♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

 

Сега разбирам, че Елчин не само е харесала картината на Изабел Бейел "Салвадор Дали , "но била толкова впечатлена , че веднага я закупила!




В первый день выставки "Contemporary İstanbul" среди посетителей была и актриса Эльчин Сангу.
Эльчин прошлась по центру искусства "Çağdaş", двери которого были открыты для особенных гостей.Как только она увидела работу немецкой художницы Изабель Бейель "Сальвадор Дали",она сразу же приобрела ее за 32 тыс.$
Честно говоря,я тоже была без ума от этой работы. Она сделала правильный выбор.
К тому же,в тот день она выложила фото картины в своем инстаграме с подписью "Мой мужчина".
Больше всего посетители выставки фотографировались с работой Эмре Юсуфи "Геракл в боксерских перчатках" .Люди стояли в очереди, чтобы оказаться между двумя перчатками.
Эльчин Сангу тоже сфотографировалась со скульптурой и ее автором Эмре Юсуфи.Стоимость работы-45 тыс.евро.

Эсин Овет."Habertürk"

 

За писателките  




още едно един поглед  - за SHOW TV -  мернах  и Джем и Озан Гювен там , те уж били от голямото добрутро сред актьорите  

  https://vk.com/50shadeselbar.official?z=video284069459_45 … sp;    

направо се ококорих  
ти ми писа нова снимка, аз прочитам ново селфи  
и ей така стават грешките  

и като казах селфи, кой каза че нямат 


Алексче 

Славе  
 
хич не искам да съм на мястото на Йомерчик  и Дафа  
туй тяхното диване с черна чуплива коса само дето не е със сини очи   го имам и аз
та този филм съм го играла вече  
все по-интересно ми става 

От ранини


От Раны :

Если вы готовы,то я скажу,что сценаристом фильма с Барышем Ардучем и Эльчин Сангу является Бугра Гюльсой.Точная информация.
Распространяем ^^




https://vk.com/away.php?to=http%3A%2F%2Fwww.ranini.tv%2Fhaber%2F … 13&el=snippet

Комшийските медии днес не се спряха от статии и опровержения. Пък снимки нека има, сега очаквам кака с Боре, кака с Елкса, кака с екипа...

Коте, туй чудо само, че с панталон и друга анатомия, но със очи зелени / на тати/ го имам и аз

 

Докато чакаме Каро, за да разберем оцелял ли е Шукрю 


Глава 70

Неджми не слезе за закуска и притеснен, Йомер се качи в стаята му, за да провери как е. Остана изненадан, когато видя недокосваното легло. Чичо му явно не бе нощувал в къщата, но на Йомер не му идваше на ум нито къде другаде, нито защо би останал там Неджми. Опита се да му позвъни, но телефонът бе все още изключен.
Дефне се опита да успокои Йомер, макар самата тя вече силно да се тревожеше. Не познаваше толкова близко г-н Неджми, но не мислеше, че е нормално за него да прекарва нощите извън дома си и то без да се обади на никой. Надявайки се, че нищо лошо не му се е случило, те му оставиха бележка, че се прибират вкъщи и му благодарят за гостоприемството за тези две нощи. Молеха го да им се обади веднага, щом се прибере, за да не се тревожат за него. Излязоха за работа притеснени, но опитващи се да не мислят за лоши неща. Всичко трябваше да има своето обяснение.

Денят излетя като един миг, оставяйки всички изморени и кисели. Както бе предположил и Неджми, Синан представи пред останалите план за разширението на Пасионис, предлагайки им да се преместят в по- голяма сграда, като наемат още толкова хора. Трябваше им и нова работилница, заедно с още такива талантливи майстори като тези, които вече работеха за тях. Но всичко това струваше ужасно много пари и Йомер не бе ентусиазиран да се хвърлят изведнъж в непознати води. Спориха, докато и на двамата не им писна, отказвайки да отстъпят дори на крачка.
Дефне и Ясемин бяха виждали прекалено често такива спорове между тях, затова не се притесниха. Но не се и намесиха. Оставиха мъжете сами да решават проблемите си, заемайки се отново с избора на рокля за Ясемин. До сватбата оставаше малко повече от месец, а тя още не бе избрала. Когато Дефне ѝ го напомни, заплашвайки я с възможността да се ожени без булчинска рокля, изнервената младоженка се разбесня и напусна фирмата, твърдо решена до вечерта сама да си намери рокля.

-   Готов ли си да тръгваме?!- Дефне надничаше в кабинета на Йомер.
-   Имам още малко работа, ти тръгвай. Шукрю да те закара и да се върне да ме вземе.- Отговори ѝ, без дори да вдигне поглед от документите.
-   Може ли да те изчакам?!- Притеснено попита тя, усетила нервността в гласа му.- Не искам да се прибирам сама.
-   Дефне, не си дете!- Усети се, докато го казваше. Погледна я, опитвайки да скрие умората и гнева си.- Извинявай! Ела!
-   Какво ти е? Ядосан си.
-   Чувствам се притиснат!- Йомер въздъхна, затваряйки папката пред себе си.- Всичко се развива прекалено бързо. Синан иска да взема решението веднага! Чичо го няма никакъв, телефонът му е още изключен! А на всичко отгоре имаме проблем и с една от поръчките за чужбина!
-   Ти не обичаш да прибързваш, всички те познаваме!- Дефне хвърли чантата и якето си на креслото, след което заобиколи масата и застана до съпруга си.- Но знаеш, че рано или късно всичко се променя, нали? Неизбежно е!
-   Не мисля, че сме готови. Можем да се справим и така!
-   Не можем. Момичетата изнемогват, работниците в цеха работят по 18 часа в денонощието и пак не успяват! Имаме нужда от повече работна ръка, скъпи!
-   Ти на Синан на страната ли си?!- Ядоса се Йомер, макар да разбираше, че е права.- Както винаги!
-   Аз съм на страната на Пасионис. Както винаги!- Отговори спокойно Дефне, опитвайки се да не се разстройва.- Разбирам, че не обичаш промените, но това е единственият начин. Утре поговорете спокойно със Синан и вземете компромисно решение. Например, започнете с допълнителен цех, а новия офис ще остане при крайна необходимост.
-   Ще видим!- Не изглеждаше убеден, но Дефне не настоя.- Хайде, прибирай се. Изморена си.
-   Ще те изчакам!- Заинати се тя и се разположи на креслото срещу него.- Ако те оставя ще работиш до сутринта, а ти също имаш нужда от почивка.
-   Понякога се дразня колко добре ме познаваш!- Измърмори си Йомер, докато отваряше отново папката с документи.- Остани, само не говори. Достатъчно се разсейвам от самото ти присъствие.
Дефне се постара да е незабележима, мълчейки и наблюдавайки бръчките, образуващи се на челото на Йомер, докато отгръщаше страница след страница. Искаше ѝ се да го попита какво го изнервя толкова, но преглътна думите си. Загледана в съпруга си, скоро задряма.
Йомер се опитваше да не поглежда толкова често към нея, но бе невъзможно. Всичко в Дефне го привличаше като магнит и той не можеше да отмести поглед от нея. Усмивката ѝ, когато очите им се срещнеха, караше сърцето му да прескача един удар. Искаше му се да стане и да я целуне, но знаеше, че трябва да приключи с работата. Но колко трудно бе да устои.
Скоро забеляза как клепачите ѝ натежават и тя все по- трудно се бори със съня. Искаше му се да се бе прибрала, за да си почине. Чувството за вина, че заради него тя се измъчва тук, го дразнеше. Все пак тя бе решила да остане. Но знаеше, че и да я помоли отново, няма да се прибере. Остави я да дреме, докато приключи и с последния доклад, след което я взе на ръце. Без да отваря очи, тя промърмори нещо и скри лице на рамото му. Ръцете ѝ обвиха врата му, докато я притискаше до себе си.
-   Понякога си наистина невъзможен инат.- Засмя се Йомер, докато чакаше асансьора.- Любима моя.
Шукрю отвори задната врата в момента, в който го видя да наближава. Коментарите бяха излишни, и двамата познаваха Дефне и решителността ѝ, когато си науми нещо. Пътуваха в мълчание, за да не я събудят, и неусетно Йомер също се отпусна в прегръдките на Морфей. Шукрю го повика тихо, когато пристигнаха, и слезе да отвори вратата. В първия момент Йомер не разбра защо в дома им свети навсякъде, но след малко се сети. Почистващата фирма бяха оставили лампите запалени. Надяваше се, че вече всичко е наред и могат да се върнат спокойно в дома си.
Благодари на Шукрю и му каза сутринта да дойде по- рано, след което заизкачва стъпалата, все още с Дефне в ръцете. Холът му изглеждаше странно без мебелите, когато премина покрай него, затова се отправи към горния етаж. Постави Дефне на леглото и отиде да се приготви за сън. Бе изморен и искаше да поспи няколко часа, защото утре го очакваше същото напрежение.
Когато се върна в стаята, Дефне се бе съблякла и в полусънно състояние обикаляше в търсене на нещо, което да облече за сън. Йомер ѝ помогна да навлече някаква тениска и я повлече към леглото, прегръщайки я и заспивайки веднага. Беше почти полунощ, а те бяха на крак от ранни зори. Дори Йомер Ипликчи понякога имаше нужда да се зареди с енергия. А нямаше по- добър източник от любимата му Дефне.

Дефне се събуди сама. Протегна ръце, търсейки топлината на Йомер, но неговата половина бе празна. Учудена, тя се повдигна и огледа. Слънцето я ослепи за миг и тя се изплаши, че са се успали. Погледна часовника си и въздъхна облекчено, виждайки че е едва осем часа. Имаха още време, но къде бе Йомер?!
Тъкмо се протягаше, опитвайки да се разсъни и припомни кога са се прибрали снощи, когато забеляза бележка на възглавницата до себе си.
„Добро утро, любима!
Не исках да те будя толкова рано. Във фирмата съм, имам съвещание в 7. Закуси, преди да излезеш!
Обичам те!”
В 7?! В колко бе станал Йомер?! И защо тя не го бе усетила?! Мислейки все по- усилено, отивайки към банята, Дефне установи, че последните ѝ спомени са как наблюдава работещия си съпруг. След това явно бе заспала, защото всичко ѝ се губеше.
Пренебрегвайки заповедта на Йомер, Дефне излезе от вкъщи без да е сложила дори залък в устата си. Прегледа набързо хладилника, съставяйки списък с продукти, който щеше да даде на Шукрю. Бяха оставили почти празни шкафовете, преди да заминат. Нямаше смисъл да пазаруват, щом нямаше да ги има три- четири дни. Пустият хол пък я подсети за унищожените мебели и тя си записа да прегледа онлайн какво се предлага в момента. Не искаше да обикалят по магазините с Йомер, губейки време в безцелно търсене. А и той надали щеше да е очарован от идеята. Така щеше да е много по- лесно.
Едва бе пристъпила прага на Пасионис, когато Синан, Ясемин и Корай застанаха пред нея. Гледаха я с очакване, което я изпълни със смесица от страх и притеснение.
-   Дефне, трябва да ни помогнеш!!!

Темпи, Каро ще остане за утре....А Шукрю го пиши само оцелял

Много хубава глава поредна, Джанъм

Лека

Tемпи,   благодяря за новата глава на Приказката!

Много обичам сцените ,в  които Йомко разнася Дафне напред назад!  При теб се е получила чудесно!

А тази ми е любима...

 



Заинтригуваме ме  за какво пак се е заинатил Ледения, че ще се наложи Дефне да го убеждава...

Лека и от мен!

 

Каро ще я чакам, ама Шукрю има да го мисля   Горкия, аз си го харесвах, не ми се мисли как ще преживее случилото се   Йомер ще има да му плаща вредни + поне година при най-добрия психолог в страната  


И при мен така, джанъм  Колкото по- близко са един до друг, толкова по- добре 

много ми харесва приказката, прави превод на турски и я предложете на някоя от филмовите им компании, мисля си ще има успех но и с предложение за ГГ

 

Добро утро -  Чудесно ми дойде глава от " Приказката" със сутрешното кафе 


Темпи както винаги си на ниво