Трудната страна на майчинството

  • 56 426
  • 1 317
# 1 095
И аз не бях се замисляла колко зависим става човек, когато има деца. Отделно, че наистина ти трябва време за да свикнеш с мисълта, че вече главната роля в твоя филм я играе друг (в моя случай други). Обаче колкото повече се очовечават малките душевадци, толкова повече човек започва да си дава сметка за хубавите страни на майчинството и да забравя трудните. Все още изтрещявам де, но все по-рядко!
Виж целия пост
# 1 096
[Не искам да дърпам дявола за опашката, но мисля, че не бих ревала за бебешки период  никога. И двамата ми сина не се развиваха съгласно стандартните. Единият във физическото развитие, другият в емоционално и едва не умрях от тревоги и притеснения. Сега е песен, особено след като ги пратих по институции.
Виж целия пост
# 1 097
Втрисам се от бебешки период, втори  епизод. Бременност също. Не, не и нееее. 😂
Всяко нещо с плюсовете и минусите си.
Виж целия пост
# 1 098
Да ти кажат да се наслаждаваш на бебешкия период е малко жестоко. Защото понякога чисто биологично нямаш сили да се наслаждаваш. Това е все едно да хванеш един човек, да го накараш да прекопае лозето, след това да го набиеш, а после да му сервираш гурме ястие и да го накараш да се наслади. Еми няма да стане, просто цялото съзнание и сетива са неспособни на наслада, заради шока.

Аз пък се втрисам от мъже, според които жената е направена за раждане. Аз лично си стигнах биологичния лимит, още една бременност и не знам какво може да ми стане на сърцето- да не говорим, че вече тазовите ми връзки са толкова разтеглени, че ако нося още едно бебе, буквално ще му сядам на главата, толкова ниско ще го нося. А, да, забравих и окуцяването- на практика е невъзможно да си позволя за пореден път да не мога да ходя около 3-4 месеца, а после да хоря, но с болки.
Виж целия пост
# 1 099
Сирен, да родиш едно дете и да го гледаш с помощта на баби и дядовци, прави живота доста по-лесен. Та не гледай от твоята си паница, наистина има жени, които не са усетили тежестта на първите 2-3 години. Други пък приемат по философски нещата (и това ще мине), трети са случили на спокойни деца. Аз ако се наспивах човешки, определено нямаше да мрънкотя толкова.
Виж целия пост
# 1 100
На мен ми беше по-лесно като беше бебе. Не , че сега ми е много трудно, явно съм от другият вид жени, дето са родени да бъдат майки......ама къде ти. Това не променя факта, че си е малък Дзвер и снощи крещя, че съм лоша и как щяла като дойде баща и да му каже, да ми каже , че съм лоша  Mr. Green Mr. Green Joy  Въпрос на усещане е явно на жената. Не беше лека бременност, нито физически , нито психически, ама се чувствах много добре и в този период и след това и до ден днешен.
Виж целия пост
# 1 101
Абе има време да се види кой за какво е роден и каква я е свършил...
Виж целия пост
# 1 102
Тия дни ми хрумна една мисъл: че моментите, в които майчинството стане много трудно, до невъзможно, са време за отдръпване и делегиране. Мисля си, че ролята на майката следва да е по-простичка, а не микромениджмънт на всяка функция и мисъл на детето...
Виж целия пост
# 1 103
Ставаше въпрос за усещането на жената като майка, а не за развитието бъдещето поколение.Няма логика иначе, при едни и същи обстоятелства, жените да се чувстват по различен начин ролята си  на майка.

 А това съревнование какво отроче ще излезе завбъдеще е безумно и до някъде зависи много и от потенциала на самото дете и широкият семеен кръг, ценности, здраве, късмет....
Виж целия пост
# 1 104
Е как се отдръпваш като имаш камикадзе? Ми не става, и 10 очи не стигат.
Единствените моменти, които си позволявам да не я поглеждам за повече от 3 секунди са, докато е вързана в столчето за хранене. 😂
Виж целия пост
# 1 105
Сирен, да родиш едно дете и да го гледаш с помощта на баби и дядовци, прави живота доста по-лесен. Та не гледай от твоята си паница, наистина има жени, които не са усетили тежестта на първите 2-3 години. Други пък приемат по философски нещата (и това ще мине), трети са случили на спокойни деца. Аз ако се наспивах човешки, определено нямаше да мрънкотя толкова.

Имам приятелки с по две баби аvailable на телефон разстояние, живи и здрави, и адекватни.
Т.е. гимнаситики като водене на лекар, вземане от ясла не се налагат. Ами късметлии са.
За мен най-влудяващото е, като се оправяш изцяло сам, че дори едно ходене до магазин не е проста работа с бебе.
Виж целия пост
# 1 106
Ти пък, преди малко начукаха канчето в една тема на жена с 2 деца, че нечия си съседка сам юнак на коня се справя фантастично с 3, повтарям 3 деца. Сам-сама и е чудесна.
Ние сме се затръшкали с по едно(дето саже не се водим майки) - две. Че и до магазина не можем да идем.😆
Виж целия пост
# 1 107
Е как се отдръпваш като имаш камикадзе? Ми не става, и 10 очи не стигат.
Единствените моменти, които си позволявам да не я поглеждам за повече от 3 секунди са, докато е вързана в столчето за хранене. 😂

Твоето е още малко, трябва време. Като за начало обезопасяваш средата и я пускаш да щъка- защото постоянният контрол изморява и двете страни.

Иначе за мен трудното е, че си представях как майчинството някак върви с обществено уважение, че ще ходя с някаква аура на задоволство...а се оказа, че всички ме критикуват и са по-скоро враждебни, а аз трябва да се червя като ученичка. Все едно ставайки майка се превръщам в обект за публично одумване, с нула уважение, само намиране на кусури...
Виж целия пост
# 1 108
Ставаше въпрос за усещането на жената като майка, а не за развитието бъдещето поколение.Няма логика иначе, при едни и същи обстоятелства, жените да се чувстват по различен начин ролята си  на майка.

 А това съревнование какво отроче ще излезе завбъдеще е безумно и до някъде зависи много и от потенциала на самото дете и широкият семеен кръг, ценности, здраве, късмет....

Че кое му е еднаквото в отглеждането на две различни деца? И кой казва, че аз не се усещам като майка и не съм най-добрата на моите деца?

Няма съревнование какво отроче ще излезе в бъдеще. Какъв родител съм ще кажат след време моите деца, а не някоя стрина във форума, която нито ме е виждала, нито ме е чувала.
Виж целия пост
# 1 109
Ама защо ви пука от оценката на другите, може и от там да идва негативното усещане и чувства. Честно , грам не ми дреме кой какво мисли и как ме оценя като майка.
Аз съм на 100 процента убедена, и бях убедена в момента в който поисках дете,  че съм добра майка, не, най-добрата майка,  за моето дете и се справям и никой не може да ме разубеди.  Peace Peace Водя си го и в банки и в магазини. Сама съм, няма къде да го оставя. Светът движи напред, защото се раждат хора, майките и те са хора и трябва да продължат да съществуват и да функционират и след раждането във възможно най-пълен капацитет. И грам не ми дреме на кой недоспал преча сутринта в магазина например, щото детето ми се е проснало в истерия на пода, че иска помбер......И моето семейство и то трябва да яде, а масово на 2-3 са без контрол над емоционалните изблици. Това, че кряка като ненормално на пода, не означава/както доста често се коментира/, че аз не съм го възпитала и съм лоша майка.  newsm78 Водя си го, то си кряка периодично, аз си намилам някакви възпитателни неща и си пазаря ориза и бананите. Ще поживеем, това ще мина, друго ще дойде.

Както казва един мой познат- Малки деца, малки проблеми  Crazy Crazy  Ама много е прав.....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия