Смърфи, добре прибрала се ...и приятно ново пътуване!
Хортензия, вземи мерки навреме за ухото, че лесно от вятъра може да стане по-сериозно.
Лучникът е нещо като питка с пълнеж от лук. Ето как го правя аз:
Замесвам тесто от 1 кг брашно, 500 мл течност/ или само вода, или вода+ мляко, каквото решите/ , мая, 3-4 супени лъжици олио, захар и сол.
Правя си пълнежа. Използвам много лук, но не мога да кажа точно колко, може би към килограм...не знам. Нарязвам го на едро и запържвам в малко олио за кратко, доливам малко топла водичка и оставам да се задуши до пълна готовност. Добавям доматена паста или сос, каквото имате, но да е гъсто. Може да сложите подправки-
босилек, риган...
Оставам да изстине.
Разделям тестото на две части, едната да е малко по-голяма. Разточвам голямата , слагам я в тавата, слагам плънката и разстилам добре. Това тесто трябва да е разточено малко по-голямо от тавата. Разточвам после и другата топка и застилам отгоре. От долното тесто издърпвам краищата и с него покривам отстрани горното. Оставам да втаса.
Това е. Пека на умерена фурна и после мажа с масло.
Нищо кой знае какво.
Мнооого съм уморена. Днес уж да набера доматите и да ги взема за Родопите, ми те малко ми изглеждаха, а се оказаха десетина килограма готовите за консумация. Половината ще взема, другата половина затворих на доматен сос. Ооо, правя един по рецепта на Пеп-чо с босилек и доста други подправки- чуден е.
Лейди, точно с него беше лучника.
Оставям ви, дами, ще спя. Не съм се прибирала в София от два месеца и си признавам, че мъничко поне се радвам, че утре отиваме , макар и за съвсем кратко.
Някой ден ще го свитна и ще го излежа на Златни пясъци
хубава разходка сте направили
Тука съм, свъши се вече.Официално си имам студентка в Клагенфурт Австрия.След много битки и нерви , успяхмееееееееее.Детето е на седмото небе,а аз направо забравих да дишам когато ми се обадиха с ММ от мястото на събитието.Колежката ми вика- Дишай Плами ,дишай. 
Заслужаваше си всички усилия ,а за болния младеж браво че сте се справили. 
Та продължава сагата ни с липсата на вода .
Сега поне вън ще вали, така е причерняло и духа вятър че ....
Като се прибрахме къпините точно са станали, има многоо та сега всеки ден по 2кг къпини правя на сироп... Снимки няма, че още в главата съм ужас и безумие, ама за догодина ще тръгна с повече синджири и един ще зарежа и в твоята градина 
