Кюретаж и забременяване след това - тема 74

  • 54 674
  • 764
# 90
geHu, поздравления за голямата радост!

Относно годините, сигурно има значение. Аз в момента съм млада и дори и не се замислям какво е на повечето от вас, които сте по-големи, но знайте там ред няма.... никой не знае колко му предстои и понякога жена родила на 50 може да дочака внуци, а друга родила на 20 може и да не дочака....
Прабаба ми е имала 9 родени деца, не знам колко бременности, но 1 живяло - баба. Баба ми пък е имала много спонтанни аборти, мъртви раждания.... просто мн тежък живот е имала и на 40 се ражда мама. Прабаба ми почина на 96 и дочака правнуци. Баба ми почина на 86 и дочака правнуци (дъщеря ми се роди малко преди тя да почине, но успя да я види) ... майка ми също е имала спонтанен, сега и аз с 3... та може и да е генетични ....
Виж целия пост
# 91
gЕНи, Честито. Жив и здрав да ви е Simple Smile
Виж целия пост
# 92
Ох момичета случвало ли ви се е да се чувствате депресирани и да се връщате назад към деня, в който сте чули, че бебо няма сърдечна дейност.Не знам какво ми става, но понякога ме връхлита страшна депресия и постоянно искам да върна времето назад и да променя случилото се...Минаха само 4 месеца от кюртажа, а сякаш е минала цяла вечност и аз още дори не съм бременна...А да не говоря че и в работата ми е някаква лудница и направо ми идва да си подам молбата за напускане...В дилема съм дали да не си търся нова работа и да почакаме с бебето или да стискам зъби и да се надявам скоро да забременея и да излизам болничен...Чувствам се много объркана и не знам на къде да поема...
Виж целия пост
# 93
Аз се връщам постоянно към първата ми загуба, въпреки че съм бременна сега. Тя ми беше най-тежка, защото не я очаквах и буквално ме смачка.... точно преди една година някъде разбрах, че съм бременна след половин година опити. Струваше ми се вечност... знам че е нормално, но аз нямах търпение... бях толкова щастлива, че въобще не очаквах 2 месеца след това да прокървя и още помня как влязох в тоалетната, изпишках се и видях някаква тъкан вътре ...  2-3 дни преди това бяхме на преглед, чухме сърчице... всичко си беше нормално, но само след седмица докотра каза, че дори няма нужда от кюртаж. Всичко беше паднало..... толкова рев не бях ревала... не знаех къде се намирам и от там тотално се промених. Все съм угрижена, замислена, дори изнервена.... за късмет 2-3 мои близки родиха със същия термин, който и аз трябваше да съм.... колкото и човек да се радва за чуждото щастие, вътрешно на мен ми беше мн тежко и бях сама... мъжете въобще не си го слагат така ... след това и още една и още една загуба и вече се смеех ... поне забременявах .... със сегашната ми бременност изрично казах на докторите да не ми казват кой ден е термина, защото като идваше термина и мн ме болеше... не исках още една дата, на която да скърбя... дори на приложението ми за мен. цикъл все още не съм отбелязала бременност ...за съжаление това всичко го изпитва според мен всяка жена, която се сблъсква или с проблем със забременяването или със задържането.... просто истината е, че една добре развиваща се бременност ще те изкара малко от дупката, в която си. Аз колкото повече сега напредвам се усещам как започнах да съм по-спокойна, да не мисля само за бебета, да излизам с хора, абе всичко, което не правих преди поради загубите Simple Smile
Виж целия пост
# 94
Ох момичета случвало ли ви се е да се чувствате депресирани и да се връщате назад към деня, в който сте чули, че бебо няма сърдечна дейност.Не знам какво ми става, но понякога ме връхлита страшна депресия и постоянно искам да върна времето назад и да променя случилото се...Минаха само 4 месеца от кюртажа, а сякаш е минала цяла вечност и аз още дори не съм бременна...А да не говоря че и в работата ми е някаква лудница и направо ми идва да си подам молбата за напускане...В дилема съм дали да не си търся нова работа и да почакаме с бебето или да стискам зъби и да се надявам скоро да забременея и да излизам болничен...Чувствам се много объркана и не знам на къде да поема...

Слънце, успокой се. Знам колко е болезнено да се връщаш назад и да си припомняш изживяното, но се опитвай да не го правиш. Игнорирай лошите мисли. Това е някаква паника в която изпадаме, и аз я имам, предполагам и други момичета, но трябва да се съхраним като хора, като жени. Деца ще гледаме... нали така ? Психиката трябва да ни е бетон.
Ако чувстваш напрежение на работа, вземи си почивка два три дена... Излизай след работа, разхождай се, готви, чети книги.... просто не мисли за миналото и какво е можело и не можело да бъде.

Понякога аз си повртарям " Всичко е наред, здрава съм, скоро ще  бъда щастлива майка"  и някак си това ме успокоява.

Виж целия пост
# 95
При всички е така.Мене вече ме дразнят хората с техните съвети,дори майка ми като ме упреква че не мисля положително.Не става и това е,минат ли ден-два след ултразвукова изпадам в паника и си викам нещо не е наред.След като му чуя сърцето плача от радост,после пак ден два спокойствие и пак паника.А толкова искам да съм спокойна и щастлива и да се радвам на бременността си,като предния път....но тогава дори не можах да докосна момиченцето си през кувиоза....За това съм се заровила тук с хора които не познавам но преживели същото,отколкото близки които дори не знаят какво изпитваме.Някой казват ама то не е същото ти не си го гледала...и такива глупости..божичко нямат си на представа колко я обичах от първия ден,а сега е англече....Та така трудно е.....Cry
Виж целия пост
# 96
Всички сме се сещали за това и сме се натъжавали.Както и си мислиш колко голям щеше да ти е корема, сега щеше да усещаш движения.При някои около термина е тежко... Нормални чувства са това и няма как да се избяга от тях първите месеци.
Аз забременях 6 месеца след кюртажа и усещах времето как върви, а нищо не се случва, беше ми празно.
Виж целия пост
# 97
Тончно така се чувствам, че времето върви, а нищо не се случва.След кюртажа даже нямам желание за секс с мъжа ми, а го правя все едно от задължение...Все едно се отдалечихме след случилото се..В съзнанието си имам само въпросите дали ще забременея отново и дали всичко ще е наред...А и всеки месец изкача по нещо ново (изскедване, киста, липса на овулация)...Надявам се този месец да успея да направя хидротубацията и всичко да е наред там.После имунологичните и там всичко да е ок и да започнем опитите.Много се притеснявам да не излезе проблем с НК клетките защото ако се наложи вливания (до колкото разбрах са доста скъпи) не сме подготвени финансово и пак ще падне чакане докато съберем пари...абе въобще много съм се депресирала от това което предстои...Нямате си идея че нещата при нас винаги се получават много трудно, но все пак се получават де, но с много усилия и нерви...Като видях двете чертички март месец първата ми мисъл беше: Е поне веднъж нещо да ни се случи лесно и без трудности и имахме късмет този път...И после...получих поредния шамар от живота и бързо се приземих...Просто всичко ни се получава много трудно...Затова сигурножвече не мога да си позволя да гледам позитивно...
Виж целия пост
# 98
Тончно така се чувствам, че времето върви, а нищо не се случва.След кюртажа даже нямам желание за секс с мъжа ми, а го правя все едно от задължение...Все едно се отдалечихме след случилото се..В съзнанието си имам само въпросите дали ще забременея отново и дали всичко ще е наред...А и всеки месец изкача по нещо ново (изскедване, киста, липса на овулация)...Надявам се този месец да успея да направя хидротубацията и всичко да е наред там.После имунологичните и там всичко да е ок и да започнем опитите.Много се притеснявам да не излезе проблем с НК клетките защото ако се наложи вливания (до колкото разбрах са доста скъпи) не сме подготвени финансово и пак ще падне чакане докато съберем пари...абе въобще много съм се депресирала от това което предстои...Нямате си идея че нещата при нас винаги се получават много трудно, но все пак се получават де, но с много усилия и нерви...Като видях двете чертички март месец първата ми мисъл беше: Е поне веднъж нещо да ни се случи лесно и без трудности и имахме късмет този път...И после...получих поредния шамар от живота и бързо се приземих...Просто всичко ни се получава много трудно...Затова сигурножвече не мога да си позволя да гледам позитивно...
Просто не минавайте границата на отношенията.Трябва да се подкрепяте никой не е виновен за случилото се.В такива случай хората или се отчуждават или стават още по близки. В яда и болката си и аз бях тръгнала натам,но в последните станахме много близки и изживяхме всичко заедно.Не е казано че нещата при теб ще се повторят по този начин и не е и задължително да ти има нещо.Направи необходимите изследвания и след това смело.
Виж целия пост
# 99
Аз имах също проблем с моя мъж в този период, защото той обича точно по време на овулация да се разболява, да е изморен, да му е лошо и мен това ме пожъркваше, че трябва да се караме, за да го убедя и след всяка загуба това ме смачкваше, че пак тр да го карам да "копае" едва ли не... след ову е нормален, ама като съм в ову едва ли не го отблъсквам. Във всяка двойка настъпва различно напрежение и просто единия трябва да го отпусне с компромиси.....

Момичета, сега ми се обади уролога. Дадох 2 стерилни сутрешни урини, от които да тестват уреаплазма, която ми беше положителна и другите две, които уж бяха отрицателни. Хубавата новина е, че 2 излязоха и положителната вече е отрицателна. Въпросът ми е, мога ли да се доверя, че урината би показала коректен резултат. Всъщност две проби ми поиска уролога в два различни дни, за да има повече материал да се тества и то различен.
Виж целия пост
# 100
Слънце, нормално е да се връщаш назад. Всеки месец, в който не се е случило, просто приеми, че не си се възстановила. Спри да мислиш, че не става. Как да става, когато не се наслаждаваш на обичта си? Всички искаме деца, заложено ни е генетично, но .... защо след първия неуспех сираш да желаеш мъжа си? Та той най - вероятно е същото секси и апетитно за теб парче, просто го огледай, помисли си колко го желаеш, пожелай го, имай го и ще видиш как нещата ще се наредят.  Той сигурно дори се страхува от интимности, колкото и ти.... най - вероятно и той се притеснява, защото .... ами той те е забременил, нали... ама това е било и неговото кандидат бебче. Стрсът е и за двамата. Тук съм съгласна с Тонс, че мъжете не си го слагат толкова, или по - точно не ни показват изобщо колко си го слагат... докато не докоснете лицето на мъжа си в тъмното след поредното прокървяване. На мен ми се случи... и знаете ли... заболя ме повече за него, за моят ллюбим, който трябваше да плаче за загубеното в тъмното, тихичко, така че да не го усетя и да не се разстроя.
Правете любов, а не деца!
По - нагоре прочетох за 50 годишни, които са родили близнаци и т.н. Напомни ми на нещо, което моя док, който се занимава и с асистирана репродукция, ми каза. "Идва при мен една на 50 и ми казва да й направя бебче, ама да си е нейно.... ама тя цикъл няма от 4 години. Благодарение на тези приказки от 1001 нощ жените чакат  твърде дълго. Да, може да забременее, но не и с нейно дете, не и с нейна яйцеклетка." Така че, възрастта, на която ще се роди детенцето ви не е важна до толкова, до колкото трябва все още биологично това да е възможно.
Виж целия пост
# 101

Момичета, сега ми се обади уролога. Дадох 2 стерилни сутрешни урини, от които да тестват уреаплазма, която ми беше положителна и другите две, които уж бяха отрицателни. Хубавата новина е, че 2 излязоха и положителната вече е отрицателна. Въпросът ми е, мога ли да се доверя, че урината би показала коректен резултат. Всъщност две проби ми поиска уролога в два различни дни, за да има повече материал да се тества и то различен.

Според мен трябва да те изследва по същия начин, по който е открита ураплазмата, за да е коректен резултата.  и 4те пъти, когато са ме изследвали за уреаплазма бяха с влагалиен секрет. 
Виж целия пост
# 102
Аз сега като се зачетох пише, че уринарния е по-точен от вагиналния секрет, а проба от уретрата е най най точен. Ох дано да са се махнали или поне популацията да им е намалена. За да ме тестват вагинално трябва при гинеколога, а аз май ще го сменям.

Преди няколко дни пуснах кръвни изследвания и единия ми показател на тромбоцити излезе извън норма и то бая, което ме притеснява, защото ще раждан секцио живи здрави стига всичко да е наред, а съм тотално наплашена от тромби.... и очно тромбоцитите завишени (обем на тромбоцити). Помолих го за да ми каже как е, заради бременността ли е, опасно ли е... и получих обаждане чак след 2 дни, че той нямало да погледне резултатите, защото не ги е поръчал той, а аз сама съм отишла..... което вече преля за мен чашата... пази Боже може да си отида аз, бебето, а той няма да ги погледне ... какъв човек е това, какъв доктор е ...дори не знае какво се крие в тях... как да се доверя на такъв човек... даже започнах да търся в гугл дали има опция да го докладвам някакси ... не е нормално това отношение
Виж целия пост
# 103
Аз сега като се зачетох пише, че уринарния е по-точен от вагиналния секрет, а проба от уретрата е най най точен. Ох дано да са се махнали или поне популацията да им е намалена. За да ме тестват вагинално трябва при гинеколога, а аз май ще го сменям.

Преди няколко дни пуснах кръвни изследвания и единия ми показател на тромбоцити излезе извън норма и то бая, което ме притеснява, защото ще раждан секцио живи здрави стига всичко да е наред, а съм тотално наплашена от тромби.... и очно тромбоцитите завишени (обем на тромбоцити). Помолих го за да ми каже как е, заради бременността ли е, опасно ли е... и получих обаждане чак след 2 дни, че той нямало да погледне резултатите, защото не ги е поръчал той, а аз сама съм отишла..... което вече преля за мен чашата... пази Боже може да си отида аз, бебето, а той няма да ги погледне ... какъв човек е това, какъв доктор е ...дори не знае какво се крие в тях... как да се доверя на такъв човек... даже започнах да търся в гугл дали има опция да го докладвам някакси ... не е нормално това отношение
Аххх доктори и егото им.На мен ми остана Урея и микоплазма да направя и си мислех че е по точно с влагалището секрет.т.е. ако занеса стерилна урина утре ще мога да ги пусна.Всъщност мисля да пусна и за хламидия и един прогестерон не знам дали има смисъл. До тук имам отклонение само в ТАТ и МАТ силно завишени което може да предизвика спонтанен аборт  заради съкращение на мускулите но не и спукване на мехур,т.е. нямаше наличие на родова дейност никаква.
Виж целия пост
# 104
Ако броя на тромбоцитите е в норма, обема изобщо не го гледай. А и това е изчислен индекс.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия