♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

Част втора

Аз си стоя тихичко в моя кът с кошарата за игра и се мъча едно кубче да го вкарам в една дупка на кутията. Мама и тати влизат говорейки си нещо, като носят огромна кутия, интересно с какво. И защо така изведнъж млъкнаха и замръзнаха на едно място....

 
- Шукрю!?- в един глас мама и тати. - А г-н Йомер , Дефне, само си затворих очите за минута. Май да гледам малко дете вече не е за мен. - Защо бе, чичо Шукр, я какъв купон си беше, най доброто за рождения ми ден.
- Каро беше ли послушна?
- Много...Ох!!
- Шукрю, какво е станало? Защо куцаш с единия крак? Старата травма ли се обажда? И май този спортен екип е мой? Какво е ставало тук? Май, май се досещам...Каро!
- Тати! ....- И защо така си дойдохте рано. Аз само малко поисках да си почина и ако знаеш, колко много работи показах на чичо Шукрю, само не можах да се кача по стъпалата, че бяха много...Няма ли вече да ме изкарате от тук, стоя мирна повече от 15 мин, започва да ми доскучава и това в глямата кутия, което мама занесе в кухнята за мен ли е. Нали не сте купили подарък на Шукрю задето ме гледа.... Ааааааа, изкарайте ме вече от тук...Само да си взема парцаливото Гюпсе под мишничка и чашата и...
- Ела миличка, ела,стига си нареждала от там. Не, че нещо ти се разбира от целия поток който се излива от теб. Добре, добре ще те пусна, стига си се въртяла. Ама ти си много чиста днес... Къде отиваш? Шукрю май идва при теб... Дефне, донеси и другата чаша с вода, защото май е жадна, носи си чашката със себе си...- не искам вода, а сок бе тате. Пий си ти водата... А, Шукрю май ще си тръгва.
- Шукрю, остани с нас за обяд.
- Не благодаря г-не. По добре да се  прибирам, ако може до края на седмицата ще си взема отпуск. Йомер, до сега не съм си позволявал да ви давам съвет, но ако смятате Каро да има братче или сестричка  по добре изчакайте поне десет години. Довиждане.Ох...
- Целувка ли даваш на Шукрю миличка- Аха, поне това заслужава. А няма ли вече да ядем  бе тате, че трябва и да поспя за да съм свежа за партито. А докато мама приготви масата аз  ще ти разкажа какво точно стана, не че е кой знае какво.
       След като излязохте с мама дарих Шукрю с най чаровната си усмивка  и започнах да си мляска, нали не бях закусвала, с една дума изядох си кашата и сварените моркови и изпих си сока и май това беше, но после ме засърбя нослето, защото парченце морков имаше там,хич не знам как се е озовало там, защото моркови имаше навсякъде, даже на бялата риза на моя бавач и на пода и ауу яйцето което бе паднало сутринта беше  все още на пода, каква мърлявщина от ваша страна.  Шукрю реши, че ми се е доспало и за да му е по лесно ме сложи на дивана в хола, а пък както знаете май забавните неща са тук. И аз реших малко да си полежа кротки със затворени очи, не че ми се спеше, те само бебетата спят по това време. И така както си лежах, го чух как се опитва да почисти това, което беше в кухнята. Тате, като ти казвам, че тази преграда там е излишна, ти не искаш да ме разбереш, така нямам визуален достъп до помещението и не знам какво става. Реших, че мога да кажа на Шукрю " бау" и да се скрия, защото сега на мен ви е време за игра. И нали се научих скоро да слизам от дивана сама не бе никакъв проблем. Но по пътя видях, че единия шкаф беше леко отворен и реших да видя какво ново сте сложили там и като дръпнах всичките работи паднаха на пода. Защо с мама не си подреждате нещата? Уж, щях да върна всичко, но пък ако са документи нещо, ще ги объркам само и затова само ги разпръснах наоколо да ги видиш по лесно като ги събираш, да не се объркаш. Обаче, кой ги е събрал не разбрах. Но не знам защо пък твоите чехли не бяха на мястото си и отидох да ги подредя и мама пак беше разхвърлила разни неща. Аз само и помогнах с другите обувки и с чадърите, а и да не забравя в поставката им съм скрила обаче не помня коя играчка... После се върнах да си взема зайчето Гюпсе, че ми беше домъчняло за него, а пък то не се виждаше никъде. И аз така поотворих където можах да стигна и всичко което не бе на мястото си го сложих на пода пък после щях да подреждам. Но къде е Шукрю, защо ме остави сама? Сама? Значи сега е времето да проверя какво е онова кафяво нещо в саксиите с големите цветя до прозореца. Опс, май настъпих нещо. Какво е това, а на тати духовната музика...Май съм настъпила дистанционното на уредбата, обаче аз отивам да проверя онова става ли за ядене... Защо Шукрю охка... На къде сега? Първо да опитам кафявото нещо...Пфу гадост...Пфу, пфу...Да отида да видя какво е станало в кухнята. Шукрю какво ти има? Защо си на пода? Ауу, това яйце на пода е опасно и защо го забърсваш с панталона си? Да ти покажа ли къде стоят кърпите за почистване? Не , няма мама не дава да пипам там защото има разни неща, които не са деца. Значи следващия път може и да му хвърля едно око, да си запиша в главата. Айде ставай бе бате, че ми е скучно. Хвани меееееее....Тук съм, зад дивана...Искаш ли малко от кафявото нещо, на мен не ми хареса на теб може и да ти допадне...Малко пръсна от него на пода, ама то само него го няма там...Полека бе бате, да не настъпиш нещо, че таи и мама ще ти се карат. Искаш  ли да видиш колекцията на тати от стари фотоапарати, те са в кабинета му... Няма да мога да отворя вратата, голяма е... Ама защо охкаш бе и подскачаш така смешно...Ще ме гониш още, че май взе да ми доскучава. Добре, хвана ме. Питаш ме с какво съм омазана, с онова там и му показвам саксията. А ти оправи ли в кухнята ? Сега пък ще ме измиеш. Не искаам, искам да си ходя омазана. То май трябва и ти да се преоблчеш, че капи нещо от дупето ти, май е от яйцето не знам...Тати има там дрехи, май малко ще са ти тесни, но по добре с тях. Сега ме преоблечи и мен, че така не ми е добре. Само да ти кажа, че памперса ми е сух, да не пипаш там. Така е по добре, аз съм чиста и ти със сухи дрехи, но тук цари голям безпорядък да вземеш малко да подредиш ли? Ако искаш мога да ти помогна? Не! Защооооооооооооо? Сега ще ме носиш и ще ме успокояваш. Айде стига толкова, че не ми се реве повече. И ме сложи в кошарката за игра, а пък той пооправи колкото можа и седна на дивана. На мен не ми беше никак скучно, за него не знам. Но щом иска отпуск значи се е поуморил нещо. Да знаеш тате хич не обичам безпорядъка, в това отношение приличам на теб, а по бърборенето на мама...А тя и мама била тук!
- Миличка, каква беше тази реч? - Нали обяснявах до сега бе мамо, пак ли не разбра...
- Май се опитва да разкаже как са си играли със Шукрю, макар мен да питаш тук е било като бойно поле, съдейки по това-онова....-Ей,ама умен си баща ми. А мама само въздъхна, на нея всичко и е познато и е свикнала...Нали съм най сладкото дете на света...
                 Да се върнем на рождения ден...
Така нареченото парти започна малко след като станах, но бях толкова кисела, че през цялото време гледан сърдита и намусена цялата тълпа  от роднини, която се маймунеше около мен и не исках да сляза от ръцете на тати и да отида при никой от тях. Имаше разни неща за ядене по масата, а у дома беше такава грозна шарения и тези розови балони...Мразя розово, още един повод да ми се развали настроението, а уж имам празник. После разбрах, че Кориша е донесъл цял камион с балони и двайсетина кашона с подаръци. Нека да кажа, че имах най шантавата торта, която дизайнерския ум на мама е успяла да измисли- синя поляна, с лилави, зелени и жълти зайци, които берат червени цветя с оранжеви и бели точки. Не че не натопих крачето си обуто в дизайнерското творение на тати, което си остана в тортата, така за повече разкош, пък той го облиза и каза, че лимоновата глазура била много вкусна, но крачето ми било най сладко. Ох, бе тате много си романтичен...Другото краче искаш ли го? И защо всички ми се смяха? Това беше нещо лични между баща и дъщеря. И какво беше това " Това го може само Каро", ами мога вие като не можете...Цък...
А относно подаръците. След като поометоха масата и си изядоха тортата всички си заминаха, защото "малката е много неспокойна и има нужда от почивка''. Глупости, просто исках да си ходят и да си остана само с мама и тати, а и пък да си видя подаръците, които заемаха половината хол и тези гадни балони, но щом е за една вечер ще ги изтрая стига да не ги виждам. Тъй като имаше много играчки, които аз нямаше как да използвам родителите решиха заедно с балоните утре да ги занесат в детски дом, където други деца щяха да им се радват и да играят с тях. Колко са трогателни само! И аз им ги давам, щом ще се радват. Само някои подаръци оставиха.
Баба Неро ми беше подарила едни малки обечки, които са били на баба не знам коя си и Суде / тази коя беше/ ги е носила като била като мен, с една дума семейна ценност/. А защо дядо Неджми не ми даде да му дръпна мустака? Дядо Хулюси пък ми подари една книжка с картинки, която била много ценна защото била първо издание и любима на тати, като малък. Ти пък как помниш бе деде, като си на годините на един динозавър? Баба Туркян ми бе изплела много шик баретка и жилетка, просто с тях ще предизвикам завист в парка като ме изведат на разходка. Леля ми Ниханче и чичо Сердар пък ми подариха малка гривна за ръка със синьо мънисто, която била нейна и после на Исо. Ами мерси, лелче, но с това синьото ми прилича малко на кич, но става ще си я нося, ако не я скъсам без да иска...Шега , бе... Но най ми хареса подаръка на Исо малкия, като добър батко ми подари любимото си камионче за да бръмча с него из дома. Така е мен това ме интересува, а не разни бебета икрачки. А Исо старши ми донесе цяла кутия с дървени кубчета, които сам е изработил и бяха толкова шарени, за да уча цветовете. Че кой е казал , че не ги знам? Ама те щом са дървени и са твърди, дали да не пробвам колко е твърд и екрана на телевизора или на тати лаптопа... Ще се карат ли на Каро?...Най цветния подарък бе на Кориша, албуми няколко, с моите снимки на куп и неговите, които се оказаха, че неговите са повече от моите но затова пък бяха много смешни и весели. Мама и тати се смяха много, особено една на която той приличал на Карлсон който живее на покрива ? и аз гледайги го на Дребосъчето... Тати много трогна мен и мама като ни изведе в градината ни показа магнолията, която бе засял в моя чест. А мама бе освен партито бе направила картина от моите длани и стъпала, значи затова бяхме се мацали скоро и бе такъв кеф...И тати не пропусна да ми даде картината която бе нарисувал, едно красиво малко момиченце, което се оказа че съм била аз... Вай бе тате, не знае че съм толкова красива и хрисима...Но беше толкова дълъг ден и сега искам само да поспя...Чувам..
- Скъпа, тя вече е на една година. Да не повярваш нали? Всъщност Шукрю ме посъветва , ако имаме намерения за братче или сестриче на Каролин да изчакаме около 10 години. Ти на какво мнение си?
- Май е  прав, скъпи. Особено ако е като Каро... Виж я как се усмихва...Ако пък не сънува следващата си дяволия... Не позна,мам....Всъщност днес си беше ден като ден...Утре...

Ден като ден

Обещах да ви разкажа за моя първи рожден ден, който ...
        Всичко започна с моят вой за добро утро с първите лъчи на Слънцето и разрошената и сънена мама надвесена над мен. Говори ми толкова мило, че ме приспива отново, само да не ми тежеше памперса толкова много, но ще си трая, защото сега предстои най добрата част да ме сложи между нея и тати  на голямата спалня. Ама той тати е легнал на моето място, грешкаа баща ми. Така мама ме пусна, сега да се наместя хубаво до главата на родителя... Не ми е удобно, нещо ме убива...Мама вече спи, но на мен ми е скучноо...Мамо...Мамо...Не реагира мадам Дафне...Тате...Тате...Той пък даже и хърка... А аз няма да си говоря сама като последното глупаче... Тате, ето ти един ароматизиран папмперс под носа, а пък мама да си поспи още малко.
- Дефне? - тати тихо вика на мама, но тя не го отразява- Какво става тук? На какво мирише? Май се е спукала тръба някъде.- Ауч, тате каква обида. Ето ти жокер, смях на глас- Каро?- Хай, баща ми, най после ме фокусира след като ме усети- И защо пак си си сложила дупето под носа ми? Голям си дявол, да знаеш. Мама те е донесла тук и ти е скучно май. Ела да те измием и да сменим пелената. Знаеш ли миличка, че днес ставаш на една цяла годинка. Недей се въртя така, за да може мама да поспи, че днес май ще има много работа- Тц, не знаех и кво ще правим сега? А сетих се, Исо имаше едно шарено нещо наречено торта и аз искам такова, но да няма нищо розово, органически не понасям този цвят да знаеш. А гости ще има ли? Как само се размислих и не разбрах, кога тати ме тоалира, срамувай се Каро, толкова кротка не си била скоро. Айде от мен да мине, тате. И пак пиеш кафе, ами аз искам мляко пък и така, като баща и дъщеря да си поговорим. Айде сядай там на твоя стол и ми дай шишето.
- Тати...Ам, ам...тати...- чудо, май казах нещо смислено.
- Миличка, ти говориш на тати, Искаш мляко?- Аха, и не казвай на мама, че отиде още един час от това да ме хвалите и лигавите от щастие.- Кимаш ми? - Да бе, чудо голямо, нали съм вече на една година.
След около час и мама се появи във своя дивашки вид, рошава до неузнаваемост, с подпухнали очи и мърмореща си нещо под носа. Усмивка мамо...Мамо...Еми няма да ти говоря като не ми обръщаш внимание. Само на тати, цък. А и ти ме докара на фокус...Най после...
- Миличка, честит рожден ден. - Мерси, маман. - Моето момиче - и на тати- вече е станало голямо- това намек за остаряване ли е?- Следобед кой ще има парти- Ти, мам. За мен само овациите и всичко друго. И пак мляс, мляс, стига толкова бе мамо, бузките ми се зачервиха вече и не ме щипкай по дебеличкото на крачетата защото имам гъдел. Ей сега ще избягам, само ме махни от столчето. - Скъпи, закуска кафе? За мен? - Не мамо, кафето за мен, а яйцата за уличните котки. Не разбирам възрастните, защо така се чудят на всяко нещо. Ааа, това било за най любящата и добра майка на света, приготвено с много
любов от съпруга и и малката и дъщеря. Вярно, че помагах, успях да бутна със шишето си чашата с вода на тати, тя пък незнайно как се търкулна и бутна едно от яйцата, ама само едно,не всичките пет, то падна на пода...и май си още там... я да видя- Каро, ще паднеш! Йомер, не знам , но дъщеря ни има толкова много енергия, че започвам да се плаша. Сега едва я удържаме, а само пълзи...Кой звъни толкова рано?
- Шукрю? Ела да закусиш с нас.
- Благодаря г-н Йомер, но вече съм закусил. Ако нямате нищо против нося подарък на малката госпожица- Ко каза? Това за мен ли се отнася?- Жена ми  уши рокля и я избродира с мотиви от нашия край за Каролин.- Нали няма розова на нея?Ууу..
- Г-н Шукрю, ама тя е много красива! Йомер, погледни каква прелест. Благодаря ви!
- Тя е направо приказна Шукрю, златни ръце има жена ти. Дефне, роклята май е за Каро, не за теб. Виж я как се усмихва. Ела, ела палавнице. Дай целувка на чичо Шукрю. Точно така, с ръчичка. Но не я ближи- Как няма, като има малко мед на нея, бе тате. И пак този телефон.
................
- Дефне, трябва спешно да отидем във фирмата. С ден по рано са дошли клиентите от Лондон, а Синан не е в града.
- Ти не може ли сам да отидеш? Партито, а и Каро на кого ще оставим?- А сега де, на кого?
- Скъпа, няма да се бавим много. Не повече от два часа. Обади се на Нихан...
- Г-не, аз мога да гледам Каро за няколко часа.
- Шукрю, сигурен ли си? Все пак това е Каролин Ипликчи, знаеш какво имам в предвид.
- Няма да е проблем за мен, както знаете с жена ми отгледахме близнаци и децата на брат ми, така че спокойно. - Не бъди сигурен, чичо.
- Дефне?- Мамо?
- Е, добре. Йомер виж я как гледа само. Жал ми е бате Шукрю от сега...- Що бе мамо?
Два часа по късно...







- Шукрю!?- в един глас мама и тати. - А г-н Йомер , Дефне, само си затворих очите за минута. Май да гледам малко дете вече не е за мен. - Защо бе, чичо Шукр, я какъв купон си беше, най доброто за рождения ми ден.
- Каро беше ли послушна?
- Много...Ох!!
- Шукрю, какво е станало? Защо куцаш с единия крак? Старата травма ли се обажда? И май този спортен екип е мой? Какво е ставало тук? Май, май се досещам...Каро!
- Тати! ....- И защо така си дойдохте рано. Аз само малко поисках да си почина и ако знаеш, колко много работи показах на чичо Шукрю, само не можах да се кача по стъпалата, че бяха много...Няма ли вече да ме изкарате от тук, стоя мирна повече от 15 мин, започва да ми доскучава и това в глямата кутия, което мама занесе в кухнята за мен ли е. Нали не сте купили подарък на Шукрю задето ме гледа.... Ааааааа, изкарайте ме вече от тук...Само да си взема парцаливото Гюпсе под мишничка и чашата и...
- Ела миличка, ела,стига си нареждала от там. Не, че нещо ти се разбира от целия поток който се излива от теб. Добре, добре ще те пусна, стига си се въртяла. Ама ти си много чиста днес... Къде отиваш? Шукрю май идва при теб... Дефне, донеси и другата чаша с вода, защото сигурно е жадна, носи си чашката със себе си...- не искам вода, а сок бе тате. Пий си ти водата... А, Шукрю май ще си тръгва.
- Шукрю, остани с нас за обяд.
- Не благодаря г-не. По добре да се  прибирам, ако може до края на седмицата ще си взема отпуск. Йомер, до сега не съм си позволявал да ви давам съвет, но ако смятате Каро да има братче или сестричка  по добре изчакайте поне десет години. Довиждане.Ох...
- Целувка ли даваш на Шукрю миличка- Аха, поне това заслужава. А няма ли вече да ядем  бе тате, че трябва и да поспя за да съм свежа за партито. А докато мама приготви масата аз  ще ти разкажа какво точно стана, не че е кой знае какво.
       След като излязохте с мама дарих Шукрю с най чаровната си усмивка  и започнах да си мляска, нали не бях закусвала, с една дума изядох си кашата и сварените моркови и изпих си сока и май това беше, но после ме засърбя нослето, защото парченце морков имаше там,хич не знам как се е озовало там, защото моркови имаше навсякъде, даже на бялата риза на моя бавач и на пода и ауу яйцето което бе паднало сутринта беше  все още на пода, каква мърлявщина от ваша страна.  Шукрю реши, че ми се е доспало и за да му е по лесно ме сложи на дивана в хола, а пък както знаете май забавните неща са тук. И аз реших малко да си полежа кротки със затворени очи, не че ми се спеше, те само бебетата спят по това време. И така както си лежах, го чух как се опитва да почисти това, което беше в кухнята. Тате, като ти казвам, че тази преграда там е излишна, ти не искаш да ме разбереш, така нямам визуален достъп до помещението и не знам какво става. Реших, че мога да кажа на Шукрю " бау" и да се скрия, защото сега на мен ми е време за игра. И нали се научих скоро да слизам от дивана сама не бе никакъв проблем. Но по пътя видях, че единия шкаф беше леко отворен и реших да видя какво ново сте сложили там и като дръпнах всичките работи паднаха на пода. Защо с мама не си подреждате нещата? Уж, щях да върна всичко, но пък ако са документи нещо, ще ги объркам  и затова само ги разпръснах наоколо да ги видиш по лесно като ги събираш, да не се объркаш. Обаче, кой ги е събрал не разбрах. Но не знам защо пък твоите чехли не бяха на мястото си и отидох да ги подредя и мама пак беше разхвърлила разни неща. Аз само и помогнах с другите обувки и с чадърите, а и да не забравя в поставката им съм скрила обаче не помня коя играчка... После се върнах да си взема зайчето Гюпсе, че ми беше домъчняло за него, а пък то не се виждаше никъде. И аз така поотворих където можах да стигна и всичко което не бе на мястото си го сложих на пода пък после щях да подреждам. Но къде е Шукрю, защо ме остави сама? Сама? Значи сега е времето да проверя какво е онова кафяво нещо в саксиите с големите цветя до прозореца. Опс, май настъпих нещо. Какво е това, а на тати духовната музика...Май съм настъпила дистанционното на уредбата, обаче аз отивам да проверя онова става ли за ядене... Защо Шукрю охка... На къде сега? Първо да опитам кафявото нещо...Пфу гадост...Пфу, пфу...Да отида да видя какво е станало в кухнята. Шукрю какво ти има? Защо си на пода? Ауу, това яйце на пода е опасно и защо го забърсваш с панталона си? Да ти покажа ли къде стоят кърпите за почистване? Не , няма мама не дава да пипам там защото има разни неща, които не са деца. Значи следващия път може и да му хвърля едно око, да си запиша в главата. Айде ставай бе бате, че ми е скучно. Хвани меееееее....Тук съм, зад дивана...Искаш ли малко от кафявото нещо, на мен не ми хареса на теб може и да ти допадне...Малко пръсна от него на пода, ама то само него го няма там...Полека бе бате, да не настъпиш нещо, че тати и мама ще ти се карат. Искаш  ли да видиш колекцията на тати от стари фотоапарати, те са в кабинета му... Няма да мога да отворя вратата, голяма е... Ама защо охкаш бе и подскачаш така смешно...Ще ме гониш още, че май взе да ми доскучава. Добре, хвана ме. Питаш ме с какво съм омазана, с онова там и му показвам саксията. А ти оправи ли в кухнята ? Сега пък ще ме измиеш. Не искаам, искам да си ходя омазана. То май трябва и ти да се преоблечеш, че капи нещо от дупето ти, май е от яйцето, не знам...Тати има там дрехи, май малко ще са ти тесни, но по добре с тях. Сега ме преоблечи и мен, че така не ми е добре. Само да ти кажа, че памперса ми е сух, да не пипаш там. Така е по добре, аз съм чиста и ти със сухи дрехи, но тук цари голям безпорядък да вземеш малко да подредиш ли? Ако искаш мога да ти помогна? Не! Защооооооооооооо? Сега ще ме носиш и ще ме успокояваш. Айде стига толкова, че не ми се реве повече. И ме сложи в кошарката за игра, а пък той пооправи колкото можа и седна на дивана. На мен не ми беше никак скучно, за него не знам. Но щом иска отпуск значи се е поуморил нещо. Да знаеш тате хич не обичам безпорядъка, в това отношение приличам на теб, а по бърборенето на мама...А тя и мама била тук!
- Миличка, каква беше тази реч? - Нали обяснявах до сега бе мамо, пак ли не разбра...
- Май се опитва да разкаже как са си играли със Шукрю, макар мен да питаш тук е било като бойно поле, съдейки по това-онова....-Ей,ама умен си баща ми. А мама само въздъхна, на нея всичко и е познато и е свикнала...Нали съм най сладкото дете на света...
                 Да се върнем на рождения ден...
Така нареченото парти започна малко след като станах, но бях толкова кисела, че през цялото време гледан сърдита и намусена цялата тълпа  от роднини, която се маймунеше около мен и не исках да сляза от ръцете на тати и да отида при никой от тях. Имаше разни неща за ядене по масата, а у дома беше такава грозна шарения и тези розови балони...Мразя розово, още един повод да ми се развали настроението, а уж имам празник. После разбрах, че Кориша е донесъл цял камион с балони и двайсетина кашона с подаръци. Нека да кажа, че имах най шантавата торта, която дизайнерския ум на мама е успяла да измисли- синя поляна, с лилави, зелени и жълти зайци, които берат червени цветя с оранжеви и бели точки. Не че не натопих крачето си обуто в дизайнерското творение на тати, което си остана в тортата, така за повече разкош, пък той го облиза и каза, че лимоновата глазура била много вкусна, но крачето ми било най сладко. Ох, бе тате много си романтичен...Другото краче искаш ли го? И защо всички ми се смяха? Това беше нещо лични между баща и дъщеря. И какво беше това " Това го може само Каро", ами мога вие като не можете...Цък...
А относно подаръците. След като поометоха масата и си изядоха тортата всички си заминаха, защото "малката е много неспокойна и има нужда от почивка''. Глупости, просто исках да си ходят и да си остана само с мама и тати, а и пък да си видя подаръците, които заемаха половината хол и тези гадни балони, но щом е за една вечер ще ги изтрая стига да не ги виждам. Тъй като имаше много играчки, които аз нямаше как да използвам родителите решиха заедно с балоните утре да ги занесат в детски дом, където други деца щяха да им се радват и да играят с тях. Колко са трогателни само! И аз им ги давам, щом ще се радват. Само някои подаръци оставиха.
Баба Неро ми беше подарила едни малки обечки, които са били на баба не знам коя си и Суде / тази коя беше/ ги е носила като била като мен, с една дума семейна ценност/. А защо дядо Неджми не ми даде да му дръпна мустака? Дядо Хулюси пък ми подари една книжка с картинки, която била много ценна защото била първо издание и любима на тати, като малък. Ти пък как помниш бе деде, като си на годините на един динозавър? Баба Туркян ми бе изплела много шик баретка и жилетка, просто с тях ще предизвикам завист в парка като ме изведат на разходка. Леля ми Ниханче и чичо Сердар пък ми подариха малка гривна за ръка със синьо мънисто, която била нейна и после на Исо. Ами мерси, лелче, но с това синьото ми прилича малко на кич, но става ще си я нося, ако не я скъсам без да иска...Шега , бе... Но най ми хареса подаръка на Исо малкия, като добър батко ми подари любимото си камионче за да бръмча с него из дома. Така е мен това ме интересува, а не разни бебета икрачки. А Исо старши ми донесе цяла кутия с дървени кубчета, които сам е изработил и бяха толкова шарени, за да уча цветовете. Че кой е казал , че не ги знам? Ама те щом са дървени и са твърди, дали да не пробвам колко е твърд и екрана на телевизора или на тати лаптопа... Ще се карат ли на Каро?...Най цветния подарък бе на Кориша, албуми няколко, с моите снимки на куп и неговите, които се оказаха, че неговите са повече от моите но затова пък бяха много смешни и весели. Мама и тати се смяха много, особено една на която той приличал на Карлсон който живее на покрива ? и аз гледайги го на Дребосъчето... Тати много трогна мен и мама като ни изведе в градината ни показа магнолията, която бе засял в моя чест. А мама бе освен партито бе направила картина от моите длани и стъпала, значи затова бяхме се мацали скоро и бе такъв кеф...И тати не пропусна да ми даде картината която бе нарисувал, едно красиво малко момиченце, което се оказа че съм била аз... Вай бе тате, не знае че съм толкова красива и хрисима...Но беше толкова дълъг ден и сега искам само да поспя...Чувам..
- Скъпа, тя вече е на една година. Да не повярваш нали? Всъщност Шукрю ме посъветва , ако имаме намерения за братче или сестриче на Каролин да изчакаме около 10 години. Ти на какво мнение си?
- Май е  прав, скъпи. Особено ако е като Каро... Виж я как се усмихва...Ако пък не сънува следващата си дяволия... Не позна,мам....Всъщност днес си беше ден като ден...Утре...