Ами ето, чакам да ми покаже, че може да е отговорна и разумна, но на този етап си оставам с чакането. 
Не е длъжна да ти показва нищо след навършване на пълнолетие!
По закон и на хартия - да, но на практика нещата стоят различно...
На практика са развити достатъчно за да работят за покрив и храна и имат всички законови права да уреждат сами живота си.
Искаш да кажеш, че няма да издържате детето си докато учи висше ли? Как така приключва финансирането?! По закон си длъжен да си издържаш детето докато учи висше.
Семеен кодекс - Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
"Изпитвам затруднения" да плащам храна и квартира в чужбина (да не говорим за таксите в университета). Начини много, ако потомък реши да ме съди, не че някой от тях би поискал или би му потрябвало или би му дошло на ум.
Този текст в закона е още от соц. време, когато беше невъзможно да учиш редовно висше и да се издържаш. Тогава обаче имаше бригади, стажове, казарма за младежите, почти безплатни студентски общежития за студентите от провинцията и стипендии за успех. както и задочна форма на обучение за прекъсналите...
Сега има студентски заеми, уъркстъди форми, стипендии, лятна и почасова работа и стажове към фирми.
А колкото до ненамесата - много широко скроено звучи да го каже човек, признавам. Но ми е чудно колко от вас са наистина готови да оставят децата си да се опропастят ей така, за да не им се месят в решението и да ги оставят сами да се учат от грешките си. Не е ли по-лесно и правилно да дадеш съвет от позицията си на по-обстоен жизнен опит?! Защо трябва да се правят грешки, които лесно могат да се избегнат?
За да поемат отговорността за себе си и да са свободни да управляват живота си. До пълнолетието съм правил и невъзможното за да намаля риска от провал. Риск обаче винаги ще има. И ще е много по-голям, ако продължа да ги третирам като деца. Съвети могат да получат винаги. Но вече трябва да си ги поискат. И да знаят, че съвета е мой, но решението и отговорността - техни.
Много романтично е да си избереш по сърце някаква специалност. Аз познавам много такива, които след завършване на образованието си се чудат как да си намерят работа. Сърце не ми дава да изпратя детето да учи моден дизайн примерно, психология, философия или друга измислена специалност...
Не го пращаш ти и не е вече дете. Изборът е на младия човек. Отговорността да си изкарва хляба - пак негова/нейна. И мога да ти дам безкрайни примери за успели психолози, философи и модни дизайнери. И въобще не смятам тези специалности за измислени. Напротив, както за останалите, така и за тези има кански глад за качествени кадри.
Не е длъжна да ти показва нищо след навършване на пълнолетие!
Какви деца на 19 ??! Говорим за пълнолетни индивиди!
По закон и на хартия - да, но на практика нещата стоят различно...
На практика са развити достатъчно за да работят за покрив и храна и имат всички законови права да уреждат сами живота си.
Искаш да кажеш, че няма да издържате детето си докато учи висше ли? Как така приключва финансирането?! По закон си длъжен да си издържаш детето докато учи висше.
Семеен кодекс - Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
"Изпитвам затруднения" да плащам храна и квартира в чужбина (да не говорим за таксите в университета). Начини много, ако потомък реши да ме съди, не че някой от тях би поискал или би му потрябвало или би му дошло на ум.
Този текст в закона е още от соц. време, когато беше невъзможно да учиш редовно висше и да се издържаш. Тогава обаче имаше бригади, стажове, казарма за младежите, почти безплатни студентски общежития за студентите от провинцията и стипендии за успех. както и задочна форма на обучение за прекъсналите...
Сега има студентски заеми, уъркстъди форми, стипендии, лятна и почасова работа и стажове към фирми.
А колкото до ненамесата - много широко скроено звучи да го каже човек, признавам. Но ми е чудно колко от вас са наистина готови да оставят децата си да се опропастят ей така, за да не им се месят в решението и да ги оставят сами да се учат от грешките си. Не е ли по-лесно и правилно да дадеш съвет от позицията си на по-обстоен жизнен опит?! Защо трябва да се правят грешки, които лесно могат да се избегнат?
За да поемат отговорността за себе си и да са свободни да управляват живота си. До пълнолетието съм правил и невъзможното за да намаля риска от провал. Риск обаче винаги ще има. И ще е много по-голям, ако продължа да ги третирам като деца. Съвети могат да получат винаги. Но вече трябва да си ги поискат. И да знаят, че съвета е мой, но решението и отговорността - техни.
Много романтично е да си избереш по сърце някаква специалност. Аз познавам много такива, които след завършване на образованието си се чудат как да си намерят работа. Сърце не ми дава да изпратя детето да учи моден дизайн примерно, психология, философия или друга измислена специалност...
Не го пращаш ти и не е вече дете. Изборът е на младия човек. Отговорността да си изкарва хляба - пак негова/нейна. И мога да ти дам безкрайни примери за успели психолози, философи и модни дизайнери. И въобще не смятам тези специалности за измислени. Напротив, както за останалите, така и за тези има кански глад за качествени кадри.
