Объркано дете

Трябва да почне да учи и после ще се види.Второ аз съм против мантарата висше на всяка цена.
Като завършила в чужбина мога да кажа,че не е толкова важна специалността,колкото хъса и желанието.Трудно е.Аз лично трябваше да работя през цялото ми следване,точки справих защото имах желание. Утро,ако не усещате детето си така,аз не бих я пращала на ваше място. Ако не е борбени и с желание да учи и живее в точно тази страна,ще се върне след първата-втората година с изхарчени маса пари.
Иначе бих препоръчала Германия-образованието е безплатно,има възможност за работа,самото качество е високо и е доста по-евтино от другите страни но знам че е трудно както навсякъде.
Много българи видях да идват и да си заминават през годините,много после се реализираха успешно в България.Значи не е невъзможно.
Успех.

Здравей , аз съм 12 клас и също съм много объркана и не знам коя специалност ме влече най-много , родителите ми смятат че сама трябва да реша точно каква искам да стана , да си 12 клас е много лошо . Аз лично го приемам като най-опасния кръстопът на живота , но за да стигнеш финала трябва да поемеш  по една посока . Аз смятам , че родителите искат най-доброто за нас , но бих казала на всички бъдещи студенти да следват мечтите си -дори  финала на пътя ви е провал .

мисля, че момичето няма идея за парите, колко много ще струва на семейството тази прищявка или маскиране на незнанието какво иска да учи. Някой й е внушил или тя сама си е нафантазирала, че "уча в чужбина" е някак еднакво. То, хубаво да учи в чужбина, ама поне да знае какво иска, а тя не знае. Мисля, че е добре да знае колко много пари ще трябват за този опит за сбъдване на нереалистични фантазии за цялото семейство - представете й сметката за приходи и разходи.

Лично аз не виждаам никакъв смисъл да се дават пари за бакалавърска програма в чужбина, освен по изключение, ако детето е крайно мотивирано, специалността наистина в чужбина предлага по-добри условия и изобщо да има достатъчно сериозни основания, за да си заслужава целия зор. Ако ще е "дупе път да види", без извинение, да си седи в България и каквото ще да записва, а ако не му харесва след първата година, да се преориентира. Човешко е млад човек на 19 да не е наясно какво точно иска, а и нищо фатално няма да смени специалност или университет. Със сигурност, обаче с мързел не става и с "не ми се учи двойно повече". То и с рисуване не е лесно, скъсват се от "дращене" по листа, и там е натоварване и не е за всеки.

Какво означава да изгуби навици за  учене? Ако тръгва с нагласата "не ми се учи", то нищо няма да изгуби, защото не се губи нещо, което никога не си имал. Който иска да учи, има предостатъчно възможности дори в най-загубения вуз в най-загубената специалност. ако се записва с идеята  да купонясва като в американски колежански филм, съвсем е объркал нещата.

Бакалавър в чужбина се ходи само ако Сорос те замери с пачки за пълна стипендия. Иначе е тъпо. Бирата тук е по-евтина.

 Аз те говоря за това дали е  по добро образованието в чужбина или дали трябва да се учи там . Просто казвам че неговите собствени решения  ще го спасят , колкото и да му говарите той ще си знае неговото . А за образованието в чужбина бих казала че наистина ако едно дете има желание той може да си намери  и начин да учи там , но ако няма значи няма смисъл да го ръчкате .

Има граница на решенията и желанията. Ако заради едно пробване в чужбина на някакво учене четири години, с идеята че младежът или девойката са си наумили, че искат да се установяват там, семейството ще затъне в заеми и ще се лишава, сори, ама е като да се поведеш по акъла на 3-годишно да му купиш суперскъпа играчка, само защото му се приискало нещо голямо, шарено и шумно. В едно семейство обикновено има още едно дете, и за да се угоди на едното, ще трябва да се лишава и другото. И всичко това така, както е описано в конкретния случай, ще е със съмнителен резултат.

Проблемите за решаване са няколко:
1. Младежът не е свикнал да работи. Именно да работи за да постигне някакъв резултат, проявявайки постоянство за постигане на набелязаната цел, упорито преодолявайки трудностите и дисциплинирано вършейки "неинтересните работи". Сегашното образование никак не помага за изграждане на трудови навици.
2. Младежът е свикнал да получава наградата след всяко минимално усилие.
3. Младежът е свикнал друг да му поставя целите.
4. Младежът не е поел отговорност за себе си (вкл. за собствената си издръжка).
Лечението на така запуснатата болест е дълго, скъпо и болезнено.
Изхвърля се навън от вкъщи и му се дават пари за базови нужди: квартира, храна, дрехи. Докато учи по последния си избор. При промяна на избора или провал - парите се ограничават рязко. Постигането на междинни резултати се стимулира и парично и емоционално. Изисква се да работи през всяко свободно време.
И 4 години след завършване на средно образование издръжката се спира напълно.

 Andariel, напълно споделям мнението ти!
Смятам, че на тази възраст повечето деца все още не са достатъчно зрели, за да вземат разумно решение. В случая моята дъщеря завършва специален клас по немски и взима немска диплома, която й дава възможност да кандидатства с немски, където си пожелае. Една подробност е, че леля ми живее от 20 години във Франкфурт на Майн /омъжена е за германец/, а Франкфурт е голям университетски център. Да, обаче моята дъщеря не иска да говори на немски и не иска да учи нищо с немски.   Ето това не мога да го нарека разумно аз. Да имаш плюсове и предимство и да не искаш да го използваш. Затова и не мога да се доверя безрезервно на решенията й относно висшето й образование... Не виждам рационално мислене. Друг е въпроса, че като всеки достоен тийнейджър отсвирва още в зародиш всеки съвет и насока, които се опитваме да дадем.  
Та все още продължаваме да сме в това изнервящо, неориентирано положение...
Надявам се, че през декември след изпита по немски, който сега подготвя, най-накрая ще се замисли трезво и за кандидатстването за висше.  

utro77,съжалявам за проблема.Надявам се да и дойде акъла,защото наистина от Европа най-добри условия за висше предлага Германия - хем безплатно,хем самата страна с изключение на най-големите градове не е скъпа за живеене и после има и реализация.Попрочетох вашите терзания и опитайте се да и обясните,че нямате неограничени средства и че няма да можете да я издържате в Англия и Холандия...

Какви деца на 19 ??! Говорим за пълнолетни индивиди!
И като такива имат свободата да избират житейския си път и респективно носят съответните отговорности.
Дали родителя ще продължи да финансира техните желания и при какви условия е съвсем отделен въпрос. Моите отсега знаят, че финансирането и безплатният пансион приключват на деня след абитурентския им бал, както приключва и нашата с майка им намеса в техните решения.

Или просто оставете децата да направят своите грешки, които ще ги научат на повече, отколкото дундуркането на мама.
Защо изобщо им се бъркате? Те имат нужда само от подкрепа.
На 19 ''грешките'' са градивни и поправими, а може би ще покажат на маминките, че децата им вече са пораснали и могат да взимат решения и да носят отговорност.

Ами ето, чакам да ми покаже, че може да е отговорна и разумна, но на този етап си оставам с чакането.  


По закон и на хартия - да, но на практика нещата стоят различно...

Искаш да кажеш, че няма да издържате детето си докато учи висше ли?  Как така приключва финансирането?! По закон си длъжен да си издържаш детето докато учи висше.

Семеен кодекс - Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители

Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

А колкото до ненамесата - много широко скроено звучи да го каже човек, признавам. Но ми е чудно колко от вас са наистина готови да оставят децата си да се опропастят ей така, за да не им се месят в решението и да ги оставят сами да се учат от грешките си. Не е ли по-лесно и правилно да дадеш съвет от  позицията си на по-обстоен жизнен опит?! Защо трябва да се правят грешки, които лесно могат да се избегнат?
Много романтично е да си избереш по сърце някаква специалност. Аз познавам много такива, които след завършване на образованието си се чудат как да си намерят работа. Сърце не ми дава да изпратя детето да учи моден дизайн  примерно, психология, философия или друга измислена специалност...  

Успех в непозволяването на "детето" да порасне.
Добре, че нямаш син, че ей така се произвеждат мухльовци. 

Ако "детето" ще разчита на финансовото рамо на родителите, нормално е те също да имат думата в избора му. То може много неща да иска, друг е въпросът дали семейството може да си го позволи, или не.
Тогава следва да му се предостави цялата свобода на избор – дали да учи там, където родителите съветват, защото ще могат да го издържат, или там, където то иска, но само ако си намери други източници на финансиране.
В конкретния случай с Германия – аз не виждам майката да се бърка в избора на специалност или университет. Насоките са към конкретна държава, която осигурява максимално добри условия за техния случай – липса на университетски такси, роднина, при когото може да се отседне, доста добър рейтинг на образователната система, да не кажа, че за някои конкретни специалности дори е най-добрият.
На мястото на utro77 бих обяснила всичко това на детето си и ще му дам цялата свобода на света да избира.
Поне за мен финансирането на капризи, особено когато семейството няма такава възможност и би понесло големи имуществени или финансови сътресения, не е опция, за вас не знам.

Ама за капризи ли иде реч в тази тема?