Реакцията на таткото

Искаш да кажеш, че той е искал дете и умишлено не сте ползвали предпазни средства? Или сте го планирали, но някъде напред във времето, а то се е случило сега заради невнимание?

Нормално е и двамата да сте уплашени. Външната реакция вече зависи от много неща, зрялост, възпитание, уважение, способност за поемане на отговорност и още куп други.

Умишлено, опитвахме три месеца и стана на третия.
Той е израстнал без родители  от много малък и винаги е твърдял, че няма да позволи това да се случи с неговото дете. Но не искам да е с мен само заради бебето и му го казах при което той ми отвърна с "е ще си го гледаме". Много се обърквам от държанието му. 🤔🙁

Наистина е странно.
Той какво казва по въпроса, в смисъл като го попиташ защо е направил това дете?

Точно така не съм го питала. Питах го мисли ли да сме заедно и да го гледаме или да го махна, защото не искам да расте без семейство. За 3 дни няколко пъти му го задавам този въпрос и получавам един и същи отговор: "ще си го гледаме".

Ами попитай го. Все пак съзнателно е правил дете, въпросът е съвсем на място...

Нормално е човека да е странен, мечтал си е за кариера в чужбина, а изведнъж се оказва в очакване на дете...всичките му илюзии са се сгромолясали.Предполагам е млад, 23-24...рано им е на мъжете в днешно време да стават татковци. Хубавото е, че не ти е казал да го махнеш, значи иска да е с теб.
Крайното решение е твое.

3 месеца съзнателно прави дете, това не е изведнъж.

Аз съм на мнение, че не е очаквал толкова бързо да се случат нещата и се е надявал първо да заминете и да се устроите и тогава да имате бебе. Ако все още си склонна да заминете за чужбина му кажи и според мен нещата ще се наредят. Особено щом ти е казал да задържиш детето. Ако съм научила нещо от мъжа ми е, че мъжете са прости (в смисъл на не се сложни). Реагират първосигнално и в общи линии казват каквото мислят. Поговорете открито, щом сте работили за дете, значи все пак сте имали някакъв план и се обичате.

Млад е, сигурна съм, че не е осъзнавал с какво се захваща. Те в парка са много сладки бебетата, но когато ти се окаже в къщи е друго...
Не го оправдавам, ни най малко...просто си анализирам, какво би могло да е в главата му.
Авторката да си го пита, да си комуникират, защото ще създават човешко същество заедно, и са длъжни да дадат всичко от себе си.

Може би мъжът ще се осъзнае. Времето ще покаже.

Но ти самата - 3 месеца правите съзнателни опити за дете, а ти си готова да го махнеш, ако няма да расте в семейство??? Не си ли го искаш? Това не е като да си забременяла случайно и да си стресната, тогава е разбираемо. Ако утре бебето е да речем на 5 месеца или на 5 години и с бащата се разделите, какво...? Коя жена има гаранция, че детето ще й расте в семейство? Хайде мъжете че понякога не вдяват що е то бебе всички знаем, ама жена да е готова да махне желано и правено дете, ако на бащата така ще му е по-удобно... не го разбирам.

Така и не разбрах как е реагирал и какво е казал.

Относно заминаването той знае, че съм готова да тръгна с него със или без дете, но когато има дете нещата не са толкова прости.
За възрастта - аз съм на 23, той ще направи 30 след два месеца, не смятам че му е рано.
Нямам никаква гаранция че след две години няма да се разделим, но ако още от сега се чувства длъжен да е с мен само защото съм забременяла няма смисъл да съм с този човек.
На кратко: три дни ме гледа странно и на всеки мой въпрос отговаря с "еми ще си го гледаме", на думи го иска, но с действията си и това че едва ли не се държи все едно нищо не е станало и ми отговаря по един и същ начин на всеки въпрос ме дразни супер много, друга тема е че както се смея така започвам да плача без причина и той се държи все едно не забелязва нищо.

Не ти е лесно и не случайно си объркана. Всяка на твое място би била объркана, ако е обект на такова странно и незаинтересовано отношение от човека до себе си. Аз поне щях да съм съсипана, защото човекът до мен ме е подвел жестоко за нещо много сериозно и аз съм се вързала.

За мен такива реакции и поведение на 30-годишен мъж, който до вчера е правил опити за бебе не са нормални нито в началото, нито после. Това са реакции на човек, който не е наясно със себе си, не знае какво иска, плаши се от отговорността и ангажиментите, които идват с едно дете, а може би и съжалява за случилото се. Това не са реакции на човек, който иска дете с цялото си същество.

Моят съвет е да седнеш и да говориш сериозно с него за това как си представя живота си в близко и далечно бъдеще и какви конкретни планове има. Без особени емоции, без да плачеш, обвиняваш и повишаваш тон. Ако трябва си уговорете среща за разговор за да знае той, че разговорът ще е сериозен и да не се измъква с "еми, ще го гледаме". Проведете срещата навън, ако мислиш, че това ще ти помогне да запазиш самообладание. Разбери какво е наистина неговото отношение към цялата ситуация, дали мисли, че сте прибързали, дали по някакъв начин бременността ти е в конфликт с неговите планове, но едва сега си е дал сметка за това, дали е уплашен, че няма да се справите с бебе и емиграция. Изобщо, опитай се да разбереш какво му е в главата. Колкото по-спокойна и овладяна си, толкова по-добре, защото ще го предразположиш да се отпусне и да си каже, ако не всичко то поне повечето.

И тогава вече действай както намериш за добре. Мога да ти кажа аз какво бих направила, но хората сме различни и реагираме различно в една и съща ситуация. Факт е обаче, че точно когато хормоните ти бушуват, когато си най-чувствителна и имаш най-голяма нужда от неговата подкрепа и любов, той демонстрира незаинтересованост.

Според мен е в нещо като шок в момента.
Не му задавай въпроси от типа на "Искаш ли да го махна, да не си с мен само заради него", грозни са ми, и леко манипулативни. Първите месеци в момент на ярост и аз зададох подобни, и го обидих без да е направил реално нищо.
За жалост не мога да ти дам съвет какво да направиш, мъжете много ни изненадват с реакциите си,  дай му време да се успокои, знам знам че е трудно, понеже хормоните ти врят и кипят в момента. Но все пак и той ще става родител, успокой го че сте още в началото, и имате време да се устроите и да предприемете някои неща докато се роди бебето. И го остави малко да му "втаса" тази мисъл в главата.