Проблем със свекърва

Игнорирайте я напълно! Не и вдигайте телефона,не ходете у тях,ако можете я блокирайте.Не се натоварвай психически с нея.Явно нея не я интересува,че ти носиш нейното внуче и ,че сънът й е пораснал и си има семейство!
Успех 

Магдена,

На първо време вземете да си прочетете нотариалния акт. Дарение с право на ползване ли е, покупко-продажба ли е /в случая свеки би трябвало да е овъзмездена с някаква сума/. Дарение се и разваля, ако свеки докаже, че не може да ползва имота. Или не се полагат грижи за нея, ако това е упоменато в нотариалния акт. Или на база временна невменяемост, когато е подписвала дарението.
Вижте и дали е записано какво може да ползва от имота - целия или определени стаи. И за колко време. Това с давността го забравете, щото жената може да докаже, че вие я възпрепятствате да го ползва. Ако ще и 100 други имота да има.

Ясно, че бабата не е съвсем наред, но от далеч личи, че авторката чувства жилището като свое и търси варианти това да стане законно.
Дори съм склонна да вярвам, че причините за скандалите съвсем не са така простички.
И аз да имам право да живея някъде, а половинката на детето ми да се чуди как да отмени това ми право, и аз ще беснея, че и ще се натреса пък ако иска да ме търпи ...
Авторката си прави сметки без кръчмар малко. Трябвало да я търпи още година и половина и правата й щели да отпаднат. Не искала да се изнася, искала ремонт да прави ама не искала свекървата да им достъп до имота.
Грозна история като цяло ...

Защо сте настроени срещу авторката, че иска да живее спокойно в жилището на съпруга си, не мога да разбера?
Тя му е  жена, не някаква приятелка, която утре може и да я няма.
Той е собственик, държи на жена си и на бъдещото си дете.
Свекървата е купила имота преди 30 години, не е живяла и ден в него и го е прехвърлила на сина си.
Само защото не ѝ харесва снахата, дай семейството да свие опашка и да се изнесе?
И защо авторката да не чувства семейното жилище и като свое?

И аз споделям това мнение. Да, авторката има право да живее спокойно в жилището на мъжа си, но в случая има една силно мотивирана, злобна, психически неуравновесена свекърва, която ще направи всичко възможно за да им вгорчи живота. Очевидно синът не може да се оправи с майка си. Чакат и дете. Аз в тази ситуация също бих се замислила за изнасяне, особено след спонтанен аборт изобщо не е добре за нея да си трови живота и нервите. Никое жилище не струва живота на бъдещото й дете, ако не дай боже от стрес и разправии нещо се случи с него. Обаче авторката здраво се е вкопчила в жилището, дотам, че изобщо не допуска варианта за изнасяне. По-важен ли й е проклетия имот от детето?! Наистина е грозна историята.

Хора, не ви ли минава през ум, че просто не могат да си го позволят сега?
Не знам къде живеят, но да наемеш поне 2 стаен апартамент, ако е с направен ремонт, на добро място, ще си е пара.
Отделно- има предплата+ депозит, а бебето е на път.
Отстрани е много лесно- бягай и си взимай под наем, че да ти е спокойно......

Щото дефакто не е семейно жилище все още, дори не е дефакто още на мъжа й. Как му се викаше на този нотариален акт за собственост с учредено право на ползване (тежест на имота) - да имаш само въздуха ли, какво беше (забравила съм). Не можеш да се разпореждаш с имота без съгласието на ползвателя, дори данъците са на името на ползвателя.
Не съм настроена срещу авторката, ни най-малко. Дето се вика, до преди година и половина и аз бях страна в подобен казус, ама както писах по-горе с "всички екстри". Не живеехме в апартамента, за да няма конфликти, но ремонти правихме - дограма, външна изолация, санитария... нашата баба доживя до 90+ години и до последно си ползва екстрите + издръжката.

Да чувства и ползва жилището като свое може, ама при едни по-други обстоятелства.Например, при не толкова зла и вманиачена да я изгони свекърва....
При така поставените обстоятелства най-"чистия" вариант е просто да се "скрият" в друг дом, а свекървата поне няколко години да няма ни вест, ни кост от тях.Та, белким й уври главата.

- И това при положение, че свекървата не реши да развали сделката, ако е дарение.

Наистина си забравила.
Има разлика между прехвърляне срещу "издръжка и гледане" и продажба със "запазено право на ползване."
В първия случай, ако не е оказано точно мястото на гледане, може да се наеме стая дори, в която да се нанесе отглеждания и той нищо не може да направи, защото няма как да докаже в съда, че не се грижат за него и да развали сделката.
Във втория случай, този с право на ползване вече не е собственик и може да се отчужди имота и без отпадане на клаузата.
Друг въпрос е какви отстъпки и загуби ще се наложи да направят, но е възможно.
Просто не бива да бягаме при всяка трудност, си мисля.

Има и хора като мен. Аз си ценя най-много нервите. Неудобството в битов план дори по-малко ме плаши. Веднага бих се изнесла, дори и да е в гарсониера, но да знам, че няма кой нежелан да звъни и досажда там.

Никой не може да ме убеди, че е правилно аз като бременна да се занимавам с простите роднини на мъжа си или да живея там, където те имат права. Махам се и окото ми не мига. Искат да правят ремонт - значи имат някой лев. Аз бих го дала за наем и бих си живяла спокойно. Пък тоя велик апартамент, дето сега го дъвчат, нали все за тях ще е един ден, няма да избяга. Гадна история, да те кълнат, ама ти седиш, че и ремонт ще правиш.

И аз не разбирам това прехвърляне с право на ползване. Ами бабата, ако е искала да си ползва имота, да не го е прехвърляла. Един ден, когато я няма, няма да си вземе апартамента с нея. От друга страна да прехвърлиш нещо с право на ползване си е половинчата работа от всякъде. Уж им даваш нещо, ама в комплект с теб. И от трета страна, няма разумен човек, който да прехвърли безвъзмездно единствения си недвижим имот.
Та и свекървата не е ясно точно какво е искала да постигне.

И според мен е грозна история.
И аз се присъединявам към съвета - никакви ремонти в жилището и в момента, в който съберат някой лев, да се изнасят. А до тогава да и блокира телефона на свекървата

Единственият що годе безболезнен вариант е ползвателя /в случая са двама/ да се откажат от правото си на ползване. Така имота става без тежести. По закон в случаите, когато има учередено право на ползване, данъчно задължени лица по този имот са ползвателите! Не собственика на имота.

Защото следва да е била наясно от самото начало, че апартамента на мъжа й върви с "бонус-свекърва".

Или се изнасят, или търпи. А не търси начини да лиши свекърва си от правото й да обитава жилището.

Защото, според моите възгледи, не е нейно. Жилището по документи е на мъжа й, а според условията в договора им е и на майката (от гледна точка на това, че има право да живее там и никой не може да я изгони от него).
Семейно ще стане, когато решат проблемите си или когато бабата почине. И тогава пак ще е на мъжа й от законова гледна точка, защото е придобито преди брака и тя няма да е собственик, но поне от морална страна ще го чувства и като свое.

Относно парите - някъде пишеше, че са заедно от доста години, надали отношенията с бабата са се влошили чак сега, та са имали време и възможност не само да спестят някой лев за да се изнесат на квартира, а вероятно и да спестят някой лев за друго жилище.
А ако бабата не беше дала наготово апартамент на сина си, какво щяха да правят? Надали щяха да останат на улицата. За това се мисли от рано за подобни неща ... А и хора без средства нямат пари за наливане в апартамент, в който друг има право да живее още години.

veselka1, и аз не го разбирам това с правото на ползване, но вероятно е направено с цел. Я за да е сигурна бабата, че няма да я изхвърлят след време, я за да е спокойна, че имота ще остане само за сина й, за разлика от останалото наследство, което ще се дели между тримата след смъртта й
 

Между другото тази тема ми напомни за една друга преди време, в която снахата се жалваше, че родителите на мъжа й им дали етаж от фамилната къща вместо да го продадат и да им купят апартамент. Обясняваше и как дядото на мъжа й имал апартамент, който също щял да е за тях, но след смъртта му ... Милата беше много възмутена, че другите две страни не искат да се съберат на едно място за да могат те, младите влюбени, да се ширят в бъдещия си дом