Тонка, поне не се е наранил по-сериозно.
Моят собственоръчно си спука предното стъкло на колата. Щеше да колабира от гняв, щото сам си сътвори тъпотията.
За режими и кг не искам и да чувам
Няма такъв мързел, като мен. Най-тъпото е, че след второто раждане си бях във форма, но като тръгнах на работа се заседях и почна едно ритмично качване по кило-две на година и аз не взех никакви мерки.
Единственото ми успокоение, че и бюста ми расте с д-то, че иначе трагедията щеше да е пълна.
Виж целия пост
Моят собственоръчно си спука предното стъкло на колата. Щеше да колабира от гняв, щото сам си сътвори тъпотията.
За режими и кг не искам и да чувам
Няма такъв мързел, като мен. Най-тъпото е, че след второто раждане си бях във форма, но като тръгнах на работа се заседях и почна едно ритмично качване по кило-две на година и аз не взех никакви мерки.Единственото ми успокоение, че и бюста ми расте с д-то, че иначе трагедията щеше да е пълна.
.Ама пусто,трудно ми е да ограничавам яденето.Фитнеса пък го спрях за лятото,но от есента пак започвам.
.Аз като съм сънена в гардероба се блъскам,а какво остава за телевизор 
.
.В тая болница си е е&*
. 
А не ми се мисли за съседите под нас. Довечера ще разбера как се чувстват след нощното ни приключение, първия трясък, пронизителния ми писък "Кво става бееее" и последвалия вторичен, но доста по-разтърсващ трясък от умиращ телевизор. 
Отиде ми телевизора, аз да гушкам разрушителя?! Той сега е като препикано мушкато и се надявам в скоро време да ми кацне нов тв върху нощното шкафче. А ММ да гледа къде ходи в тъмницата. Кой знае с каква засилка се е метнал към леглото, щом и шкафът беше преобърнат, а той е солиден. 
, ама нашия не е над главите, ще ни заболят вратовете бе, на стената срещу главите е закачен, не пречи на никого