Трудната страна на майчинството

  • 56 425
  • 1 317
# 1 110
Готова съм, като си в Бургас да ти отстъпя моето да го приготвиш, заведеш в банката и да си свършиш работата; или на пазар. Аз ще гледам твоето през това време. 😆
Виж целия пост
# 1 111
Ще ми се да се пробвам, честно  Mr. Green Mr. Green Ама не е там въпроса, ясно е , че за зверчета, не това е въпроса и на неочаквани места правят неочаквани поразии. Ама това нищо не значи и не трябва да ви носи усещането , че не се справяте. То е нормално всичко това. Ако някой мисли, нещо друго- писта....и като се попързаля и му писне, да дойде пак с нова идея  Peace
Виж целия пост
# 1 112
И аз ходя навсякъде с децата и винаги е било така. Но нямам усещането, че правя всичко възможно за тях, винаги може и повече, най-вече откъм внимание. Ама ми е трудно да отговарям на въпроси по 12 часа на ден и да бъда един постоянен аниматор. Затова съм приела, че правя колкото мога и че идеални хора няма!
Виж целия пост
# 1 113
То част от отглеждането се състои и в това да се научат, че има граници и че те не са най-важните. А всъщност децата рядко обичат наистина да са център на внимание, предпочитат да наблюдават. Колкото повече внимание им даваш, толкова повече се правят на маймуни, защото просто не знаят какво да правят. Ако ги оставиш настрана, тихичко попиват нови способности и растат. Ако са все в средата, си остават инфантилни.
Виж целия пост
# 1 114
Няма идеални хора, но има идеални майки. Ако питате детето коя майка е идеалната, 100 процента съм сигурна, че всички ще кажат моята. Децата усещат обичта, другото е променлива. Днес си кисел, поскарал си му се за глупост, криво е, утре то е кисело и реагира по остро. Те човешките взаимоотношения не са константа, а са динамични. Обичаш ли детето си, аз мисля че от тук присъстващите няма някой, който да каже, че не го обича  безумно, те това е основното за майката. Другото са ала- бала.

Аз имам някакво друго наблюдение, сякаш тези майки на уж "по-буйните " деца едва ли не ги квалифицират като такива, а те си правят нормални за възрастта дивотии и като му лепнеш един такъв етикет на детето и от там се почват разсъждения, ама какво аз съм направил или не съм направил, че моето да е такова, да е "по-различно", а по това което виждам, чувам и наблюдавам, мега послушните, изпълнителните и покорните са тези изключения, всички други са в процес на изграждане и на характера и на реакциите и на поведението и си правят еднакви по размер , но различни по стил дивотии, простотии и изнервящи сцени.  А майките са си съвсем в норма и се поддават на разни външни влияния и разсъждения повече от колкото трябва, че чак се и съмняват в капацитета си да отгледат дете.
Виж целия пост
# 1 115
И аз не съм гледала голямо дете, но вярвам в приказката "малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми", не ще да е измислена случайно според мен  Peace

Като беше бебе ми беше по - лесно, въпреки че беше ужасно ревлива и се дереше от колики много. НО бебето не може да седи будно по 4 -5 часа примерно, колкото и да реве знаеш, че няма да издържи дълго и след малко ще заспи (не съм я оставяла да реве, просто каквото и да правехме с ММ не млъкваше, а пробвахме всичко де що чухме и измислихме), така че имаш доста повече време на спокойствие, отколкото с 2 годишно зверче, което може и цял ден да не мигне.

Бебето където го оставиш там стои в първите месеци, а дори и след това все можеш да го залъжеш с някой нов интерес предмет да поседи в кошарата / люлка / шезлонг / кош за кола и каквото там се сетите за 10 - 15 мин.

Бебето не се мята като обезумяло когато се опиташ да го преоблечеш или да смениш памперс и не го гониш из цялата къща...

Бебето преди да пропълзи не идва с теб при ВСЯКО ходене до тоалетната. А сега дъщеря ми не само ми стои на главата, а къса тоал. хартия, отваря шкафовете, вади шампоани и т.н. Вече ако отида сама в тоалетната се чувствам като на почивка  Laughing

Като беше бебе можех поне да се наям макар и за 5 мин. Сега ми стои на главата и ми рови в чинията, коментира какво вижда там и същевременно прави всевъзможни стойки на дивана, хвърля се на стола и се опитва да си счупи главата по 123454332 в минута докато ям.

Най - важното - бебето още не ти прави на инат, не ти отговаря с НЕ на всичко т.н и т.н.

Та с удоволствие бих я предоставила на някой с бебе за 3 - 4 дни да си ги разменим да си почина малко  Laughing

Истината е, че при нас на година и 2 - 3 месеца започна истинския купон. Не че до тогава беше лесно (то откакто се е родила няма лесно), но тогава сериозно ми дотежа и взеха да не ми издържат нервите. Все пак всичко се натрупва де, просто първата година все още съм била и в по - добра кондиция явно. Но винаги като ме питат казвам че СПОРЕД МЕН бебе се гледа много по - лесно от 1,2,3 годишно.
Виж целия пост
# 1 116
Според мен това с трудностите около новороденото по-скоро са наполовина народни традиции и ритуали, не че реално има нужда толкова от помощ. После наистина- никой не иска да гледа ходещо и шаващо. До над 3 си ги гледам сама, докато видя, че са достатъчно стабилни за оставяне при баби дори за няколко часа. Двегодишната още си стои с нас, просто е в тая възраст, в която е най-трудно да се озаптява.
Виж целия пост
# 1 117
А по въпроса за второ дете - аз принципно искам  Shocked даже тема бях пуснала преди месец - два за разликата между децата.
Само че не мога да се навия и все по - често се чудя дали въобще ще го направя. ММ и той уж искаше, ама сега хич не е навит, последно ми каза, че то хубаво ще имаме второ дете ама трябвало все пак да се запазим нормални  Confused Като имаше предвид основно мен, разбира се. Искал, но след поне 2 години...
В момента със сигурност не ми е до това, но не знам дали някога изобщо ще се стигне до там, а никак не ми се искаше да оставам с едно дете, но каквото такова...
Виж целия пост
# 1 118
Не го мисли второто дете сега, изчакай да се кротне първото. Ще видиш, че минават и се забравят тегавите периоди и че скоро ще имаш съвсем различно дете!
Виж целия пост
# 1 119
Правилото е: под 2 или над 5. Да родиш, когато голямото е на 2-3, е най-големият автогол. Имаш новородено и тодлър в най-неприятната възраст. Особено ако първото ти дете те е шокирало, изчакай няколко години.

Аз преди да се разведа, очакването беше, че децата едва ли не ще се родят през 2 години, буквално по план-график. Познай дали изобщо ми минаваше мисълта за второ, когато с първото бях подивяла. Мисля си, че това допринесе и за решението да се разведа, просто не си представях как и още едно дете ще ми тупнат отгоре:)

То не че сега нямам 3 общо, но е по-друго, няма го шокът от първото дете.
Виж целия пост
# 1 120
Хайде сега ПРАВИЛОТО! Няма правила, всеки ражда второ дете (или не), според собствената си камбанария и живот!
Виж целия пост
# 1 121
Виж сега, не е "правило" в смисъл на закон, по-скоро малка хитринка, която спазваш по желание. Но определено е за предпочитане жената да си почине и да роди, когато голямото е на 4-5-6, отколкото да се юрне по план-график и да се окаже, че се е насадила в трудна ситуация. Била съм и в двете ситуации, фен съм на голямата разлика, особено ако мама е в шок от първото.
Виж целия пост
# 1 122
..

Аз имам някакво друго наблюдение, сякаш тези майки на уж "по-буйните " деца едва ли не ги квалифицират като такива, а те си правят нормални за възрастта дивотии и като му лепнеш един такъв етикет на детето и от там се почват разсъждения, ама какво аз съм направил или не съм направил, че моето да е такова, да е "по-различно", а по това което виждам, чувам и наблюдавам, мега послушните, изпълнителните и покорните са тези изключения, всички други са в процес на изграждане и на характера и на реакциите и на поведението и си правят еднакви по размер , но различни по стил дивотии, простотии и изнервящи сцени.  А майките са си съвсем в норма и се поддават на разни външни влияния и разсъждения повече от колкото трябва, че чак се и съмняват в капацитета си да отгледат дете.
Aбсолютно.
Всичко описано от майките тук нашето дете ги е правило и продължава се опитва да ги прави ако не желае да прави нещо. За мен са нормални и знам кое е девиация от поведението и кое магария и инат и е за игнор.

Нали ви бях споменала как снаха ми на едно гости ме прегърна и ми каза, че не знае как издържам?
 А за мен си беше нормално тръшкането и високият й плач, но племенникът ми беше супер спокойно бебе и тя не беше виждала подобни изблици. А аз съм ги виждала хиляди такива с деца на 2-3 години.
 Било е дразнещо, но съм съгласна с Уиш за поотрасналите деца и пребиваването им в света навън.
Виж целия пост
# 1 123
Аз исках с малка разлика, че да ги избутам заедно. Имаме племенница с която имат година и половина разлика/исках и аз толкова, ама...../ и даже когато се карат, поне си се занимават двете и си има другарче. Моето често ме пита и иска да си каним деца на гости и много си играе с тях/под играе взимам предвид и нормалните крясъци за играчки и разпределяне на роли.

Сега си чакам обаче каква разлика ще се получи, да видим какво ще е положението и какви ще са минусите и плюсовете....
Виж целия пост
# 1 124
То и аз ги избутах заедно до момента, ама имам бели петна в паметта:)

Година и половина разлика означава да забременееш, когато имаш бебе на 6 мес. Тогава организмът не е съвсем възстановен- рискът си е твой. Аз го направих, но не е оптимално и не съветвам други да го правят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия