Въпроси за приемното семейство?

Аз никога не съм мислила да осиновявам дете, нито съм имала необходимост от трето дете. Просто така се стекоха обстоятелствата с това момиченце, което познавах от 2 години и коеот с нетърпение ме чакаше всеки месец да отида да я видя. Но знаех,че има баща , който не  се е отказал от нея. И когато преди месец разбрах, че може да бъде да дена в приемно семейство- веднага подадох документи  с единствената цел тя да не отиде в дома за деца от 7 до 18 години. За мен това е най-лошото, което можеше да и се случи. Реинтеграцията при баща нехранимайко е дори по-добрият вариант от живот в институция след 7 години. Имам поглед отвътре, десетки пъти съм ходила в дома , в който тя трябваше  да отиде и съм наясно с живота им там.

Искам да ви попитам нещо-знае ли някой как стоят нещата с тези доброволни посещения в домовете? имам предвид следното-мога ли да отида и да помогна с нещо на някое конкретно дете? мога ли да го посещавам редовно,да му купя нещо ,от което има нужда?Това нещо-дрешка или обувки или играчка-дали ще остане за него или всичко ще бъде общо? Позволено ли е да се извежда дете от домовете за събота и неделя и празници?
Ако досега не съм го направила е защото си мислех ,че така само ще навредя на детенцето-то ще се надява,а аз няма да мога му осигуря семейство. Реших,че така ще го травмирам повече.Още повече,че тогава бях сама и без ничия подкрепа щеше да е много трудно. Сега вече сме двамата със съпруга ми и искам да се опитам да направя нещо за едно дете,което си харесах от филма по бтв/даваха го две седмици след филма за Могилино/ в бтв репортерите.

Момичета,
аз смятам, че няма значение дали си осиновител или приемен родител, важното тук е не по какъв начин, а че е изведено поредното дете от дома и му е даден шанс за нормален живот, семеен уют, обич, майчина ласка и т.н. Всички сме различни, отглеждани и възпитавани различно, освен това решението да осиновиш или станеш приемен родител не е еднозначно, има думата и партньора до теб, не е лесно да се решиш и да предприемеш такава стъпка и не мога да укорявам тези, които намират осиновяването за по-обвързващо и плашещо. Важното е, че по един или друг законов начин, тези хора отварят домовете и сърдцата си за изоставените и изстрадали детски души и смятам, че тук е мястото да им отдадем заслуженото уважение и морална подкрепа.

Marypopins,напълно съм съгласна с теб !

Деца до 3 години не е разрешено да се извеждат от домовете, от 3 до 7- става с разрешение на АЗД , но те не одобряват тази практика и не разрешават взимането на деца.
За децата от 7 до 18- дават  разрешение и е възможно да се взимат за празници, уикенди, но...аз мисля, че с това им се вреди и то не малко. Ако сте решили да вземете това дете в семейството си, може би биха приели този довод и да ви разрешат, не знам. Но ако се колебаете- не го правете.
Може да се помага на конкретно дете, но зависи от управата на Дома- дали тази помощ ще е само за него. Също мисля, че не е добре за останалите деца.
По празниците в Дома, за който се грижи нашето сдружение, видях в дирекцията една торба с кроасани, бонбони, яйца  и др. сладости, които една биомайка е занесла за детето си, но е държала да са само за него и то ходи в дирекцията тайно от другите да ги хапва. Не е хубаво това откъдето и да се погледне.  

Мери,съгласна съм с теб. Просто смятам,че това ,за което ти говориш и чисто техническите подробности/осиновяване или приемна грижа/ трябва да са ни ясни-какви права имаме,какви задължения и т.н. В един момент непознаването им може да ни доведе неприятности.
Монда,благодаря! Така си мислех и аз. Но реших да попитам.

О, не, от пет години се грижа за някакъв вид благотворителност в нашия дом и с чиста съвест мога да кажа, че децата нямат нищо лично. Като започнахме, едната колежка си хареса много едно момиченце и за това му купи златна гривна. На следващия ден гривната я нямаше, а по-късно я видяхме на ръката на дъщерята на една от възпитателките. Подарихме им DVD, то изчезна. Подарихме им второ и то изчезна. Обърнахме се към полицията и се оказа, че от дома дори не е подаден сигнал за кражбите. Миналото лято им купихме маратонки, като решихме да сменим тактиката и да не даваме подаръците на възпитателите или администрацията, а лично на всяко дете. Обуха ги веднага, но след два дена, когато трябваше да отида заради един ремонт, видях маратонките заключени в стаята на секретарката. Вече се чудя какви подаръци да правя, че да останат за самите деца. На коледното тържество видях как учителката прибра две пасти и няколко пакетчета, въпреки че лично аз почерпих и нея. Добре, че бях взела от всичко по повече.
Марияна, не посещавай и не извеждай само едно дете. Посещавай всички в дома. Тези деца са щастливи, дори и само да им прочетеш приказка за лека нощ. Докато им беше откраднато DVD-то, аз им носех лаптопа си и го пусках в някоя стая на по-големите, за да гледат някой филм, като назначавах едно от тях за отговорник и сменях отговорника всяка вечер. През това време на по-малките четях приказка. Организирала съм и много екскурзии и излети, но мен ме познават от много дълго време, на теб може и да не ти разрешат да ги изведеш без възпитател.
Каквото и да решиш, не отделяй едно дете над другите, дори в дома, защото другите деца могат и със сигурност ще ревнуват. А и като те опознаят и като започнат всичките да те прегръщат, ще ти е трудно да имаш предпочитания
Като говорим за лична собственост - детето само с дрешките на гърба му ли го дават? Ако му взема дрехи в периода на опознаване, ще ми върнат ли и тях или ще останат за другите деца в дома?

STILLNESS, благодаря ти! Сега главната ми грижа е да си вземем детето в къщи. После ще помисля и какво мога друго да направя.

bars, попаднала са на този тип социални, които са отишли в другата крайност, но донякъде ги оправдавам, защото медала има и друга страна.

Ето ти още една разлика отпада. През 2006, когато започнаха да ме проучват и на мен ми казаха директно: нашата работа е да направим всичко възможно да ви откажем!
Факт - наистина се опитаха всячески. Нервите ми бяха опънати до крайност, но когато аз пък им заявих в пряк текст, че ако щат парче по парче да ме късат, няма да се откажа, а ще опитвам до край... клекнаха. 

Продължавам да настоявам, че можем да черпим взаимен опит и да сме си от помощ, не да се делим по формата на грижата, която сме поели.
Затова ти казвам, спокойно, много от нас са имали подобни страхове, че и сега ни тресат от време на време, но после... е, някак се справяме. Кога по-добре, кога не толкова... Тези дечица са деликатни, хем са си просто деца, хем не са деца като другите.
Използвай момента на чакане, да събереш каквато можеш информация за спецификите при децата. В критичен момент помага много, още повече, че тези ситуации нямат копче stand by, докато решим кое е правилно.

Ти нали знаеш приказката, че Господ никога не ни дава някое желание, без да ни даде силите да се справим с него!?

Stillness, зависи. Както се договорите с персонала. По принцип психолозите препоръчват да си вземете някои неща, които детето е ползвало там. Помагат да преодолее по-лесно промяната.

Мислех. Защото нямам граждански брак с партньора ми, затова ме подложиха на индиански мъчения и ми четоха морал.  Затова си извадих ноктите и казах, че така или иначе, няма да се откажа, а пак ще подам документи, и пак, и пак...

Много зависи от директора на дома. Когато ние посещавахме нашата дъщеря не ни позволяваха да носим лични вещи, за да не се дразнят другите деца. Играчките, които занесохме в началото веднага бяха занесени в стаята за игра за обща употреба. А за изписването си носихме дрехи, с които да я облекат, защото тези с които са облечени там си остават в дома за другите деца.
Ама това това е при нас. Най-добре е да питаш направо ръководството на дома. 

първо, по повод приемното семейство. честно казано не зная кое е по-добре. приемна грижа или осиновяване. мисля, че всеки случай е индивидуален. има лоши осиновители, има и лоши приемни родители. в българия тази грижа е още неутвърдена, опита в тази насока е малък. аз например познавам осиновявания, които са се доказали като много добри. децата са вече отдавна пълнолетни. има естествено и неуспели.
приемната грижа е нещо много деликатно. считам, че българите просто не са узрели за нея, че държавата не подпомага достатъчно приемните родители. имам наблюдения от германия. тук приемната грижа е доста распространена. и честно казано знам лично много драстичен случай. децата са вече на по 30-40 години. приятелката ми е отгледана в приемно семейство, заедно с братята и сестрите си. от раждането си до пълнолетие. най-малкото дете е от 5 деца. всичките отглеждани в едно приемно семейство. рекапитулациата е следната. единия брат се е самоубил на 17, втория брат е наркоман, третия е шеф на болница, сестра и е омъжена с 4 деца. самата ми приятелка е на 36,с доста лабилна психика. наркотиците и алкохола са неин спътник в живота, но някак си успява да се задържи на границата и води сравнително нормален живот.
приемната майка е имала сексуални отношения с три от децата през време на пубертета им. това се разбра едва преди няколко години. иначе е правила абсолютно всичко за тяхното добро. били са по 3 пъти в годината на почивка, никога не им е липсвало нищо.
наскоро гледах един филм за приемните семесйтва в германия. даваха репортаж за хора, които карат децата да работят почти като роби в градините им.
осиновяване или не, приемна грижа или не-всичко е до хора.
наскоро видях в софия една дама, която е приемен родител. честно казано, аз не бих и дала да се грижи и за цвете в сакися, камо ли за дете.
не отричам осиновяването, не отричам и приемното семейство. просто считам, че и в двата случая подготовката е недостатъчна, проучването по-скоро служебно.
меренето с различни аршини ме вбесява. пробни срокове няма, контрола е честно казано недостатъчен.
като се добави това, че народопсихологията ни е специфична и се смеси със половинчатите закони, става голяма каша.
защото ние може да виждаме себе си като месии, дошли да спасяват децата, но най-важното е, кое  наистина е най-доброто за тези деца.

Барс,така предполагах и аз,но много ми се искаше да чуя нещо друго. Просто от филма си харесах едно момиченце. То то е на 8 годинки и няма да мога даго взема сега. Искаше ми се да направя нещо и за него,но засега явно няма да мога по този начин. Но ще видим,ще измисля нещо. Аз и не съм говорила с нашия отдел за закрила на детето. Ако и те са толкова добри,колкото екипа от приемна грижа,може би ще направим нещо.