била съм в такава връзка, не 1, а 4 години и разбирам отлично какво преживяваш. Пробвах всичко, но нищо не помогна. Аз много го обичах (и той ме обичаше, но стане ли дума за секса и се затваряше в капсула) и в крайна сметка се бях примирила, че животът ми ще бъде такъв, че може и да нямаме деца, че няма да бъда пълноценна жена и всичко съпътстващо. Уж и двамата искахме деца, аз си правех изследвания, тестове и т.н., но като опряхме до спермограмата все я отлагахме за "следващия месец", който така и не дойде.
Разделиха ни други обстоятелства...не е важно.
Важното е ТИ за себе си да вземеш решение кое ти е по приоритетно - 1. мъжът до теб; 2. пълноценен сексуален живот и деца. Знам , че ти звучи крайно, но в твоя случай няма как да имаш и двете, решението е твое..
п.п инсето не е вариант, защото трябва да отиде да даде материал, а това няма да стане.
Може да има и двете неща. Просто не с този.