Трудна връзка

 (разведен)преди три месеца не са много като време с приятелят ми ако мога така да го нарека първите срещи всичко добре,заинтригува ме и доста сходни и общи неща окрих в него,обаче се оказа,че той е в много труден период с институции и финансови проблеми, а той е човек ,който не споделя с никой нищо по затворен е и аз реших,че е по добре да съм до него и да го подкрепя ,да проявя разбиране ,да го предразположа,но проблемите са запушеш дупка и оп друга,в началото беше добре показва желание дълго ме търсеше и искаше да е с мен,но след това дертовете са си дертове взеха да се отразяват и да пречат,и аз си го обирам нервен,зает ,не спокоен къде се виждаме,къде не...И така днес се сети за мен утре го няма ,появи се и после пак след два,три дни.Да огромни проблеми има изгубен бизнес и т.н.  Когато аз го потърся той е нервен и излиза,че аз не проявявам разбиране и мрънкам за глупости ,че не бил длъжен да ми дава отчет и обяснение та той на майка си не давал та на мен ли...Не съм му била никаква .Така до ден,два без контакт и отново все едно всичко е уж ок и проявявам разбиране до момента в който пак не го хване нервата заради проблемите и безизходни ситуации за в момента аз се опитвам да покажа подкрепа ,че съм до него да го успокоя,но уви не помага и така всеки път затишие и буря и така бях оставила нещата след поредна буря не го търсих.На моменти когато е по спокоен говори за нас показва отношение дори в началото аз се дърпах не исках да излизам с него той ме търсеше непрестанно.И така след дни и седмици без контакт един ден пак ме потърси и взехме плахо да се търсим сякаш нищо няма и на ново.Проблемите си ги имаше и аз почти всяка вечер спях у тях буквално само спане.И така проблемите са си същите той се мъчи гледа да се оправя и аз леко в страни оставам взе да споделя повечко аз го подкрепям постоянно му показвам,че ми пука дори се опитвам да му помагам,но в един момент не усетих,нито признание,нито благодарност ,нито топлина и отказва помощ и дори съжалява като споделя просто егото му е голямо и не приема.И така спя си у тях той си се мъчи с проблемите акъла му е все там и денем все търчи на някъде по задачи.Мен ме е грижа и го показвам и всичко това се пренася върху мен проблемите,енергията и психически се уморявам още в началото и не усещам топлина,благодарност и с нищо не показва някаква емоция или чувства,че има нужда да съм до него и има ден в който не го търся да не го притеснявам и когато го потърся да видя как е и т.н той е нервен и аз мрънкам за глупости,че той не се сеща да звънне и така пак караници тръшване на телефони до другия път след ден,два в който уж всичко е ок не се споменава нищо и аз спя у тях и така той си е с ядовете не ме търси освен ако аз не го потърся той си е вдълбен в неговите дертове има дни не зная как е ,къде е.Това според вас връзка ли е и възможно ли е всичко това да е заради състоянието му в момента и по скоро да не знае какво да прави и егото да не му позволява доста неща както и финансовите затруднения за да е с мен и за това да е нервен,подтиснат.Аз искам да съм с този човек ,но всичко това ме съсипва ту го имам ту го нямам този човек хем съм с него хем сама ще мога ли да издържа дълго така докато той се посъвземе и струва ли си да се хабя и боря чувствам се не оценена,неблагодарност и грам показване на емоции и някакви чувства.Дали той си е такъв характер или всичко е заради положението му в момента...Извинявам се за дългият разказ ,но колкото по на сбито можах го написах.

в началото първите виждания ми направи добро впечетление и отношение.