Аз не мога да си представя да съм влюбена в някого, този някой в мен - също, и да не правим секс. Като студентка много бях лапнала по едно момче, всеки ден бяхме заедно, усещах, че ме харесва, но той нищо не предприемаше в интимна посока. Без дори да водя разговори с него по темата, реших, че ако същият този човек не предприеме нищо до 2 месеца, слагам точка и продължавам напред. Така и стана. Останахме си много добри приятели и след доста време същият ми каза, че много съжалявал, че навремето не сме си станали гаджета, но го било страх да действа с мен, защото смятал, че съм прекалено умна и красива за него. 
(Това при положение, че момчето беше просто "Уаууу!") Е, вярно, нещата в моя случай са могли да се решат просто с един кратък разговор, но мисълта ми е, че не съжалявам изобщо. Ми да е имал самочувствие, аз какво да правя. Мъжът трябва да е мъж.
Авторке, не се измъчвай повече. Една година си му подарила, не смяташ ли, че е достатъчно?!
Виж целия пост
(Това при положение, че момчето беше просто "Уаууу!") Е, вярно, нещата в моя случай са могли да се решат просто с един кратък разговор, но мисълта ми е, че не съжалявам изобщо. Ми да е имал самочувствие, аз какво да правя. Мъжът трябва да е мъж. Авторке, не се измъчвай повече. Една година си му подарила, не смяташ ли, че е достатъчно?!
имала съм 8 партньора досега и с всичките съм го правила без предпазни мерки, четох някаква статия, че ДНК от бившите партньори се прехвърляло в това на бебето ти , има ли нещо вярно? Моля ви не ми се смейте, наистина се притеснявам и се чувсвам като повлекана 
