Каква жена трябва да си, за да търпиш такъв мъж до себе си?

И аз, това беше първата ми реакция. ))

Don't kill the messenger
Ако си комплексар, може и да го килнеш. Реакция, аналогична на тази спрямо любовницата. Тя лошата сврака е виновна, а той бял и съблазнен, в случая оклеветен.
Аз бих искала при такова нещо да ми се "доносничи", за да не ме правят на идиот.

Аз само с пример по темата:
Една приятелка (не от най-най близките, но в този период се оказа наблизо и в квартала, и в настроението и в житейската ми ситуация) при разходка с мъжа си, среща на обяд в работен ден мъжа ми (вече бивш отпреди много време) да обядва с друга жена на външна маса в ресторант в центъра на София... Разменят няколко думи, запознават се и така... Вечерта ѝ идва на гости сестра ѝ, която ме познава и споделя, че е видяла следобяд мъжа ми с мен за ръчичка, но съм се изрусила и съм станала "много безлична, чак не я познах!"... Следващия ден им отиваме на гости хванати за ръчичка със сина ни на 2г6м, щастливи им съобщаваме, че сме си купили жилище и съм бременна със второто дете... Е тя какво, да ми каже ли? Да ми намекне или как точно
На мен изведнъж ми "проблесна" след едно поредно нощно "закъснение" бременна в седми месец, питах в прав текст и ми отговори в прав текст Каза, че тъкмо е приключил с връзката, била отскоро... но ние с децата сме по-важни... Бременна в края на седмия месец нямаше изобщо какво да предприема. Не е време нито за ултиматуми, нито за всякакви крайни категорични решения, само го информирах, че съм ужасно тъжна, наранена, обидена... и ще си мисля как изобщо да му имам доверие за всичко, но ще си говорим след като родя...
Тогава отидох и споделих/ожалих се на приятелката. Тя току що беше родила... с разбиране ме изслуша, успокои ме, насочи ми мислите само към бебчето - нейното и това което чакам... баткото, който иска спокойна майка и да не го мисля... има време... Месец и малко не повдигна темата, само ми говореше за хубавото бебче което чакам...
Месец след раждането той "си показа рогата" - просто не се прибра... и докато ревях "как, защо, ама как така изведнъж..." ... разбрах, че то това било връзка още от времето на първата ми бременност... и "Как може да съм толкова сляпа!?!" и защо никой не ми е казал... От всичките ни общи приятели/познати само тя я беше виждала (той наистина си е живял в успоредни вселени - наша компания - тяхна компания жената и любовницата в двата края на града в два от отделените жилищни квартали-спални). Много съм ѝ благодарна, че не ми каза тогава, въпреки, че е била готова "леко да ме наведе на мисълта, че да стана по-наблюдателна!"... Да бях "прогледнала" два месеца по-късно щях да си изкарам щастлива бременността.
Пиша всичко това, защото съобщаване, намекване и т.н. е допустимо само съобразявайки се с житейската ситуация на приятелката/семейството... Ако тази ми приятелка беше като авторката на темата с "доказателства", щеше да ми съсипе чакането на това прекрасно човече!

Изостстанала си пате, виж как е в Франция, няма ревност само удоволствие, и в двата случая няма гибеща страна, прелива се от пусто в празно !!

Oт опит ли  споделяш , във Франция ли живееш , женен си за французойка ?!





Именно , мн. е важен начина по който ще се каже или намекне и от ситуацията )

Лично аз съм ЗА казването ,
на мен също ,  съм Ок ако има такова нещо да ми се каже )

Ако човека продължава съжителството с този който е изневерил/изневерява поне да е наясно с какъв живее , какво може да се очаква и т.н. дори от здравословна гл. е Ок особенно ако споделят едно легло!

Не знам защо обърнахте темата на "за" или "против" казването. Не е "имаш ли куража да кажеш и да излезеш лошата или ще си натискаш парцалките". Аз поне не визирах изобщо този дебат. Лично аз знам кои от приятелите ми биха искали да знаят и кои - не биха, съответно бих се съобразила. Не ставаше въпрос за казване. Става въпрос за как го казваш и какво очакваш - приятелката веднага да се съобрази с твоето виждане по въпроса и да си зареже мъжа, щото ти така го усещаш за правилно?
Ама да дойде някоя с "една торба доказателства" и после да те разнася по форум, това си е злонамереност, не е приятелка.

Като кажете разнася по форуми. Нито авторката си е цитирала имената, нито е цитирала имената на жената. Това е просто една житейска ситуация за която някой иска мнението на другите. Нито снимки е качвала нито нищо. Кой знае за кой става въпрос че да е " разнасяне".

И аз не мисля, че е разнасяне.
То пък човек нищо да не каже.

Просто не трябва тя да определя дали приятелката ѝ е длъжна да се раздели с мъжа си или не.

Първо, форумът въобще не е анонимен. Разпознавала съм хора тук и мен са ме разпознавали. Второ, ако на някого му пука за някоя приятелка,  няма да пита "що за жена е", а ще знае каква е и  ще се опита да разбере. Цялата тема е поставена клюкарски, с цел да засегне жените, които по някакви причини търпят изневери. А и пусналият темата изчезна, така че мотивите станаха още по-ясни - сеир да има.

Е , не е баш така
да не параноЯсваме )))
Зависи какви неща се споделят и т.н.
Лично за мен така поставената  тема  си е анонимна , иначе много могат да се прИпознаят в нея или билзки хора  :О)))))))

Да, за чужда житейска ситуация. И търси потвърждение на собственото си мнение, т.е. задоволяване на егото + доста любопитното по характер "що за жена". Нито едно от тези неща нямат място в едно хубаво приятелство.

Форумът не е ли за олайване на месечината главно и понякога за сверяване на часовника?
От друга страна, участието не е задължително и който го е страх от разпознаване или не пише, или си мери приказките.
Всеки е толкова анонимен, колкото сам е решил да бъде и не виждам защо трябва да се изкарват едва ли не престъпници тези, които са решили да пуснат тема с пример, без да назовават имена.

Ако действително имаше казус, ок. Или да се използва чужда ситуация като пример.
Ама в тази тема особен въпрос няма, иска се само потвърждение на възмущението на авторката, очакваше дружно да се писне "оле, да, какви мазохистки има, ужас, ужас, ти си толкова права и такава добра приятелка!".

П.С. Не говоря наизуст. Имам приятелка в ситуация, в която искрено вярвам, че трябва да се тегли чертата. Съвсем различен ми е подходът към нея и действително я подкрепям с най-чисти мотиви. Без да й вменявам "каква жена е".

Не разбрах какво предлагаш- да ѝ забраним да пише ли?

Ами то някои*  с коментарите си не правят нещо по-различно  хахах (търкаляща се )


На мен като цяло  коментарите , дискусията ,расъжденията  по темата са ми интерсни