна приятелка, с която са заедно от доста време.  Просто ми се струва, че детството му продължава прекалено дълго. Явно нещо трябва да променя в подхода, но още не съм сигурна какво.

Оплаках се, сега и да се похваля, че вчера мина успешно шофьорския изпит, остава му само да вземе 6-те часа в БЧК и може да подава за книжка.

Почти безобидн@  . Растат децата, но за къде ли бързат толкова? Ще се напаснеш към новото, пък и тя ще си идва често сигурно. На мен ми беше много хубаво да си живея в къщи по време на студенстването...

sweetkids, това е хубаво

Сега като се замисля трябваше да имам по-голяма разлика между децата ми...Тук както на 18г излизат от къщата, моите в рамките на 4-5-6г ще са излетяли всичките от вкъщи.

sweetkids mama, в момента студент ли е синът ти?

Почти безобидн@, чета последният ти пост и сякаш е излязъл от роман. Ако имаш нужда от ново хоби, да знаеш накъде да насочиш усилия.

Аз платих за. 6 месеца, скъпо е. Пък лятото не се ползва. Много е-100:-(

Сега ще е първа година.