Колко често каните гости вкъщи?

На мен ми тежи цялата галимация по домакинството. Не мога и не искам да се занимавам, особено след като родих.

След появата на децата много не са ни гостували с преспиване.

https://Различно. Като беше малко детето канехме всяка събота (или ние ходехме някъде), защото като й се доспеше просто си лягаше, а ние си продължавахме.
Сега по рядко, 1 път месечно може би. С преспиване като се замисля никой не остава. Въпреки че винаги предлагаме, никога не ни е било проблем.

Сама ли подготвяш всичко?

Аз никак не съм за гостите особедно много често .Веднъж да няколко месеца ,ако реша да поканя деца, нямам време да се занимавам да готвя и са шетам на някого.А и след това свичките чинии остават за мен. И без друго особедно сега както ядем нещо все на бързо лятото ,за да има време и за навън и за къпане с децата.С две малки деца ,колкото и да чистиш и да подреждат няма как да е все чисти и не е за гости много много. Особено с преспиване абсурд .Разбирам ,ако са някакви роднини от далеко може ни ще се съглася ,но пък за тази работа си има хотели ,защо трябва да притесняваш хората .Аз предпочитам на ресторант  ,от колкото удома .

Роднини с преспиване ли?
Просто няма начин.
Ако някой е много закъсал и желае да ползва дивана /неразтегаем/ за 1 вечер, да заповяда, но не и за повече.

На гости каним само разни наши семейни приятели и те си тръгват към полунощ.
Обикновено 1 път в месеца.

Обичам гости (явно съм луда), но след раждането на децата рядко идва някой вкъщи. Нямам вече време и желание за чистене преди и след.
С преспиване сравнително често имаме гости - много близки роднини, които с радост посрещаме. По същия начин и гостуваме на въпросните роднини. Не мога да си представя сестра ми да пише нейде из форума - писна ми от навлеци. Бих злоупотребявала с кеф с гостоприемството ѝ, но за съжаление няма как с децата, а и живее далеч.
Ако имах къща с двор, щях да каня приятели с деца постоянно.

Зависи от гостите - и само за сбирка и за гостуване с преспиване. Имам приятели, които с кеф посрещам у дома, веселим се много, но те са умерени като поведение, възпитани и уважават дома ни и нас като домакини. Има други, които не бих приела за нищо на света.

През седмицата съм уморена, така че гледам гостуванията да организираме главно през уикенда, но все пак това не се случва много често, предпочитам излизанията навън.

Двата типа гости, които категорично не харесвам и не приемам са:

- Родители с деца, които позволяват всичко на отрочетата си и оставят хаос и разруха след себе си. Бях доста неприятно изненадана да разбера, че в обкръжението ни от майките само аз и още една дама държим децата ни да оставят порядък след себе си. Всички останали нямат нищо против чедата им да отварят на воля шкафове, да вадят вещи, да мажат по меката мебел шоколад, кетчуп и т.н. и никога, ама никога не насърчават децата си да посъберат играчките след себе си, камо ли да станат да им помогнат.
- Сънародници-далечни познати на ММ, които колчем имат работа в нашия град, София или някъде наоколо, искат да ни ползват за безплатен хотел, нищо, че не поддържат връзка от х години.

Трябва да заснема детската стая преди и след гости.
Мърморя, ама се изтрайва като е рядко.

Гости с преспиване май никога не сме имали, откакто живеем заедно. А сме канили, както и ние сме били канени, но напрактика никой не е оставал да спи у дома. Имаме само една баня с тоалетна. Като цяло, често се налага да се изчакваме един друг, както сме си само трима, а ако има и "денонощни" гости вкъщи, съвсем ще е голям дискомфортът.
Не мога обаче да си представя аз да се самопоканя или да правя намеци на домакините да оставам с преспиване. Много нетактично.
Да посрещам гости на маса обичам.   Да поразтребим и подредим преди гостите е полезно! Досадното е, когато си заминат, но, както и преди мен са писали, преживява се.

Роднини, особен за прегледи по доктори, ни идват  често на гости с преспиване, средно на няколко месеца по веднъж, приятелски семейства - от чужбина - по-рядко, около веднъж-два пъти  годишно. Не преигравам със сървиса: ако спим у нас, то похапваме навън.  Изобщо не ме интересува коя роднина после как ще ме интепретира като домакиня - не съм такава и никога няма да бъда.

В този ред на мисли, трапезарните ми столове са съзнателно избирани да не бъдат прекалено удобни и да не предразполагат към многочасови заседявания (да се чете "запивания")  около масата - следствие от лоши спомени от първия брак. 

Не съм гостоприемна, не каня гости – нито с преспиване, нито без, не ходя на гости. Предпочитам заведения и хотели.

Това със столовете ми хареса.

Живея в голяма къща, имаме  и специална стая за гости. Обожавам гости, много обичам да готвя, но не каня   . Проблема ми е, че откакто децата станаха на възраст ,в която могат да разхвърлят, не са се спрели. В нас е вечен хаос и ми е супер неприятно. Ако случайно успея да изчистя, пет минути, след като са се прибрали от някъде е същото. И вече не се старая, съответно няма как да поканя никой. Мъж ми мърморясва, но ... такова е положението. Интересно, в нас никой не се е натискал да идва с преспиване, но пък всичките ни приятели живеят в радиус от 15 км, родителите също, то май няма смисъл. Единствено на НГ, ако понякога празнуваме с някой у нас, са оставали да спят. Не ми тежи, ако има кой да ми чисти предварително, всеки ден ще имам гости. Иначе, когато ходим например в чужбина, и да има при кой да спим, никога не го правим. Първо, че това е ангажимент и второ, че тогава трябва да се съобразяваме с други хора и тяхната програма. Е, няма нужда, само за да си спестя едни пари за хотел, да си губя времето. Май с времето сме станали асоциални и самодостатъчни.  

Аз я помислих за Мадам Бътерфлай от Дания, но съдейки по последните публикации, тази живее в Германия.

Гости каним много често, всъщност през цялото време, само че не всички и по всяко време идват. Обикновено от октомври до края на март винаги има някой в къщи. Става дума за сина ми и приятелката му, за майка ми и за много на брой приятели. Имаме трета спалня за целта, за която плащаме наем целогодишно дето се казва, за да има къде да бъдат настанени гостите като и ако дойдат. За нас това просто е много важно при положение, че не можем повече от един-два пъти годишно да пътуваме до България да си видим роднините и приятелите, а и много от тях са в чужбина.
Не ми пречат по никой начин гостите и не виждам как домакинстването се утежнява с тях. Напротив, всеки поизчиства и подрежда нещо и така става по-леко за мен.

Аз самата съм била няколко пъти на гости на приятели в чужбина и то не за да спестя от хотела, а за да бъдем заедно, като последното е и по тяхно, и по мое желание. Била съм на гости и на две съфорумки, едната в България, за една вечер, а другата в чужбина и бях в тях една седмица. Надявам се да намерят време някой ден да се наканят да им върна жеста, макар да са добре дошли по всяко време и да не бяха правили такъв жест.
Наскоро дъщеря ми спа в София в една съфорумка. Аз я помолих само да я закара от летището до автогарата, защото моята е малко замаяна, малка е все още, а и това трябваше да се случи по вечерно време, но съфорумката каза: "Забрави! Вземам я в нас и на сутринта я доставям на автобуса.".

Има разбира се и случаи, когато мълчаливо отказвам да поканя някого, като например някаква братовчедка на ММ, която тези дни го откри във ФБ и заяви, че е изключително радостна, че най-сетне го е намерила. Откога го търсила значи и виж какъв късмет. ММ се опита да се сети точно каква братовчедка му е и по описанието изчислих, че е някъде към шеста степен роднинската им връзка, а и не се били виждали от 25 години. Е хайде няма нужда да идва да го вижда тук, ще преживее още 25 години и без него. И други подобни "приятели и роднини" са се появявали във ФБ или дори по телефона (издирват номера от човек на човек) откакто сме в чужбина, чиите мераци за гости естествено откланяме. Върхът беше един приятел, който не сме чували от 5-6 години като звънна и пита дали може да се погрижим за бившата му жена и 18 годишния му син, които отскоро били тук. Много мънкахме докато отговаряхме на този въпрос.

О, и аз бях така в началото с детето, но спрях да се тормозя. Това е положението - имаме дете на 3.5 г., шумно е, игриво, влачи играчки от стая в стая - на когото не му харесва, да не идва. В интерес на истината, откакто се роди малката, повечето приятели без деца се дистанцираха от къщата ни и по-често навън се виждаме. 

А да питам - какво мислите, когато някой многократно ви гостува и то с преспиване, а никога не ви е канил в тях? Имаме едни такива приятели, редовно идват на гости, половината от случаите спят на хотел, другата в нас, като затръгват или се завръщат от море редовно остават да пием кафе и т.н., а никога, ама никога не са ни канили у тях (дори и преди да се роди детето, ако приемем, че е проблем за тях). А други приятели канят...