Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)

Като гледам дъщерята много ще й подхожда лаборантка или медицинска сестра. Хич не е гнуслива, а покрай честите боледувания първата й ролева игра беше на доктори. За доктор данни няма, но за сестра или лаборант става. Знам, че не е от най-престижните/ платени професии, а и работното време е кофти, но ...
А в Емо виждам един бъдещ диригент (на Виенската филхармония ). Иначе той като всяко тригодишно иска да е:
- полицай
- шофьор на: багер, камион, кола, автобус и на всичко друго, което му мине пред очите
- пилот
- капитан (Как ще стане не знам като на морето стои само на кърпата, а на басейн и в детския не влиза )
- от вчера - доктор и то уролог!
Днес още не се е събудил и не знам какво ще му хрумне. Но каквото и да работи иска да е "татко" та за семейството съм спокойна.
Важното е да са живи и здрави и с честен труд да изкарват хляба си.

Докато не стигнат до последния клас, когато дойде време да се решава по каакво да годят на уроци, дали да ходят на уроци, могат да си сменят желанията през ден. За някои специалности все още трябва предварителна подготовка - да се държат биология, химия,физика, математика, дори за артистичните и дизайнерските трябва подготовка, било по рисуване или нещо друго. Но не са един или два случаите, в които в последния момент се случва преориентиране и това си е право на младия човек. Училищното образование е една тръба, през която ще0неще, човек трябва да премине, но нататък вече е поо желание и според желанието. Да, всичко струва пари, но при равни други условия са важни качествата и мотивацията. За мен е ок и в консерваторията да учи някой, макар че щях да обясня какви са обичайните шансове и сценарии с такова образование. При всички случаи си заслужава младите хора поне да опитат да направят това, което си представят за себе си като професия и развитие. С редки изключения желанията на болшинството е в рамките на обичайното, независимо, че почти всеки си мечтае за велики дела. То оставаше на 18 да не мечтаят за велики дела и щяха да изглеждат подозрително.

много голяма е вероятността. Мой първи братовчед  беше с диплома 4,70, сега има частна клиника, а аз с отличната диплома се препънах след втори курс.            По темата - пак, де да знаех бъдещето само, да можех да го видя.

Напротив, пишеш, че си се объркала и специално се върнах да видя какво точно си объркала и ето го:

---

Гроздето изглежда кисело май, а?

А ти макар, че пусна темата  ми се струва, че не можеш да определяш дали аз ще пиша или не и какво.
Тя темата и без това е" у ряката", сега всеки ще си изреди челядта и интересите й, после ще се мине през логопедията и ще се завърши както винаги с Брока.Нищо ново и скучно.Ариведерчи!

      Нали темата е ако знаем бъдещето,? Е, ако го знаех щях да направя информиран избор да не попадне детето ми с въпросните деца в един клас.

Но тъй като не го зная и няма как преди записване да узная къде са тези деца, ще се осланям на съдбата.Естествено, че няма да се откажа от класиране.Но ако знаех бъдещето, щях при подреждане на желсния да имам и това ппред вид.

Засега детето ми има 4 желани паралелки, говорили сме си. Еднакво и равностойно желае и 4, надявам се да ми се избистри докато дойде време какво точно иска.От тези паралелки само една е с " космичен бал".Вярно, че още е рано, но по- скоро няма да стане там, отколкото да стане,а и за другите деца важи същото.Остават три, за които нямам идея в какъв ред ще избираме.Е, ако познавах класираните деца, това щеше да ми помогне в избора.В такъв смисъл го написах, а не че ще се откажа от класиране като видя кое дете е в Паралелката.

Със сигурност, няма да редим желания според къде мин година е бил най - висок балът, а според това какво му се учи на детето.Тази година във Варна имаше дете с над 450 бал, не помня точно колко, но много висок в Техникума по дървообработване.Чак такава демокрация едва ли ще допусна, но няма и да натискам за нежелани от детео паралелки и езици.

Анди, синът ми е пълен отличник винаги по биология и химия, но с математиката има тежък проблем. Българския - средна работа. Казва, че това му е достатъчно  - да е добър по тези предмети, математиката просто я отсвири. На същия принцип и влезе в НПМГ - с химията, матурата беше 4 и нещо. И от 13 годишен твърди, че иска да стане зъболекар. Вярвам му, че ще успее. Дано само това да е истинското му желание, а не да го иска заради баща си.

Това все едно аз съм го писала  Сега вече е късно.
И без това си го знаех, но ежедневието забързано, сумати разочарования те налягат и в един момент дори не се сещаш да им се обадиш. А на колко неща можеш просто да теглиш една ма*на и никога да не съжалиш за това. Все си казвам, че ако бях отделяла повече време можеше да удължа живота им.
Няма по-важно от семейството и близките, другото е вятър работа - идва и си отива. Никога не трябва да го забравяме.

Лиляна, гроздето хич не ми е кисело, защото точно това грозде не ми важно. Нито аз някога съм искала да уча медицина, макар че "трябваше" предвид подготовката ми от гимназията, аз пак си кандидатствах навремето, че и влязох дори, с биология и химия, но не и медицина, никога не съм си се представяла като лекар. Децата ми същоне проявяват интерес към този тип професии,. Явно си живееш с мисълта, че всички трябва да искат медицина, защото е престижно. Хубаво, синът ти е влязъл, дори лично те поздравих за неговия упех. Мислиш ли, че ако гроздето ми беше кисело щях да тте поздравя, вместо да те захапя,както ти правиш? Нали си щасстлива майка на студент по медицина, на бъдещ лекар, защо така грозно реагираш? Дори би трябвало да се радваш на това,което написах за медицината, защото наистина за да стане от един млад човек добър лекар, трябват силно развити качества като памет, заото има неща, които трябва просто да се назубрят, за кратко време и да е дълготрайно. Не мога да те разбера що за човек си - каквото и да каже някой, все нее ти харесва, дори когато каманото е положително.

Фроузън, можеш да пишеш или да не пишеш в темата, а не да я регулираш, казвайки кой да пише и кой не. Дойде, огря, прилече вниманието и си тръгваш- ок! Мерси, че отдели от ценното си време на темата!

Екскюз ми, явно не му е толкова тежък проблемът, да го кажа така, не е "централен", а е по-скоро е в мотивацията, демек мисли, че може и без тях. Но не може, и ще го разбере по трудния начин. Щом е добре с химията и биологията, имал е достатъчно акъл, за да влезе в НПМГ, значи си е много добре, просто се чуди какви оправдания да си измисли, за да не натисне математика и български. Който може да изкара химия и биология и да влезе в НПМГ, значи може да изкара и отлична диплома, стига да не го мързи много.

Светкавица, казваш, че си щяла да съобразиш желанията. Защо? Защо ще съобразяваш живота на сина си с нечии чужди действия, още повече, че на този друг дори не му пука и не знае? Има едно основно правило в седми клас - желанията се пишат според това, което първо иска детето, и се коригират само при положение, че е на път да извърши велика глупост и да си пропилее високите оценки от изпитите (примерно да му стигат за първото или второто най-добри училища в града, а то да иска да се забие в някое от по-нежеланите, само защото си мисли, че там е яко или приятел ще се записва). А и никога не се знае дали, ако се паднат в един клас дори, ще са в конфликт  - обстановката и останалитте съученици ще са нови за всички. Честно, на мен изобщо не би ми дремело, ако ще най-лютият враг да е в същия клас. Не може човек да се предава още преди да е започнала битката.

Там е работата, Анди - не се чуди. Казва си, че ще се справи и без тях..))

Не помня дали ти благодарих, че си ме поздравила, ако не съм, то благодаря. Изказването "не ти ли е жал за детето" ме провокира. Какво има да се жали едно дете, което от рано е наясно какво иска, а не както ти си се подготвила - да сменя желания и цели до последно. Аз също мисля, че медицината е много трудна, но ако детето иска, защо да не. И тук не става дума за престиж, а за желание. А когато има желание и цел, не се търси нещо лесно, колкото и да се надявах, че с биология и химия можеше да има и резервен вариант, защото всичко се случва, изпитите и подготовката бяха много тежки.

И да, когато знаеш точно какво искаш в последните години от гимназията се хвърлят сили основно там, то и с новите програми натам се върви, а не да се търси отлична диплома. И аз бях така и не съжалявам, надявам се, че и синът ми няма да съжалява, че не си е давал много зор по философия, литература(не български, а точно литература) и история. И въпреки отличната си диплома, аз знам, че не са му трайни знанията по тези предмети, а и не е нужно, особено в последните гимназиални класове. Затова и те репликирах, да, има логика за отличната диплома, но не е необходима точно за медицината, достатъчни са биология и химия, а аз бих добавила и математика, физика и чужд език.

На мен ми е жал, защото семейно имам съвсем пряка връзка с хора от тази професия и виждам какво учене, жертви и всичко каквото се сетиш им струва. Който е готов да го направи, трябва наистина да е убеден в това, което прави. Тежко учене е, по-тежко от това на инженерите и като цяло на всяка специалност от висшето образование, която се сетя. И най-тежкото е самата сърцевина на професията - работи се с хора в най-уязвимите моменти от живота им - когато са болни, нещата понякога са на живот и смърт, всички емоции са в небесата, отговорността на лекаря е огромна. Да, пилотът също отговаря за няколко стотин души в самолета, но той е застрахован от една камара системи и при равни други условия опасността за грешки е малка, системите до голяма степен неутрализират човешката грешка. Обаче в медицината не е така, няма какво да застрахова от повечето грешки или подвеждащи преценки, а и пациентите са всякакви, не може всички лекари да са директори или пластични хирурзи.

За дипломата - защо да не изкара човек отлична диплома, ако може? Дипломата си е диплома - нито й минава срокът на годност, нито мухлясва. Може сега да не са важни един или други предмети, то след години да се окажат важни, ако реши един млад човек да сменя специалност. Въпросът е стратегически, а не тактически. Най-стратегически една отлична диплома е освен визитна картичка, и застраховка за добра основа при бъдещи промени. Примерно, записва медицина, обаче догодина решава, че му е трудно, не е това, което е очаквал, вече не го кефи... и се отказва. Може да реши да учи право или нещо друго, за което точно му трябват оценките по тези предмети от дипломата или цялата диплома като число. За чужбина се иска отлична диплома, освен висок сертификат по езика. Системата може да се смени във всеки момент, във всяка държава, а отличната диплома си остава - тя служи и в България, и в чужбина. Затова казвам, че е стратегически въпрос, защото засяга основата. Принципът "това ми трябва - това не, тенденциите са..." е тактически, но тактиката е за момента, краткосрочно.

Не става въпрос за врагове, а за патологични побойници, поне за две от децата.С тях няма оправия, на едното майката си имаше сериозни проблеми със закона за нейни прояви.Иначе умни, успешни деца, отличници, макар и не точно първи в класа.

Много се надявам да не се получат нежелани съвпадения.

Светкавице, много ме изненадваш, какви са тези побойници-отличници, за пръв път научавам за такива? Обичайно побойниците са с нисък успех и още проблеми и не мръдват никога от кварталното училище, където им е добре, защото са оставени да налагат правила и терор с благословията на директора. Защо не го премести след 4-ти клас, когато е първата възможност да кандидатстваш с изпит за по-добро училище и да попаднеш в по-добра среда?

Андариел, сори, ама не мога да се въздържа, когато някой дрънка откровени тъпотии.Госпожата, която не е в България и не знае, както се видя нищо за българското образование, прави нелепи обобщения, че куцо и сакато едва ли не може да влезе и завърши всичко.Да, ама не! Вярно, че има и Пернишки университет и разни свободни колежчета, но също така и Технически и Медицински университети, които като ниво на обучение нямат нищо общо.