Реакцията на таткото

  • 16 246
  • 140
# 120
На никой успешен човек не са му попречили децата да се развива. И това го казвам аз, дето нямам 1 грам помощ от баби и дядовци с гледането. Каквито неуспехи са ми се случвали, през каквото и неприятно да съм преминала - не са ми били децата проблем, а съвсем други неща.
Виж целия пост
# 121
Аз също не мога да разбера какъв е тоя зор за бебе една година преди дипломиране. На 24-25 год. нямаше да си грохнала баба с изчерпан яйчников резерв.
Но тъй като бебето е факт, мога само да ти пожелая лека бременност и спокойствие Peace
Виж целия пост
# 122
Ок, така е.
Въпросът е, че може да се получи много по-лесно и приятно. Да си се насладят на бебето като се роди, не да се чудят как от болницата да тича на дипломиране или той от чужбина да си гледа бебето по снимки.
Ще пропадне светът, ако изчакат 2-3 г. да мине големия зор ли?
Още повече, че очевидно той не е на същата вълна. Ако беше, тогава е друго.
Виж целия пост
# 123
Аз също не мога да разбера какъв е тоя зор за бебе една година преди дипломиране. На 24-25 год. нямаше да си грохнала баба с изчерпан яйчников резерв.
Но тъй като бебето е факт, мога само да ти пожелая лека бременност и спокойствие Peace
+1.
Виж целия пост
# 124
Е - не знам. Аз родих по-късно, бях завършила, но пак ми се струваше, че ми е рано. Няма правило.
Виж целия пост
# 125
Вече е станало, и да ги съдим, все тая. Номера е как ще си организират нещата за напред.
Виж целия пост
# 126
И аз това казвам - след като бебето е факт, станалото-станало. То някои неща се мислят преди да станат.
Аз например съжалявам, че не родих малко по-млада, към 26-27 г примерно.
Виж целия пост
# 127
На никой успешен човек не са му попречили децата да се развива. И това го казвам аз, дето нямам 1 грам помощ от баби и дядовци с гледането. Каквито неуспехи са ми се случвали, през каквото и неприятно да съм преминала - не са ми били децата проблем, а съвсем други неща.

Аз пък с ръка на сърцето си признавам, че децата са ми пречили пряко на развитието. Като се вбиеш в ежедневието с малко дете, пропускаш много възможности. После може да компенсираш, но си е факт, че се пропускат и нямаш избор общо взето. Просто сега виждам как като изпратих 2 от 3 на градина и училище, малко ми просветна съзнанието.

А с първото дете буквално загубих връзка със света- труден, ревлив, капризен, буквално не можех да надигна глава и бях травмирана от номерата му. Добре че го бях родила на 26 и половина. Ако беше на 23, със сигурност нямаше да си поставя толкова добър старт на живота- да, няколко години само, но от тях съм брала доста плодове.

Иначе с второто и третото дете първо дойдоха децата, след това развитието, но все пак бяхме вече на около 30 и с повече опит.
Виж целия пост
# 128
Тонка*, не съжалявай, аз родих месец преди да навърша 26 и като се замисля бях доста нервна, и физически много зле ми се отрази спането, с годините имам нужда от по-малко сън и не ми пречи да е разпокъсан, едно хубаво нещо да има одъртяването Joy
След 30 улегнах така да се каже, младите майчета (закачка с другата тема) са по-истерични Simple Smile
Виж целия пост
# 129
Аз пък, ако се обърна назад, не виждам нито едно важно нещо, което да съм изпуснала заради децата. Най-малко пък съжалявам, дето не съм изучила второ или трето висше или че не съм работила някакви си там месеци, а вместо това съм била бременна и съм си гледала после бебето.
Виж целия пост
# 130
Пак не мога да разбера- какво ви бърка в очите факта, че жена на 23 и мъж на 30, той завършил, а тя последен курс, са решили да си родят дете преди да са изградили така боготворената тук " кариера"?

Да не би за 5 години да станат милионери, та толкова ги овикахте и ожалихте?
Тя ще има високо майчинство, а той няма да започне на минимална заплата.
Вместо да окуражите момичето, ще го скапете и депресирате.
Виж целия пост
# 131
Тя сама си каза, че бащата нещо мънкал с половин уста "ще си го гледаме". Иначе всичко им е 6, много късмет им желая. Peace
Виж целия пост
# 132
И аз трагедия не виждам, даже е съвсем нормално. Каква кариера, какви 5 лева, в повечето случаи тя се свежда до бачкане в голяма фирма и гърч, няма къде да се избяга от това така или иначе.

А отношенията между хората са най-важни винаги (за мен).
Виж целия пост
# 133
Трагедия няма никаква, ако и двамата са сигурни в решението си, просто от казаното по темата не излиза да е точно така.
Виж целия пост
# 134
И аз не виждам проблем, че тя е на 23, а той на 30 години. Тя е почти завършила, той вече има стабилна професия, макар и в началото на кариерата си, освен това тя ще получава високо майчинство.
Ако тя нямаше един ден трудов стаж и никакви перспективи за сносна работа, мнението ми щеше да е друго, но сега не виждам проблем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия