Историята на Марсело Илиев започва преди малко повече от две години, когато се справя с тестове по английски и математика на частен колеж в Кеймбридж и е приет. Издръжката за двугодишния курс там е невъзможна за семейството му, затова разходите за образованието му поема Камарата на строителите в България. Средствата за общежитие и храна пък са за сметка на държавния бюджет.
Намираме Марсело в родния му град Монтана, където е за ваканцията. Разказва, че след успешното завършване на курса решил да продължи.
Марсело Илиев: "Там си харесах един уникален колеж, който е също от Кеймдридж Едюкейшън груп, тоест те са сестри с този, в който бях."
За да може да остане още две години, се преборил за пълна стипендия. С нея ще покрие разходите за общежитието.
Марсело Илиев: "Което ми помогна, тоест ми даде една стъпка напред, един шанс да уча там."
Извън тези разходи, всеки семестър в новия колеж ще му струва шест хиляди и шестдесет паунда. Майка му поискала помощ от държавата, днес отпускането ѝ е одобрено.
Цветана Илиева, майка на Марсело: "Много съм благодарна на Министерството на образованието и науката, на държавата като такава, на всички които ми помогнаха."
17-годишното сега момче вижда бъдещето си в областта на изкуството. И е убеден, че ще успее.
Значи пари от държавния бюджет за цигането от Монтана да учи в Кембридж има, за останалите талантливи и даровити деца, които също искат да учат в Кембрижд с държавни пари, защо няма питам аз? Нормално дете си е като всички останали - има си майка и баща, не е сираче, т.е. не е на издръжка от държавата. Защо държавата му плаща образованието и то не къде да е а в Кембридж.
Приели го били в частен колеж в Кембридж. Ми то не е голям проблем да те приемат където и да е, стига да си плащаш. Изкарал една година там на държавна издръжка, сега пък си бил харесал друг частен колеж, пак в Кембридж (не в Габрово да кажем, ами точно в Кембридж) Много му харесало там искал още да остане, ама някой трябва да плаща. И кой, кой да плаща - айде пак държавата (т.е. ние) ще плащаме Марсело да си вее байряка из Кембридж.
Баси и държавата - за цигането може да се плаща издръжката му в Кембридж, за нашите деца защо да не може, питам аз. Да вземем всички да пишем до МОН, че много искаме децата ни да учат в Кембрижд, ама нямаме пари, може и на нас да дадат някой лев, ама силно се съмнявам.