Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)

  • 12 306
  • 321
# 270
Светкавице, много ме изненадваш, какви са тези побойници-отличници, за пръв път научавам за такива? Обичайно побойниците са с нисък успех и още проблеми и не мръдват никога от кварталното училище, където им е добре, защото са оставени да налагат правила и терор с благословията на директора. Защо не го премести след 4-ти клас, когато е първата възможност да кандидатстваш с изпит за по-добро училище и да попаднеш в по-добра среда?

Исках да го преместя във втори, не успях в близките училища, преместих го в трети в училище, в което обявиха свободни места, пак не е далечно и е сред желаните.Рахатясах.

Понякога така се случват нещата.Старото училище беше много добро като постижения, беше близко, сега е иновативно.Но под лустрото врят и кипят много низки прояви.Да, има такива деца- умни, отличници, състезатели, но и агресивни.Аз затова съм и с едно на ум за кандидатстването след 7 клас.

Виж целия пост
# 271
Фроузън, и мен ме изненадват някои обобщения, но й обясних за какво става въпрос. Темата не съм я пуснала за себе си, но когатосе завърти въпросът около нещо, което ми е близко, мога да пиша. Поо същия начин и другите могат да пишат за нещата, които са им близки.

Светкавица, наплашила си се предварително, а това нищо положително не ти носи. Мислиш за маловажни неща. А представи си, че ти се сбъдне желанието и можеш да пренаредиш желанията, примерно точно тези деца се окажат в най-желаните от вас паралелки още на първо класиране. Какво правиш тогава? Пускаш второ, ама ако сте по първо или второ желание, най-много да се класирате по първо. Обаче и в единия клас, и в другия  вече е ясно, че ще е някой от нашите герои, а те очевидно ще са мнохо доволни и ще се запишат без колебание. И какво нататък? Какъв полезен ход имаш?
Виж целия пост
# 272
Опонираш на собствените си въпроси. Светкавица обясни, че ако види бъдещето, ще се съобрази с някои неща, които за мен не са маловажни. В гимназията много голяма роля играе средата. И да я успокоя, че след седми-осми клас децата вече не са така буйни и щом са отличници има голяма вероятност да спрат с агресивните прояви.
Виж целия пост
# 273
Защо да опонирам на собствените си въпроси? В случая (извинявай, Светкавица, просто като пример го вземам) има някакво убеждение, а не поглед в бъдещето.  Това, с което ще се съорази не са някои неща, а своето субективно убеждение, че за да "спаси" сина си от агресивни съученици, ще направи какво? Вариантите не са много и аз ги изброих, но за да се съобрази това е начинът- да не записва сина си в паралелка, в която евентуално ще е някой отдругите. Тогава къде, ще го прави зад девет земи в десета, за да го спаси? Ми, то и там може да има побойници,, тогава какво става нататък? Каква промяна е това на бъдещето, освен че се отказва от постигнатото заради някакви сополанковци? Въпрос на сценарий е  и какво се случва в този сценарий.
Виж целия пост
# 274
Нали въпросът е, ако знаеше бъдещето, е в бъдещето ще е ясно къде няма да ги има твоите любими трабълмейкъри.
Виж целия пост
# 275
И какво пише в това бъдеще? че просто ще се паднат в един клас или че ще влязат в криминалната хроника, защото ще са пребили момчето? Дотук имаме майчини страхове, нищо повече.
Виж целия пост
# 276
 От позицията днес, въпреки че в класа на детето ми не липсваха екстремни елементи -от първи до четвърти клас имаха хиперактивно, неуправляемо дете и дете с диагноза и подчертано агресивно поведение,което между другото харесваше моето дете и въпреки че не го нападаше физически, пък търсеше непрекъснат контакт с него и се налагаше да внимаваме доста - освен че говорех много със сина си, с класната, поддържах и контакт с майката на детето. Много ми беше тревожно, но се справихме без инциденти. След четвърти клас - въпреки че тези проблемните се махнаха, продължиха да бъдат клас с неуправляема дисциплина, благодарение на още две три зрънца.Пак бих го записала в същото училище. Не че съм очарована от него. Но заложих на по-големи изисквания, на това че по-голямата част от децата са будни и силни ученици, училището ни е в района и се учат два езика на сносно ниво. Не мога винаги да го крия от влиянието на този или онзи. Но аз много заложих и на спорта, който освен че го държеше ангажиран, му осигури и една доста сериозна и стабилна среда и контакти. В 8 клас започва в ново училище, което има от една страна много добро име като подготовка , но пък и профилът на децата там е малко по-експериментиращи .Тепърва ще оценяваме и този избор. За съжаление, трябваше да спре спорта, с който се занимаваше и да се насочи към друг. Иначе щеше да е много по-лесно, защото имаше ангажименти на най-високо ниво за поне няколко години напред .
Виж целия пост
# 277
Отговорих с "не". Малко хора са направили същото. Интересно ми е кои. Wink Сега почвам да чета темата.
Виж целия пост
# 278
И какво пише в това бъдеще? че просто ще се паднат в един клас или че ще влязат в криминалната хроника, защото ще са пребили момчето? Дотук имаме майчини страхове, нищо повече.
Каквото пише, го пише. Нали това ти е темата? Какво недоволстваш? Знаеш бъдещето, правиш някакви промени. Има разлика между страхове и реалност.
Виж целия пост
# 279
е,ще питаме Светкавица какво е бъдещето, което знае.
Виж целия пост
# 280
Т.е., в хипотетичната ситуация, в която Светкавица знае, че детето и ще попадне на същите, не би трябвало да я промени?

Аз и в другата тема писах, че не ми пука в какво училище е детето ми, стига да не се сблъсква с тормоз. Няма сила, която да ме накара да му внуша, че е лузър, само, защото дадено място не му харесва.

Хората трябва да си подбират битките, а не да се запъват.
Виж целия пост
# 281
...
 hahaha hahaha, написала съм абсолвентски бал. Според мене съм го написала правилно. Никъде не съм писала, че абсолвентския бал е след завършване на гимназия. Дадох пример за бал като празненство - новогодишен, бал с маски итн. Мислех да пиша новогодишен, но реших да дам като пример абсолвентски. И да гледам сеир. Сеирът не закъсня. В правото си да се съмняваш, че някога някъде съм ходила на училище.
...
Напротив, пишеш, че си се объркала и специално се върнах да видя какво точно си объркала и ето го:
.... Значи вече и балове имат в седми клас, егати! Аз съм учила в гимназия в БГ и имахме бал на края на 11ти клас. Голям кич  Mr. Green. ...

Объркването е, че помислих, че Андариел споменава бал като празненство а не бал като оценка. Писала съм, че сме имали бал (тържество) в края на 11 клас, но не съм го нарекла абсолвентски, нали? Но и да бях нямаше да е съвсем грешно. Познай защо?

Хиперактивни деца има навсякъде. Моят син като малък беше доста палав, но в училище винаги е бил кротък. Дъщеря ми имаше период на хиперактивност в час като малка и това продължи година. На всичкото отгоре имаше в класа и още 2-3 деца като нея.

Мама Ру, не казвай, че няма капацитет! Не се знае все още. Може пък да изкласи. И лаборант и мед. сестра са трудни и мръсни професии
Виж целия пост
# 282
Там е работата, че в повечето случаи предствата ни за бъдещето е изпълнена със страхове.
Особено на родителите за бъдещето на децата им.
Още отначало го споменах - моите родители така ми бяха натъпкали главата със "страшното бъдеще", в което с каквото и да се захвана, ще се проваля, че в един момент тотално блокирах и се запътих по единствения възможен път - този на пълния провал. Не знам характер ли беше, Господ ли, но се измъкнах.
Оттогава планирам за седмица или месец напред, не повече.
За децата - като ме нападнат загрижени родители с въпроси казвам - чакай да почне учебната година, пък ще видим. И така решавам - месец за месец, година за година.
Не като една съседка, дето е стъпила на врата на сина си от прощъпулника, че ще става архитект!

За тормоз - скачам и отивам в училището, първа съпка. После втора и трета.
Виж целия пост
# 283
Хиперактивните деца са малки генийчета! Те имат толкова много мисли и идеи в главата си, че им е трудно да се фокусират. В Северна Америка, хиперактивността се "лекува" с предписани медикаменти от джи пи-то, защото според докторите и педагозите, това поведение пречи на реда в училищата. Много родители тъпчат децата си с лекарства и вместо щастливи и темпераментни дечица, имат дрогирани такива. 😣 Този синдром би трябвало да се "лекува", като децата спортуват повече, четат или се занимават а други интелектуални дейности, а не с лекарства.. Хиперактивността по-скоро помага на един възрастен, защото го прави мултифункционален и способен да мисли за много неща едновременно. Моя шеф е такъв- цял ден не спира да говори, да ходи по събрания и да пише имейли от 7ч сутринта до 2-3 след полунощ. ..Или е пристрастен към работата си или е хиперактивен! 😉
Виж целия пост
# 284
Отговорих с да....Сега, когато прочетох цялата тема, изобщо не съм сигурна дали искам да знам бъдещето. Всъщност, искам да знам на една-единствена ситуация, най-малкото, за да се успокоя в настоящето и да им шанс да взема правилните решения. Темата е много интересна и поражда много мисли в различни посоки. Определено бих се изкушила да променя нещо, ако смятам, че не ме устройва. Но пък си мисля, че промяната на нещо сега (ако знаеш бъдещето) вече няма да е наистина мой избор в дадената ситуация. Не искам да си манипулирам бъдещето, Вселената си знае работата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия