Колко често каните гости вкъщи?

 Сега ще внеса уточнение по този въпрос. Всичко, което съм изредила е вярно, и не бих поканила познати в къщи именно поради тази причина. Но освен, че съм мнителна към познати, които не са ми приятели и не ги каня у нас, аз съм и чистофайница, която си има своите домашни ритуали, и може да допусне в дома си само някой, който ще ми следва правилата и ритуалите. Такива хора има точно двама - майка ми и мъжа ми, и това са единствените хора, които влизат у дома (изключвам майстори и такива, които отчитат водомерите). Приятелките ми колкото и да ги обичам няма да ги поканя, защото ще ми изцапат. На най-добрата ми приятелка директно и го заявих, така че знае причината. Преди я канех, но откакто на няколко пъти видях, че не пази, престанах да я каня и и заявих, че прекратяваме срещите у нас. На братовчедка ми и другата ми приятелка не съм им казала защо точно не ги каня, но те и не питат, приемат го. С мъжа ми нямаме общ приятелски кръг. Познаваме взаимно приятелите си, излизали сме преди често общо, но не сме компания. Мъжът ми си има неговите приятели, с които пие бира и се среща навън, както и аз си имам моите приятелки. Когато приятелките ми ме канят, ходя сама. Един - два пъти е идвал с мен, но вече не иска, а не е и нужно. Не виждам смисъл да се мъкнем заедно навсякъде.

Няма начин някой да ме убеди, че на кръчма ще излезе по-евтино, освен ако не е китайски ресторант.  
Не съм Скарлет ОХара, която не яде пред хората, хапвам си, когато съм гладна, пия и алкохол, а нищо не е безплатно.
Не мога и да кажа, че мога да ползвам времето си за готвене за нещо друго, което ще ми донесе повече пари. Нито работата ми е ужасно натоварваща и тежка.
Моето мнение е, че човек рядко разполага и с пари, и с време, все едното не му стига. При мен времето е относително повече от парите.  

ОМГ, ще ти изцапат... голяма мъка

 Хората са различни, за мен си е мъка. 

е, то е ясно, че на кръчма е по-скъпо. Но от друга страна не е нужно да се заговява на кръчма, хората могат да се видят и за един-да часа на бира, някакво мезе.  не става все с тежки маси.

Голяма мъка дори при съществуването на почистващи роботчета, чак аз се запалих да си взема. За мен много по-голяма мъка е например да рипна в 6 сутринта
Сещам се, че не съм уточнила - говоря за гости 1 път в месеца, не всяка седмица. Хайде 2 пъти - от мен да мине.
Разбира се, ако се виждаш редовно с някого, 2 часа са предостатъчни. Въобще не съм против заведенията, особено на хубавото време.

И за мен е мъка, защото също съм човек, който държи много на тези неща, но когато виждам реципрочност във взаимоотношенията и желание за взаимност, а не едностранчивост и интерестчийство, не ми пречи.

Ако е веднъж месечно, с достатъчно време за подготовка и оправяне след това, нямам никакъв проблем.

Даже и за китайските не съм сигурна.

Аз време имам, пари – ядва се, но желанието ми клони към минус безкрайност.

Какво толкова цапат гостите? Да не става дума за макаци?

Ох, ама то ще излезе, че за всички е голяма мъка да посрещнат гости, но само половината си го признаваме. А другите каните като жест и очаквате и вас да поканят в замяна, иначе гостите излизат използвачи, при все че се отзовават на покана, а не се изсипват неканени. И подаръци ли така правите - само ако в замяна и за вас ще има? Досега съм вярвала, че който кани гости, просто обича гости и затова го прави, поне аз така съм се чувствала като домакин, пък то било жест, който трябва да се връща, ужас.

Не. Поне аз.
На подаръци съм шедра и винаги давам по много.


Иначе наистина Не харесвам използвачите във всякакъв вариант.

Само не разбирам как така определяш като използвач човек, когото ти самата си поканила. Разбирам да не си го канила, а той да си намира причини да виси у вас, но да му отправяш покана, а после да го наричаш използвач, на мен ми прави лошо впечатление.

Що, ти си готова години наред да правиш подаръци за всеки празник, а за свой да не получаваш нищо?
И никога не ти се иска да седнеш на масата с приятели, да ти сервират и отсервират?
Сигурно си единствената на света, ако е така.

 Ами доста цапат според моите разбирания. Първо, ние нямаме балкон, и когато дойде пушач трябва да пуши на прозореца. Съответно целият дим отива в стаята, както и пепелта от цигарата, която когато е ветровито хвърчи навътре в стаята. Случвало ми се е да се разлее бира върху килим. Ами не ми е до пране на килими след гости, досадно е, трудоемко е, после мирише на бира, ужас. В банята имаме плот на мивката, която се намира в ниша, и голямо огледало на стената на цялата ниша, което стига до плота (както в тоалетните на моловете е). Ами полудявам, когато някой си мие ръцете и цялото огледало и плот са във вода, която тръгва да капе по пода. Банята ни е сухо помещение, имаме вана и не пръска вода. Имам килимчета в банята, които се мокрят от гости, пръскащи вода навсякъде при миене на ръце, и после трябва да пера килимчетата и да мия цялата баня. Преди когато идваше приятелката ми у нас сме яли да речем пуканки - мазни. И тя започва с мазните пръсти да пипа насам натам - по облегалки, дистанционното, лаптопа, всичко става мазно. Трябва да влизам в ролята на пъдар, възпитател и чистачка едновременно. Да следя какво се пипа с мазни ръце и да правя забележки,да гледам нещо да не се разлее или да събирам килима превантивно, да ходя в банята след като някой е бил там и да забърсвам своевременно плота, за да не капе водата по пода, след пушене да ходя да бърша перваза на прозореца от падналата пепел, преди още да се е разхвърчала из цялата стая, неприятно е и е напрегнато. За това си го спестявам вече и от години не допускам гости.

Янечек, значи не си ме разбрала.


 И вече поканите са само по общ повод когато се събираме голямата компания, или веднъж годишно у нас.  Peace

Мога и си казвам когато нещо не ми е приятно. Просто избирам как. .  

аномалия, и аз съм същата и мразя пръски, мазни ръце да ми пипат и да ми мокрят/опикават  , но аз си минавам периодично и си забърсвам. Също както го правя всеки ден след децата

Аз също съм на мнение, че човек трябва
Макар че признавам, че има случаи ,когато не мога да отговоря със същото - хората ме канят на открито в градина, а аз не разполагам с такава. Но тогава поне винаги носим нещо.
И никога не се самопоканвам.