Трудната страна на майчинството

  • 56 426
  • 1 317
# 1 080
Голямо дете се гледа по-лесно.
Виж целия пост
# 1 081
Определено. Тия, за които по-голямото дете отваря повече проблеми, най-вероятно са контрол фрийкс, измислят си драми и общо взето са "бебешки мами", които нямат визия и интелект да се справят с по-голямото дете.

Опитват се да го гледат като бебе до има-няма 35-40. И тогава си намират още по-големи драми- снахи, имоти, абе шок и ужас да има.

На мен лично ми пада камък от гърдите, когато излязат от възрастта да не се втурват пред коли, да не скачат от прозореца и да не дърпат върху себе си тежки предмети.
Виж целия пост
# 1 082
Така е но излезе ли детето от вкъщи, започват друг вид притеснения. Но поне човек физически може да си отдъхне. Боледуването, докато децата са малки е голям кошмар, а ако е първо дете и нямаш опит - двоен!
Виж целия пост
# 1 083
Да, ама доста голяма част са хипотетични и измислени драми.

За деца към 7-12 има GPS часовници.
Виж целия пост
# 1 084
Да, ама доста голяма част са хипотетични и измислени драми.

За деца към 7-12 има GPS часовници.
Да, много са хипотетични и измислени. Дъщеря ми беше на 9 години, когато по обяд, докато хвърляла пликчето с боклука в контейнера, я заобиколили група циганета, поискали ѝ пари, а на финала едно извадило нож насреща ѝ. И това се разиграва не в шущака, а на бая централно място.
Виж целия пост
# 1 085
Ами пак си е по-скоро обичайна ситуация; не е като да си въобразяваш как ще я наобиколят наркодилъри и ще се върне от хвърлянето на боклука закоравяла наркоманка...и после ще се качи на строеж, ще играе на Синия Кит и ще забременее, след което ще почне да се реже, ще си направи флешове на ушите и ще се присъедини към секта, междувременно правейки осем опита за самоубийство и три автокражби.


Виж целия пост
# 1 086
Хм, не бих го нарекла точно "обичайна ситуация".
Виж целия пост
# 1 087
Очаквана е, не невероятна. Сив лебед, не черен лебед. Черен лебед е, ако малък самолет падне и я размаже, но малко (нормални) родители се опасяват от такива ситуации.

Не знам, за мен е обичайна, като деца ни предупреждаваха, а и ние си знаехме да се оглеждаме за мангалчета.
Виж целия пост
# 1 088
Свиквайте. Все по-обичайна ще става с тая сган дето се множи безконтролно и с другите, които прииждат.
Виж целия пост
# 1 089
Знаеш ли, не ми се иска да приема за обичайно, следователно нормално, магарицата да наближата 12 години, а аз да я водя и прибирам от тренировки, които са на 5 (истински 5) минути пеша от нас и да я пускам навън с приятелки само в строго определени безопасни граници и след проведен инструктаж, все едно заминава за Сирия.
Виж целия пост
# 1 090
Ситуацията от 90-те се завръща. Не знам, за мен е по-скоро нормално  човек да не ходи сам...то си е стандартно себеопазване.
Виж целия пост
# 1 091
Аз не, че съм гледала голямо дете, ама ми се струва, че с човек, който говори и разбира, по- лесно ще мога да се разбера и да проведем някаква комуникация. Разбира се, може и да греша.
Моето едногодишно е във фаза на събличане и събуване. Как да я оставя гола и боса на плочките, в момента, в който и облеча нещо, надава кански викове. Иде ми и на мен да викна или пък да хвана гората вече...
Виж целия пост
# 1 092
Да, ще се разбереш, разбира се. Но, както съм казвала и продължавам да казвам на децата ми "Аз на теб ти имам доверие, но нямам никакво доверие на идиотите, които може да те срещнат навън". Абе, вярно било това за малките деца и малките ядове.  Sad
Виж целия пост
# 1 093
И аз не съм гледала голямо дете, но изпадам в ужас, че наближава момента, в който моят син ще тръгне на училище и ще трябва да се прибира сам. Отделно, че от един момент нататък детето престава да е под мой контрол и започва да се влияе и от средата. Ще ревем за бебешкия период ние, ама сега се оплакваме 😉😂😅 (джъст кидинг)!
Виж целия пост
# 1 094
Да, ще се разбереш, разбира се. Но, както съм казвала и продължавам да казвам на децата ми "Аз на теб ти имам доверие, но нямам никакво доверие на идиотите, които може да те срещнат навън". Абе, вярно било това за малките деца и малките ядове.  Sad
Лелее, на мен това майка ми го повтаряше преди всяко излизане. Тогава си мислех, че е досадна, сега вече виждам истината...
Съгласна съм, че като пораснат проблемите са други и могат да бъдат сериозни. В началото е трудна физическата умора и приемането на новото, не знам за вас, но аз много трудно свикнах с мисълта, че съм майка и един човек зависи изцяло от мен (и от баща си). Но пък емоционално човек се чувства зареден като вижда как това беззащитно бебче се превръща в човек, почва да разбира и да показва обичта си...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия