Аз не пиша, щото няма какво. Проза , а пък и ме мързиииии
Аз пък пиша, когато ми се пише.
Когато ми се струва, че имам какво да кажа.
Когато искам нещо да изкажа, да го изкарам от душата си.
Когато нещо толкова ме е зарадвало, че непременно искам да го споделя точно тук.
Не мога да се "отчитам". Толкова не обичам вече домакинската работа, че абсурд да пиша за нея. Не стига, че я върша, ами после да почна и да я описвам - изпрах, изгладих, прострях и т.н. - не! Нито ми е интересно да пиша за това, нито да чета. Признавам си откровено, не чета тази част от постовете, която описва домакинските дейности. А и, честно, никак не ме интересува кой как поддържа къщата си, това е личен избор.
За зимнина и за манджи чета, защото ме интересува.
Обичам да чета за преживяванията ви, за семейсвата ви, за нещата, които ви вълнуват. За нещата, които са ви натъжили, зарадвали, притеснили, очаровали, възхитили, вдъхновили. За това как се чувствате.
Не обичам, когато чета назидателни постове.
Не обичам тия проверки кой пише и кой не пише. Кога се пише и кога - не. Не обичам, когато някой казва, че след него никой не бил писал два часа, примерно. И какво от това? Какво обидно или лошо има? Защо е тази мнителност? Защо някой смята, че е забравен или непочетен и неуважен, ако не се реагира на поста му? Не го "отразяват", както е приетият форумен израз. Ако имат какво да ти кажат, ще те отразят. Ако нямат - не. Каква е драмата, не разбирам. Един се вълнува от едни неща, друг от други. Защо е толкова трудно да се разбере това? И защо това е нещо лошо?
Нали сме тук доброволно, нали това е място, където влизаме за релакс, споделяне и развлечение, за съвет, да се оплачем или похвалим, да обменим женска енергия. Защо трябва да се мери кой колко, кога и на кого писал?
Както казва Фло, който иска да не го забравят - да пише.
Янче, тази заплаха със закриване на темата не ми хареса на мен. Това е публичен форум, никой от нас не може да закрие темата, защото друг може да иска да си пише в в нея, пък дори и сам.
Такива изказвания провокират негативизъм, според мен.
Ето, Яжка много хубаво ти каза: за тези 10 години е имало какво ли не в тази тема, минавало е всичко - и добро, и лошо. Обаче темата я има. И ще има, докато има баби, които търсят сродни души и отдушник на преживяното.
Светълчо ,взе ми думите от клавиатурата. Както винаги си на ниво.точно,ясно тактично.
Нямам намерение да давам отчет и да се разписвам.не желая да ми се размахва пръст...Може да пиша и един път месечно,когато ми е кеф. Уважавам ви ,обичам темата и толкова. Дала съм снимков материал във ФБ. Малкото ме дърпа непрекъснато и наистина нямам кога. Спи по 2 часа ,тогава си гледам домакинската работа а сега и се занимавам с учениците. Ето сега пиша и Елина ми рецитира стихотворението ,което има за утре.





Добрах се до тук. Додрапах със зор. Ама сега ми е радостно. Така като го пиша - разбира ли се моето становище по въпроса за писането и неписането в темата? Иска си време и концентрация. А за групичките и за водачеството не мойте се кОси - където има общество, социум - навсякъде ги има тези неща, без тях не може.
! Малиии, жена, ама то много продукция, бе! И аз нищо не мога да хвърля - гледам да му намеря колая. И все баба ми е в акъла ми, дето яздеше и мухлясалия хляб и спореше с нас "Ами то пеницилин, бе бабенце, трови вирусите." А за изхвърлянето: "Не ми е за парите, бабенце. ЧОВЕШКИ ТРУД Е ТОВА!"

Хубавото е, че утре съм редовна смяна и няма да ставам много рано.Дано да спрем с "полетите" вече и малко работата да се кротне, че АЗ- обичащата да пътувам, започна да ми писва. Контактите със семейството са по- вече телефонни и добре е, че ги има. Наложи се Фенчо да си стяга багажа за болница, ама като не знае къде и какво да търси, ако нямахме връзка, можеше с ръцете в джобовете да тръгне. Дано пък се научи.
КрасТавици ли да ви нарека, или дрЪжки

Сладичка заяви, че не иска да е манекенка. Някога гледала, как една манекенка паднала и било много смешно... Е, разминахме се с модните подиуми.
. Аааа, рано е още за списъка. После ще се оплаквате, че сте забравили. Не признавам никакви австрийски роднини, та били те и от семейството на Алцхаймер
.
Все ми се ще да рапортуваш под сординка. 
Е това пък са моите странности.