Но, не това е важното, си мисля, а че хората се отдалечават все повече един от друг и стават все по- асоциални.
Събирали сме се на бутилка ракия/ водка и салата, и кой каквото е сготвил за вечеря се тупваше на масата.
Важно ни беше да сме заедно, да се посмеем и да потанцуваме дори.
И никой не оставяше домакинята да грохне от бачкане- съвсем естествено си помагахме.
Явно, такива отношения са все по- неразбираеми в наши дни, но не мисля, че трябва да търпят присмех, защото който не ги е преживял, е изгубил много в духовен план.
Събирали сме се на бутилка ракия/ водка и салата, и кой каквото е сготвил за вечеря се тупваше на масата.
Важно ни беше да сме заедно, да се посмеем и да потанцуваме дори.
И никой не оставяше домакинята да грохне от бачкане- съвсем естествено си помагахме.
Явно, такива отношения са все по- неразбираеми в наши дни, но не мисля, че трябва да търпят присмех, защото който не ги е преживял, е изгубил много в духовен план.
Но това извън темата за гостите, де.
Аз гости и като дете не обичах, и сега същата работа. Но срещите лице в лице с приятели са ми по-важни от всичко.
Каня си най-близките приятели вкъщи може би 1 път в годината, живеят далече, имат много ангажименти, но това обикновено държи за дълго в емоционален план, защото зарежда. Тогава сметките и неудобствата по посрещане на гости се забравят много бързо или изобщо липсват.
При нас 6 човека са 3 да кажем бутилки вино. Което е не повече от 30 евро. А и гостите обикновено това носят, храна знаят че не трябва.