Мила Цвети, звучиш така, сякаш описваш по-скоро органичен проблем, а психичният изглежда ти се е натрупал като последица - все пак две години си се измъчила много. Пишеш за изследвания и консултации..... А лечението? Въпреки това, идеята за психотерапия не е лоша, но не пренебрегвай и другото необходимо лечение! Виждам, че някак те е привлякло обяснението, че проблемът със световъртежите ти е на психическа основа. Ако е така, значи, още преди първия симптом нещо си преживявала. Може би през онези една-две години преди първия световъртеж е имало нещо, пред което си била изправена, но не си имала нито път, нито изход - в какво не си могла да се впишеш?
Не успях да се впиша като цяло в начина на живот в Италия... забързано ежедневие, работа до скъсване.... И факта, че почти не се виждахме с него, все едно си живеех с родителите му.
Със сигурност се натрупаха много неща преди да изпадна в това състояние... като започна от това, че заминах на 19, до тогава не бях работила и там ми беше първото работно място, друг език, не разбираш всеки път какво искат от теб... Е, вярно работех с майка му така, че не съм била съвсем сама.
Отделно факта, че така и не си паснахме със сестра му, а и майка му е доста странен характер и това като че ли ми беше най-големия проблем. Аз по принцип съм по-тиха, по-затворена, а те постоянно нещо бърборят, викат си по между си, все за нещо се карат и това ме докарваше до лудост, тъй като в моето семейство такова чудо не е било. Все с нещо ме дразнеха, едната не пипваше нищо в домакинството, другата пък все за нещо ми правеше забележки и все си бях на тръни, съобразявайки се какво говоря, за да не се убиди някой.
Всеки път когато се ядосах за нещо усещах някакво напрежение в ушите, като че ли нещо от вътре иска да излезе през тях с бясна скорост. Та не ми се иска да го казвам, но май проблема си дойде от там, колкото и приятеля ми да го отрича.
Казала съм му, че и да се върна при него със сигурност няма да е при родителите му щото ще ме побъркат съвсем. Но някак си на него не му се ще да се изнесе от тях, защото му е добре, спокойно, помагат му много финансово, въпреки че и той печели много добре, но като че ли го е страх да се отдели от тях.
Казва, че иска да създадем семейство, ама къде? При мама и тате ли?
Много са сложни нещата, а лошото е че не виждам изход от ситуацията, защото мисля, че той няма да се промени понеже той всичко споделя с тях....дори и най-малкото нещо, което съм му казала. Това адски много ме дразни, а едва ли ще се промени. Мога да изброявам много такива неща, но историята е дълга....
