Сийке, децата не са домашни любимци. Домашният любимец си е домашен любимец - може стопанката да го мамосва и да го глези, дори да твърди, че го обича много, но си е домашен любимец. Стопанката не ражда куче, а дете. А и полагането на грижи не означава обикване. Придързване може би, но обикването не е нито задъллжително, нито естествено. Някои обикват, но то е до момента, в който не се постави въпросът ребром така, че да избира между своето и на партньора - даали да раздели комата хляб по равно или да даде повече или изцяло на своето. В пряк и преносен смисъл.
чакай малко, не говорим за осиновители - там е друга бира. макар и да има достатъчно много случаи, в които осиновителите така и не успяват да преодолеят факта, че детето не е биологично тяхно, измъчва ги това, че "ето, детето е такова, защото не прилича на нас, взело го е от...".. А ако се появи биологично, се случва осиновенето да бъде отритнато. Преди са можели да "върнат" детето, но сега няма разсиновяване.
На нас може много да ни се иска романтичното рразвитие за любовта, приемането и т.н., но на практика рядко се случва. Хубаво е човек да се надява, надеждата крепи.
Виж целия пост
чакай малко, не говорим за осиновители - там е друга бира. макар и да има достатъчно много случаи, в които осиновителите така и не успяват да преодолеят факта, че детето не е биологично тяхно, измъчва ги това, че "ето, детето е такова, защото не прилича на нас, взело го е от...".. А ако се появи биологично, се случва осиновенето да бъде отритнато. Преди са можели да "върнат" детето, но сега няма разсиновяване.
На нас може много да ни се иска романтичното рразвитие за любовта, приемането и т.н., но на практика рядко се случва. Хубаво е човек да се надява, надеждата крепи.
.
