Въпроси за приемното семейство?

eто а какво говорим. Затова от 21, тази година станаха 46 децата в Дом еди кой си. Защото много хора си казват явно- или ще си  го осиновя- да си е мое, или няма да  го взема, за да не му причинявам стрес.
Аз съдя по моето дете- стресът и не беше идването и при мен, а страхът да не се върне там и да остане без мен. И това се знае и разбира от службите и те не позволяват малтретирането на дете по този начин- вземи ме, върни ме. Детето остава там, където се чувства най- добре  където те преценят,че е най- здравословно за него. Когато попитах за срока, ми казаха: срокът зависи от вас-  детето може да остане толкова дълго, колкто вие решите.
Много пъти съм казвала, че съм против осиновяването и затова се спрях на този вид грижа и за мен тя е най- правилната. В крайна сметка аз не съм със статут  на приемен родител, а на "близък" . Разликата е в това,  че детето се настанява безсрочно и не получавам пари за отглеждането и. Но - аз познавах детето от две години, то се привърза към мен и идването му  у нас беше един нормален завършек на нашата емоционална връзка.

Stillness, добро решение наистина.
И именно пак този световен опит сочи следното: в страните, в които въпреки всички напредничави форми на грижа за изоставени деца, има подобни институции, в тях никога не се настанява дете до 5 години! Именно заради важността на средата, в която расте детето дотогава...
Успех на теб!

monda, не говорим за това.
Моето дете дойде у дома преди година, току-що навършила 4 години. И представа си нямаш какво преживя и преживява това дете. Бих станала приемен родител, но не и с цената на емоциите на това достатъчно преживяло дете.

Децата от 21, са станали 46, не заради нежелаещите да ги вземат за отглеждане, а заради широооооко отворените врати на тези институции и всичките му производни.
Наистина, проучете малко повече относно това, защо сме на първо място по изоставени деца.

И не се засягай, но да ни бележиш така - осиновители = притежатели, някак не е много честно...

И, ако твоите социални се кълнат в избора ви на срок, моите не могат да ми обещаят, че детето ще остане при нас до пълнолетие. Ама социални и комптентности всякакви. Аз подобен риск, на чужд гръб, не поемам!
Успех и на теб!

П.П. Сега видях. Ти си против осиновяването? Би ми било интересно да разкажеш мотивите си. Аз обещавам да пиша, защо по света модела на приемната грижа е посочен като недобър. Пари и осиновителите не взимат. И майчинство нямаме! За протокола...

Дар за мен- не искам да казвам доводите си поради които съм против, това са мои убеждения, подплатени с примери около мен. Приключвам коментарите на тази тема.
Аз не съм със статут на приемен родител, както казах вече. И детето ще може да бъде върнато на биологичните родители, които 7 г. не са полагли грижа за него само при условие, че :
1. Те заявят желание
2. Имат условия по-добри от моите за детето/ което няма как да стане/
3. Детето пожелае.

Тези 3 условия е почти невъзможно  да бъдат изпълнени, а те са задължителни. Ако детето е в институция, Агенцията с цел отчитане по-голям брой реинтегрирани деца си затваря очите пред тези условия, но ако детето е в семейна среда  е задължително да се спазят условията.
Така че- стрес от тази гледна точка съм спокойна,че няма да има. Връзка с  био родителите- ОК, контакти- също. Но  мисля, че ще продължат толкова дълго, колкото детето пожелае. Което е и правилното. Не разбирам- какво лошо бих му причинила с този вид грижа и с какво осиновяването би било по-добрата алтернатива.
Братовчедката ми се обърна към родителите си и им каза: Направихте го заради себе си, за да оставите дете след себе си, а не заради мен самата. Ако имахте деца, нямаше да тръгнете по домовете  да осиновявате други деца. Тя напусна дома на 20 години и се прибира на 5 год. веднъж. В момента е професор в Кембридж, 40 годишна.

Приемната грижа в България е по модел на приемната грижа във Великобритания, а се знае, че там моделът на приемна грижа е най-успешен и добър. Изследванията показват, че децата се чувстват по-добре, когато са осиновени, отколкото при дългосрочна приемна грижа, но и двете мерки са много по-добри в стравнение с престоя в институция.
На този етап обаче и аз съм против осиновяването. Не против осиновяването като цяло, а против осиновяване от мен. Основно, защото това не е решение, което мога да взема сама. Трябва и приятеля ми да го пожелае, но той е по-малък от мен и все още мисълта за собствено дете му е чужда (за това и нямаме биологично). Аз пък вече ужасно много искам дете, така че за нас това за момента е най-приемливия вариант. от друга страна пък в момента се чувствам доста несигурна в себе си. Ако става въпрос за биологично дете, ще стискам зъби и ще се справя някак си с всичко, което ми се изпречи, дори със себе си, но имам ли право да взема дете и да се проваля?

Доколкото виждам тук се завихри диалог и мненията са доста противоречиви.За това колко продължава процедурата май зависи от града,агенцията и хората,които работят там.Но все едно до 4 месеца трябва да имат становище.Относно осиновяване то и приемната грижа-за мен е почти едно и също.Може би се различава само професионалното приемно семейство,където се водиш на работа.Аз съм лично приемно семейство.С това дете имаме емоционална връзка от 4 години,през които никой не ми е плащал нито за грижите,нито за нещата,които й купувах.Така,че не парите са важни тук,а дали ще се намери обич в сърцето на даден човек,за да може да приеме едно такова дете,да му даде дом,семейство и топлина.Много от тези деца имат ''родители'',които може да ги потърсят,но шанса е минимален.Но това не трябва да ви плаши,защото тези деца умеят да оценяват и минималното,което се прави за тях.Когато усетят,че някой им дава обичта си те се раздават.И както казва Монда,умират от страх да не бъдат върнати обратно.Моето дете също има родители,за които говорим често.Тя изявява желание да ги види.Аз също съм ги виждала,но по съвета на социалните не я водя там.Те казват''Ако те прояват интерес''За сега такъв няма и почти съм сигурна ,че ще е така и за напред.Лошото е,че всеки път трябва да измислям оправдания.Но забележете-тя иска само да ги види,не да остава там''Защото те ме връщат в дом майка и дете''Сега правим разни неща за базарите и аз й обяснявам как ще се продадат и с паричките ще купим каквото е нужно на децата от домовете.А тя ми казва:''Мамо,децата там имат нужда от семейство!''Е,на всички не мога,но съм щастлива,че поне едно вече има!Пък нека си говорят страхливците,че приемните семейства взимат деца за пари!

Приемните родители нямат предимство при осиновяване на децата, за които се грижат. Проучете добре нещата, виждам,че не сте наясно . За да осиновите дете, трябва да се откажете от приемната грижа и да подадете документи в Регистъра и да чаката. Не знам какъв е шанса да ви се падне това дете точно. Много тъпо, но това е закона.

ДарЗа Мен,всички тези предложения са добри. Не ми остана време да прочета тази закована тема,но ще го направя,обещавам. Много ми се иска това да не остане писано на хартия или да отлежава в някоя папка. Само дето хич нямам вяра в нашите институции. Филма за Могилино ще има ефект,защото ще се раздвижат нещата в полза на децата. Дано само да не е "всяко чудо за три дни".
STILLNESS, не смятам,че има глупави въпроси. Питай всичко,което те интересува,ако мога ще ти отговарям.
Монда,искам да те попитам нещо-ако един ден детенцето,за което се грижиш е достатъчно пораснало и те попита защо не го осиновиш,какво ще му кажеш?
На нашето обучение подробно беше обяснено,че осиновяването стои по-напред от приемната грижа и  е по-доброто за едно дете. Ще използвам случая и да ви разкажа накратко за нашето обучение. Бяхме пет семейства. Всичко мина под формата на ситуационни игри-извеждане на дете от семейството,провокации от страна на детето към приемните родители и тяхната реакция и т.н. Освен това много говорихме за контакта с биологичните родители-как ние трябва да приемем това-как се адаптират деца от домове,как трябва да се отнасяме към деца,преживели сексуално насилие и други такива важни неща.
Искам да ви кажа,че за мен лично това обучение беше много тежко-емоционално. Най-лошите ми кошмари придобиха реален образ. Но едновременно с това си давам сметка,че беше много полезно. Вече знаех наистина срещу какво съм изправена. Това обаче не промени решението ни да станем приемни родители. Най-трудно ми беше да преживея срещата с приемно семейство,което ни разказа за тяхното момиченце и процеса на адаптация,първите им срещи. Това,което ме потресе най-много беше,че тези деца НЕ СЕ СМЕЯТ НА ГЛАС И НЕ ПЛАЧАТ НА ГЛАС!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ами нямам думи просто.....
Какво да кажа, само си мисля, че са малко хората, които след подобна агитация няма да се откажат. Барс - евала! Успех ти желая миличка

Барс,на обучението ни беше повдигнат и този въпрос-от приемна грижа да минем към осиновяване. Мисля,че приемните родители имат предимство,естествено ако детето вече живее там отдавна и е добре адаптирано,ако отдела за закрила каже,че то се чуства добре там. Но все пак не съм сигурна,предполагам,че си има някаква нормативна уредба за това. Освен това ,когато е правен закона за осиновяването,надали е имало приемна грижа,така,че няма как да е включен там този казус.
Не е лошо да го проверим това

Ако ме попита защо не я осиновявам, ще и отговоря, че тя си има родители, които не са се отказали от нея, но не могат да я отглеждат. Зависи на каква възраст ще ме попита. В момента е на 7 и знам,че е рано за такива въпроси. Ако на 10 ме попита- отговорът ми ще зависи от ситуацията, имала ли е срещи с биородителите и т.н.
Какво означава да осиновя?Нали живее при мен и ще го прави докато тя желае това? Аз я третирам наравно с моите деца, дори мисля,че съм готова да и дам повече, отколкото съм дала на тях.
Погрешно се разбира приемното семейство като подготовка за осиновяване, като начин родителите да свикнат с детето и обратно и ако се харесат, да се вземат- т.е да го осиновят. За мен това е чуждо, странно мислене и не го подкрепям.

Документи не се подават в Регистъра, подават за за проучване, а след одобряване, кандидат-осиновителите се вписват в Регистъра.
Ако проучването на приемните семейства е подобно на това за осиновителите, не би трябвало да се минава цялата процедура в рамките на определен срок. Както това важи за нас. И понеже аз съм минавала и на обучение по собствено желание, три месеца, 14 срещи, сега не биха ме проучвали кой знае колко за приемен родител. Поне така казват социалните.

И все пак, макар да няма наредби за тези случаи, се твърди, че се взима под внимание емоционалната връзка, която е създало детето с някое семейство или сам родител.

Да добавя за страховете на децата.
Прави ми впечатление, че ние сме тези, които поставят граници на различие. Децата не правят разлика - освен, ако не са на възраст, в която са способни да разграничат административните мерки - между осиновен или не. Те просто искат семейство и страха да не бъдат върнати там, не идва от вида грижа, а от времето, което са прекарали в институциите.
Когато са поотраснали, вярвайте, не ще се кълнат, че ви обичат, ами и на челна стойка ще застанат, ако това им гарантира повече сигурност... това е нормално, не бива да ви възмущава.

Спомняте ли си на финалните кадри във филма за Могилино: един прошарен мъж на 40, с детски глас казва: Само майка искам... Са я сушам, са правя сицко, само майка искам...сицко са правя...

Ние мислим от друга гледна точка, какво преживяват точно тези деца, можем само от части да познаем. С времето всички се убеждаваме.

Нека, ако наистина ни е грижа за децата, не търсим все черното в намеренията на другите, а да се обединяваме,  като повече възможности за децата да живеят един малко по-добър живот.

Мариана Кандилова... тези деца, правят или не правят много неща, които биха те потресли, когато започнете съвместния си живот. Затова казвам, че разлика няма. Отговорността е еднаква пред всички ни. И никое обучение не може да те подготви изцяло, ако не се заредиш с велико търпение.

Монда,в никакъв случай нямах предвид,че не се отнасяш с нея като със свое дете. Просто бях любопитна 

ДарЗаМен,давам си сметка за всичко това.....И за огромното търпение,което ще ми е необходимо,когато в къщи се съберат два малки тайфуна/детенцето и дъщеря ми /.
Но това няма никакво значение-не ми пука колко счупени чинии ще има или колко нарисувани стени....Само децата да са добре!!!
А аз ще направя каквото мога.