Искам да кажа ... (138) през септември 2017

Хм, ще я пробвам аз още утре.
Белинда, центрофуга ще издържи ли?

Пак много сте изписали.Едва сколасах да ви прочета.
Антигона хубаво тяло показваш.И на мен като че ли с коланчето една исея повече ми харесва.някак отвря роклята.
Белинда,ако решиш сподели за твоя юнак.На колко години беше?
Тонка честити придобивки!
Ели подобрява ли се майка ти?

Не знам при вас как е, ама в нашето село вятърът отнесе някъде по пътя си всичкия ни дим, прах и мараня. Изцикли небето, та чак го лакира даже. Баирите отсреща, дето цяло лято ги гледам замътени в омара, тая сутрин бяха разноцветно настръхнали. Луната е съвсем нова, бледа, остророга и на човек му иде на закачи на навиреното ѝ крайче торбата си, чантата си, якето, пушката, или даже роклята Антигонина, па да седне и да си сипе едно. Или не едно.

За отбелязване е, че след 35 повечето футболисти, даже и ония, които за всяко появяване на терена взимат хиляди, оставят тая щура игра на телевизорите. Само аматьорите продължаваме до пенсия да хабим недотренираните си мускули, похабени глезени, вкоравени сухожилия, износени ходила и засукани колене в бесмислени, но редовни мачлета. Като се вземе предвид, че огромната част от нас са захванали спортния си път на асфалт(!), и заради това още от най-ранна детска възраст са ако не осакатени, то поне предразположени към травми, то по-късните поражения и наплива при ортопеди и травматолози са логични.

Не от вчера, но практически без успех, се опитвам да събера привърженици за идеята "Вън асфалта от училищните доврове". Не знам нито едно българско училище, чиито двор да е просто  парк с едно-две мултифункционални игрища вътре, не. Навсякъде асфалтови плацове (за маршировки и строеве ли?), грозни, скучни, безцелни, опечени, осакатяващи недораслата надкостница на всеки, имал наивността в часа по физическо, вместо да си рови в телефона, да се затича, скочи, отиграе топка.

Та се чудя дали да не тура призива за това поне в подписа си. И кажете на мъжете си да играят поне волейбол. По-щадящо е, по-интелигентно, а пък може и да играят в смесени отбори, тоест заедно с дами. Това значително облагородява мохабета на бирата след това, ако не друго.

Уф, Куркума, много си прав за асфалта
Само дето не знам как можем да го променим.

Just, почива си вкъщи и вече я хваща нервата от разходки само из апартамента. Утре ще я изкарам някъде навън на разходка

Паркет си циклил днес и умът ти е размътен от яхтения лак наверно. Има училища без асфалт, но парковете са с храсти,от които винаги се появява чичкото с шлифера,извинявай. Или бирата ти е в повечко.

Бирата никога никому не е в повече, освен може би на тираджиите.

Паркова среда не е епитет, а термин. То не значи непременно усойни потайни гъсталаци,  а човешка, достъпна, красива, естествена среда. Съществуват милиони решения за озелняване и нито са скъпи, нито - опасни. Дворът-парк има пряко, незабавно и положително въздействие върху микроклимата, настроението и отношението към света на хората, намиращи се в близост.

Замислете се колко от богатите, пък и не толкова богати хора асфалтират дворовете си? Малцина, нали? Защо тогава без абсолютно никаква  нужда и при доказана вреда го причиняваме на децата си?

Училищата ни, както и навсякъде по света, представляват сложен възел от проблеми, надежди и разочарования. Често с основание, макар и до забрава, се нищат проблемите със сградния фонд, учебниците, чантите, програмите, дисциплината и смисъла, а аз забелязвам че има още нещо, намирам го за важно и незаслужено неглижирано. Убеден съм, че ако днешните малчугани не играят на асфалт, а връз каквото трябва, то по-малко вероятно след тридесетина години булките им ще ги налагат със лукове и компреси, вместо да... абе да се поразходят.

Ех,Куркума...(да) знаеш колко съм съгласна с теб. Нали се борих преди 2-3 години да преправим училищния двор, със съвместни усилия-на родители и училище, да създадем условия за обезопасено спортуване.  . Ходих,питах,агитирах...и накрая се предадох безславно. Със съвсем скромен финансов резултат,колкото за няколко баскетболни коша, футболни врати и толкоз. Всъщност в повечето случаи татковците ритат на поддържани, щадящи терени, а децата "им" се трОшат на асфалта, докато са в училище  .Ние се спасяваме поединично- моят син се отказа да рита, предпочита да играе тенис. Но не е това решението.

И спортуването, Гена, и това, което обкръжава спортуването. Спортът на открито в училище може (и трябва) да се случва на една-две (спред размера на училището) мулти-спорт площадки, всяко от тях с подходяща настилка. Останалото се озеленява, и сред зеленото в нужните направления вървят алеи с хубава настилка. Толкова, но не и по-малко.

8-10-15 декара попукан ненужен и неизползваем асфалт е безумие, още по-безумно е, че най-често под ремонт на тия мастодонти се разбира да се изскубе тревата от фугите му и да се боядисат допотопните железарии, връз които висят кошове, вместо да се даде свободата на някое Коматсу да забие жадния си за къртене зъб. Това трябва да се премахва постепенно, но неотстъпно. Ще се облагородят не само училищата  и обитателите им, но и населените места и общностите.

Не знам дали ще изкажа дивно еретична теза, но определено смятам, че и тия плацове имат принос за агресията, несигурността и дискомфорта в училище, и то не малък принос. Знайно е, че средата влияе силно върху поведението на хората, върху ценностната им система и душевния комфорт.  Простичко казано - при равни други условия грозните места за живеене (и учене) генерират повече престъпност и депресии, отколкото хубавите.

Никога не бях обръщсла внимание на настилките в училищата. Може би защото самата аз съм израснала на асфалт. И сега се замислих, училищата в Хюстън са с трева,  само тенис корта и пистата за тичане със специални настилки. Но поддръжката не е лесна на тревата, иска косене, поливане, грижи. В училището на моя син в един заден двор имат червени кокошки и фазани. Гледат си ги като домашни любимци и децата ги обичат, ходят да ги хранят, снимат ги. Този двор се вижда от столовата и е много успокояващо да гледаш зелено и животинки докато обядваш.

И тук училищата са с трева. В началните имат и детска площадка, зеленчукова градина и някакви животинъци за отглеждане.  Напълно съм съгласна с Куркума и Джена, но не си представям да се получи промяна.

Трева никога няма да сложат, но поне да сложат настилка като на детските площадки и изкуствените кортове.  И да ги карат наистина да спортуват тези деца. Физическото винаги е било про-форма, което е много глупаво, предвид, че времето на децата за игра през учебното време е ограничено.

Тук спорта е сериозно застъпен в програмата им, което ми харесва.

Нашето училище е с трева и мълч, има и бетонен амфитеатър. Имат и оранжерия, да им се чудиш за какво ин е на този климат
Вчера пак ми се обадиха от училището, Калин паднал от пързалката. И доста си е поплакал. Питам сестрата-има ли кръв. Виками, не....ама го наблюдавайте. Отидох да го вземам, сърдит, що съм го оставила да страда. И така страдащ игра 3 часа тенис. Голям артист е, и манипулатор.

Ха ха, понякога преиграват, но аз откакто карах детето да ходи три дни със счупен крак си имам едно на ум .

Падна леко на стълбите, докато го държах за ръка, нито се удари видимо, нито дори плака много. После ми казваше, че го боли кракът, ама не беше с отток или синьо и аз - Хайде, хайде, нищо ти няма.

На третия ден реших все пак да го заведа на лекар и....някаква малка костица в стъпалото, счупена.
Почти два месеца в гипс откара. Добре че беше на 3 и се побираше в количката си, а и гипсът беше водоустойчив

Изцяло съм съгласна с Куркума за училищните дворове. И нашият е такъв - асфалт, стар, изронен. Как играят децата, не знам, на магия и на косъм от травми. Може би родителите трябва да изразят недоволството си така, както го изразиха за закуските в училище.

Добро утро, от мен.
Ако не се лъжа, Хай днес има рожден ден. Да е здрава, щастлива и обичана. Ако ли пък бъркам, няма лошо, нали хубави неща пожелах.
При нас е мрачно и студено, сякаш е ноември. Ама, че аномалии. До онзи ден по потници, сега с дебели якета. Ми, протестирам.

Лиляна, какво стана със закуските. Помня, че имаше недоволство от качеството, но съм пропуснала развръзката.

Ако вместо да протестират за черно-белите учебници, протестират за подобряване на средата, може и да се получи нещо. Меките настилки не са и толкова скъпи.