КГБ = Клуб на Готините Баби - 181.

Е глей ся как затапих темата.

https://www.youtube.com/watch?v=qUVzDh1-puc

 

Бе затапила си , аз влязох току що.Ама готвя та излизам.Карфиолче пека.
То  не може непрекъснато да пишем,кога ще си вършим работата иначе.

Хайде на танцииииииии Иии раз, иии два...

Аз пък да ви разкажа случка за три ревящи красавици...
Вчера най голямата внучка се приготвила да ходи на кастинг по художествена гимнастика. Треньорката е австрийка. С розово трико, цикламени калци, косата на кок, аранжиран с цикламени цветя-гимнастичка та дрънка... завела я майка й. Другите деца-кое с анцунг, кое с панталони. Започнали да правят децата разни упражнения-кълбо напред, кълбо назад, везна и когато дошло време за най-сложното-циганското колело, нашето момиче се контузило. Навехнало си един пръст и започнало да плаче. Треньорката не разбрала какво се е случило и започнала да й се кара, а тя съвсем се "панирала". Събрали си нещата и се прибрали у дома. Детето плаче разстроено, разплакала се и мама... плачат си дует . В това време пристига най-малкото чаве от детската градина и като вижда, че мама и кака плачат, ревнало и то, ама с все сила. По-силно и от двете. Щерката я попитала-А ти защо плачеш? Мъничето отговорило-защото съм гладна и искам да ям... Всеки с проблемите си

Фло, с твоите ревящи красавици ме подсети за моите три ревящи чавета. Голямата щерка - тинейджърка. Беше преслушала нещо и не я пуснах да излиза. Ревна тя и си го изкара на брат си. Ревна и той. Влиза малката и като ги видя, ревна най-силно. Аз, за да не побеснея още толкова, се мушнах  в банята да се къпя. Мислех,
че за десетина-петнайсет минути ще им мине. Да, ама не! Влизам при тях с мокра, рошава глава, решена да ги респектирам подобаващо,  а те като прихнаха да ми се смеят.....Та така завърши голямото реване при нас.

И тая вечер  ще се разпиша с вицове.

- Докторе, какво ми е?!
- Много пиете просто, намалете пиенето!
- А може ли да ми го кажете и на латински за пред жената?


Съпруг и съпруга се карат зверски.
В един момент съпругата не издържа:
- Тъпанар, изчезвай оттук!
Примирен, мъжът се отправил към вратата, но тя продължила:
- И дано да пукнеш бавно и в агония!
Като чул това, мъжът се обърнал и казал:
- Значи да остана, а?

Цонке, ще станеш ли моя жена?
- Геле, малко ли проблеми си имаш?!


Доктор към пациент:
- Ако не спрете пиенето, то може да се сбогувате с черния си дроб!
- Лъжете вие, докторите. Предишния път психологът ми каза, че ако не спра пиенето, то може да се сбогувам с жена си. И къде е резултата, искам да питам?

Жена към мъжа си:
- Скъпи, нещо не мога да заспя .
- Ами, нормално. Злото никога не спи.

Истинският мъж е мъж от стомана!
Много, много трудно е да го пречупиш.
Затова, на жената и остава само едно - да пили.

Лека нощ и приятни сънища под ромоленето на есенния дъжд!

О ,котаци има все пак ,рекох че ще ропуснеш...
Не  ги обичам ,но ми примъкват  едни любвеобилни....и  няма накъде.
И бабички има тук....  и рев на кутийки.И дъжд навън днес ...

Тану мила, така добре ми дойдоха вицовете ти! Жива да си!
 

Дай още, а?

Добър вечер ли , добро утро ли... ?!  
К'вото и да е добро да е!  

Яжка , почти всяка неделя си правим екскурзии на близо и далеч.  
Напоследък по замъци обикаляме из Испания , а изминалата неделя подпукахме
и френските забележителности.  
Наричат го Каркасон градът замък - Carcassonne. Стените на градът са най-дългите стени в Европа
(около 3 км). Смесица от кули , наблюдателници и подвижни мостове , чийто строеж започва през 7 век.
Много хубаво градче и с мнооогоо посетители.

Ще видим сега коя неделя ще ходим до една пещера пак във Франция. Наподобява Леденика.  
Лятото има светлинно шоу , ма сега ... нъцки. Но другото лято ще го посетим пак , повод да има.  

Добро утро и  от мене!
Черпя с чай, че нещо малко ми дойде кафето.



Малко съм настинала май, нещо не ми е много наред, ама ще се чуе, ако ли не - ще се види. Студено ми е, трябва да вадя зимните дрехи, а в събота почваме уж освежителен ремонт на спалнята - ще сменяме тапетите. Ужас!
Четох ви малко по диагонал, съжалявам, но нямам време за повече. Някоя да не би случайно да си помисли, че съм много работна, няма такова нещо, просто трябва да си свърша работата защото няма на кого да я прехвърля. 
Хубав ден!

Аз в  следващите 2-3 часа ще съм на нищоправене. Станах към 9, след  почти 1,5 часа четене в леглото. Ходих да оправя свекърва ми -знаете, че е неподвижна  и само в леглото. Сега до 12 няма какво да правя. Вали дъжд и не ми се излиза, пък и няма  с кого. Едната приятелка е на работа, другата в София да гледа внуци.  Няма да готвя, че сме само двамата с внука, а има и от вчера. Остава ми да ви нагледам, да  изчета вас  и после да чета  книга. Снощи дочетох "Човек на име Уве" Четох я с интерес. Предизвиква доста размисъл и бърка в човешката душевност. Препоръчвам ви я. Сутринта започнах "Наследството" - тъмно минало и съвременност в една фамилия.
  Следобед обаче е друга работа.
До скоро! Бъдете спокойни и с хубави неща за правене!

Много ми е потиснато и на мен в тази тъмнявица, нищо че обичам дъжд по принцип.
Много неприятен ден имах вчера. Ходене по институции, челен сблъсък с администрацията, бюрокрацията, безхаберизацията и демокрацията. Да живее инерцията! Благодарение на нея, може нещо и да се задвижи и придвижи. ЕвентОално. Ще се спестя подробностите, че да не си развалям и днешния ден, и без туй мракът се опитва да скапе и него.

Жабче, чуден изглежда тоз Каркасон, а и  името му е приказно, търкаля се в устата като гладки камъчета.
Хубаво е, че си правите екскурзии, човек трябва да се забавлява. Освен това ти моловете и кафенетата май вече ги обиколи :35

Моят първолак, все още чиста и невинна душа, се прибрал вкъщи нещастен, защото новите приятели се похвалили - единият казал, че имат Бугати Вейрон (понеже сте баби  , може да не знаете какво е това - една от най-скъпите коли в света, комай поръчкова даже), а другият - Ламборгини. Нашият нещастен, защото това са му любите му коли, пък те нямат. Баща му, за да го успокои, му казал - що се вързваш, нали единият живее в съседния вход, щяхме да го видим това Бугати, ако имаха. Малкият споделил с друг приятел (и той  безБугатен и безЛамборгинен) и онзи казал, че щом ония двамата лъжат, значи нещо лошо ще се случи с родителите им, защото така ставало с родителите на лъжците. И сега, кулминацията: нашият се притеснил за родителите на децата, които излъгали и пратил баща си да види какво им се случва, нещо да им помогне, ако трябва.
И само като си представя как тази чистота и невинност ще се изпари след време, след общуването с наистина оБугатените и оЛамбургинените...

Май дъждът поспря...Отивам да изпратя по Еконт едно столче за кола на едно бебе, което се очаква тези дни да се появи в нашия несъвършен, обаче прекрасен свят.

На вас хубав ден, ако може на топличко, с книжка и кафенце в ръка.

Светълчо, съчувствам ти искрено. Поне успя ли да финализираш задачката?
Ще ме умори този малък професор Лъчко. Душичка невинна.
Аз не обичам дъжда. След малко отивам при Дани, чакам да се приберат вкъщи. Нищо не ми се прави, времето ме потиска. Рано започна зимата, а като си помисля-трае 9 месеца.
На Жабка-завид, завид.
Фло трябва да я видя, ама кога ще е........
На всички пожелавам мързелив ден, кой с книжка, кой с компютър.

Аз вършея, куцукайки. Отчупила съм някаква "притурена костица" на ходилото, очевидно като апендикса. Та няма гипс, само бандаж. И болкааа! Сантиметър и половина е пущината, ама боли гаче ли е километър и половина!  Подута и посиняла е една никаква територия отгоре на ходилото - колкото левче-стотинка. И се тъпча с някакви люти обезболяващи - та ми се разката и без друго болният стомах.
А как ми се излиза... Ама няма какво да обуя дори. 
Ох, Грети, с тия стари и болни хора... Горките те! Горките ние! Иде обяд и ти почва въртележката.
Римарче, радвам ти се! Да поздравиш Дани и родителите му.
Жабче да си на този свят - от замък на замък, от кафене на кафене. Ама заслужила си го, момиче.
Фло, виж кобко мъдро е решила Сладичка да не се отдава на манекенството. И какво ги правят там, мислиш? Учат ги да ходят с изпъчени шкембета и с кръстата походка. 
Айде, напочивах се, потапянеее

Привет, момичета!

Ей, ме и мен, най-накрая ми останаха малко минутки за форума. Напоследък все не мога да си разпределям времето. Няма да обвинявам ЕГН-о, вината си е само моя. И да не звучи като оплакване, че хич не го обичам и се старая да не помрънквам.  

Имах прекрасно и зашеметяващо лято, с приключения, емоции и срещи с хора, с които се забавлявах и заредих за дълго време. Не ми се ще да свършва туй лято, чакам си циганското, макар да не знам дали синоптиците ни обещават такова. Ще ми се да имам повече време за разходки из улиците ни софийски, но сега то ми е доста ограничено, заради ученика. Нашето момче вече влиза в релсите, макар и трудничко след толкова игра и почивка. Усиленото преговаряне и тестове започнаха, няма хър-мър и човекът се примири, че  скоро няма да се отърве от досадните даскали и още по-досадната му баба. Ама, както казва Айша, това е положението. Всеки с дертовете си.

Момичета, чета за прекрасните ви внуци с усмивка и им се радвам. На Ники на Флото му пожелавам да е здрав, ученолюбив, все с такъв бърз ум и много, много да радва цялата прекрасна фамилия. Ние със Светълчо преди време си рекохме, че много ще му отива професията на адвокат. Ако му хареса - дано стане!  
Бабин Лъчко Професора с чистата си душичка е много състрадателен. Да му върви по вода в първи клас, че ще се справи отлично не се съмнявам с тая умна главица!
Римарче, приятна забава със сладкия Дани.

Целувайте и мачкайте внуците докато са по-малки, че после все по-трудно става. Тези, дето имат по-големки знаят. Аз още си изпросвам по някоя, но не е както беше.  

Жабке, чудесен град с тая крепостна стена и кули е зашеметяващ. Ама, те французите нали и с това са известни - със замъците си.

Ето и от мен красоти от последната ми разходка - за онези, дето нямат ФБ.




На дъжда, който се опитва да ни потиска няма да се дадем. Ще си пуснем музика, ще прочетем хубава книжка или стихове, ще направим някой тегел навън. Аз вече направих последното, следва музиката и стиха. За вас, обичащи поезията само стих, но хубав от титана Ивайло Балабанов, поднесен ви от мен.   Със здраве!

Светалчо, твоят разказ за децата и колите ми напомни за разговор с възрастни съседи . Та ми казаха, че ние с мъж ми сме най-учените в махалата, пък само ние нямаме кола. Нямахме и видео, нямахме  мобилни, аз нямах кожено палто като съседките, мои връстнички и други неща, символ на благополучие. Беше в началото и средата на демокрацията-трудни времена за нашето поколение лекари и учители. Стисках зъби и харчех цялата ми нередовна  заплата до стотинка за такси, квартири и най-необходимото, за да учат. Със заплатата на мъж ми пък всичко за прехраната на всички, Сега всеки  от тях си има кола и каквото си пожелаят. А аз вече мога също да имам всичко, което пожелая, а някои от тези съседки не могат и да сънуват. Та така.
Иначе за бюрокрацията мога само да ти съчувствам.