Помогнете на мой приятел да се погледне отстрани

Здравей, Halloweenka,

Тук ще пиша не до теб, а до твоя приятел. За по-удобно ще го наричам Камен.

Камен, трудно ми е да ти кажа как изглеждаш отстрани сега, но мога да ти разкажа какво ще се случи с теб в близко бъдеще. И помни - говоря от опит; видях какво се случи с мъж на твоите години, с твоите социални характеристики.

На първо място, имаш проблем. При това голям. Той, най-вероятно произтича от отношенията ти с властната ти майка. Вместо да те остави да пораснеш, да се научиш да носиш отговорност, да бъркаш сам и да решаваш сам проблемите си, тя най-вероятно е вземала решенията вместо теб, упреквала те е когато си се провалял, а може би те е и обиждала. Авторката нищо не казва за баща ти. От това си вадя извода, че той или не присъства в живота ти, или не смее гък да каже вкъщи. С други думи, ако поне донякъде съм права, имаш бъг в "системата". Не си се развил емоционално правилно. Не си пораснал. Тези "грешки" са поправими, често с помоща на психотерапевт.

На следващо място - семейният ти статус. Много е възможно да сте се разделили със жена ти заради пиенето. Както и поради намесата на майка ти във вашите семейни дела и неспособността ти да влезеш в ролята на глава на семейството. Парите са важни, но не са единствения фактор за добри отношения.

Трето - ако решиш да продължиш да пиеш, ще останеш сам. Момичетата вече са ти го казали - няма нормална жена, която да иска да живее с човек с алкохолна зависимост (нали не забравяш, че говоря от опит).

Четвърто - алкохолизмът е болест. Развива се при доброволна и съзнателна дългогодишна злоупотреба с алкохол. Някои хора са предразположени да развият алкохолизъм. Свързано е с някакви ензими. Можеш да потърсиш информация в интернет.

Спорно е какво количество трябва човек да е употребявал, за да рзвие алкохолизъм. Но 500 мл водка всеки двн са предостатъчно. Ключов момент за теб е да признаеш, че имаш проблем. Абстиненцията е индикатор за това.

Може би не съм далеч от истината, ако си мисля, че нямаш търпение да сяърши работния ден, за да се прибереш да пиеш? Ще пренебрегнеш близки и приятели, само и само да глътнеш 50 гр., които да свалят напрежението. Така ли е?

Алкохолът е много коварна отрова. Създава усещането, че те отпуска, сваля напрежението, проблемите не изглеждат толкова нерешими с него. Нали? Но те (проблемите) остават. Някъде прочетох, че пиеш, защото си цял ден пред компютър и очите ти са изморени. И аз съм така вече 20 години, но през акъла не ми минава да пия заради това. Ако не са очите ще пиеш заради лошия комшия, заради проклетата ти бивша (която все пари иска), заради майка ти, която те е ядосала, заради еди-какво-си. Оправдание за пиенето винаги ще намираш. Това е част от болестта. И с месеците (години не мога да ти обещая, да ме прощава Господ) ще ставаш все по-изобретателен.

В малки количества (50-100 гр. твърд алкохол, чаша вино, чаша бира) здравият организъм преработва алкохола. Но в големи е отрова. Ако не можеш да спреш да пиеш (имаш абстиненция - треперене на ръцете, потене, нервност и пр.) това означава, че алкохолът е станал част от обмяната на веществата в твоя организъм. Както ти трябва кислород, така и водка, за да живееш. Ако си стигнал до този стадии, много е възможно да имаш нужда от медицинска помощ, ако все пак решиш да спреш. Може и вкъщи сам да пробваш, но е препоръчително да се консултираш с лекар.

Какво прави алкохола с тялото ти? Скапва го. Уврежда черния дроб (алкохолен хепатит, цироза), панкреаса, хранопровода (можеш да получиш кръвоизлив - от това се умира), сърцето, мозъка. Ако не спреш да пиеш, след време ще започнеш да повръщаш киселини; ще се появят хемороиди, ще развиеш полиневропатия (мисля така се казваше увреждането, при което не можеш да стоиш на краката си), зрението ще отслабне.

Споменах ли, че алкохолизмът е прогресивно и смъртоносно заболяване? Май не. Та, след време ще увеличиш количеството на приемания от теб алкохол, защото 500 гр. няма да имат опияняващия ефект вече. А това е, което ти търсиш.

Какво е спасението? На първо място да признаеш пред себе си, че имаш проблем. Без това условие да е налице, всичко е обречено на неуспех. На следващо място да потърсиш помощ и подкрепа. Помощ от медицински лица за детоксикация (ако не можеш сам). При тежки алкохолици абстиненцията преминава с неприятни проявления - освен потене, треперене, повръщане и нервност, някои развиват делириум тременс. Ако алкохоликът не е под медицинско наблюдение, такова състояние може да завърши със смърт. А за преодоляване на абстиненцията лекарите вкарват лекарства за подтискане на симптомите. Както и минерали, които алкохолът е изтрил от организма ти.

След детоксикация е препоръчително да посещаваш о психиатър специалист по зависимости, и сбирки на анономни алкохолици. Първият ще ти помогне да се препрограмираш, така че да се справяш с житейските проблеми, а вторите ще те подкрепят в живота ти в трезвеност. От това, което съм изчела по темата, алкохолиците, които живеят втори живот го правят благодарение на АА. Съветвам те да прочетеш историите им - има ги във форума на дир.бг и в този на Анономно алкохолици.

Много дълго стана писмото ми до теб, Камен, но не исках нещо да пропусна. Не забравяй - решение има, но само и единствено от теб зависи дали ще живееш или ще умреш.

Ако те интересува какво стана с моя "опит" - отказа да признае, че има проблем; беше си му добре да пие, не виждаше какво пречи това на околните. Умря. Сам. Сега е в метра под земята и никога няма да види слънцето, врабчетата, живота...

Пожелавам ти да имаш кураж да осъзнаеш и да признаеш, че имаш проблем. За да живееш.

Сигурна съм, че на Камен нито му пука, нито ще направи нещо...

Ами, пълнолетен човек е - може да взима решения за живота си - каквито и да са те 
Какво като има дете - да не мислиш, че се грижи за него? Хубаво е направил, че не живее с него и майката. Най-много това дете след време да наследи дългове, ако направи такива - дано не се случи, естествено. Просто има хора с такова съществуване, това е, нищо не може да се направи

Алкохолизмът е болест, която се проявява, обикновено при наличие на други ментални проблеми, които остават незабелязани и нелекувани.
Голяма част от алкохолиците страдат от депресия, би полярно разстройство или са били жертва на насилие.
Алкохолизмът е зависимост, която е преодолима, но има едно затвърдено мнение, че тези хора трябва да се оправят сами, а не е така.

Справянето с подобен проблем, изисква участието на близките и намирането на проблема, ако виждат смисъл.
Под виждане на смисъл визирам хора, които са добри, а не агресори.

Докато сам не осъзнае проблема, никой не може да му помогне.

То детенцето, пак може да наследи дългове, нищо, че не живее с него. Наследник му е по закон, а наследството включва както активи, така и пасиви. Хубаво е, че не живее с него, за да не се травмира, да вижда лош пример.

Няма как да осъзнае алкохолизма си като проблем, ако не намери истинския. Алкохолът е патерица за други проблеми.

Не съм убедена, че е така, по-скоро мисля, че теоретизираш, а не говориш от опит. Майката на втория ми баща беше алкохоличка, пукна си от пиене - други проблеми, непроизтичащи от алкохола, нямаше. Даже мъжът ѝ си я търпеше, докато пукна. Вторият ми баща пак така - умря си от пиенето, на улицата, пак нямаше проблеми, непроизтичащи от пиенето - здравословни проблеми, невъзможност да се задържи някъде на работа, разпадане на семейството...


Също си мисля, че не си се сблъсквала на практика с такива проблеми. Докато майка ми подкрепяше втория ми баща, той крадеше заплатата ѝ (с която тя купуваше храна за всички  да плаща сметките)  за да пие, продаде телевизора и каквото можа на безценица, за да си купи пиене. Ако не успяваше да открадне, записваше на вересия по кръчмите и хората после си търсеха парите от майка ми. Той безработен, защото се напиваше и на работа. Още малко, ако беше продължила да го подкрепя, щеше да наложи да живеем без ток и да умрем от глад. Средностатистическият алкохолик, който вече дори не може да работи заради пиенето съвсем успешно може да завлече на дъното жена със средностатистическа заплата, която стига за да издържа скромно 4-5 човека, но и когато петият е алкохолик и върл пушач.

Лично аз бих дала съвет на близките единствено за отърваване от алкохолика, защото на алкохолиците пиенето им е проблемът.

[

Мисля, че е отвратително едва ли не да се вменява вина на близките на алкохолиците, че не им оказвали подкрепа и затова били алкохолици и не се оправяли. На тези същите близки, които толкова много пострадват от алкохолиците, които са истинските жертви. Ако някой ми каже в лицето подобно нещо, ще ми иде да го удуша.

Реално по тази струна биеш, че от близките зависело, вменяваш вина, а самите близки са жертви и преживяват и физически, и психически и емоционален тормоз. От изтормозени хора, сред които и малки деца, на които им остават травми за цял живот, каква подкрепа може да се очаква? Дадоха се примери как не му пука на алкохоликът за никакви близки, чак като му се отразило сериозно на здравето, тогава спрял да пие. Някои и тогава не спират. Значи явно няма нужда от близки, достатъчно е да си е егоист. Изключително егоистично от твоя страна да изискваш подкрепа от непълнолетните си деца. Отивай на специалист, нямаш право да увреждаш близките си, само и само да почувстваш така желаната подкрепа.

Ако човекът иска помощ, осъзнал е проблема и е протегнал ръка - ок, заслужава да му се помогне. Но тук случаят е съвсем различен.

Лека .

Е, какво стана? Прочете ли?