Трудната страна на майчинството

Дай сега да се чувстваме и виновни, щото не сме имали стерилитет и затова сега не оценяме всички прекрасности на майчинството...
Размишленията на дамата са на толкова ниско ниво, че то даже няма как и спор да водиш.
Около милион пъти всяка от нас повтори, че е пробвала 1001 хитрини, които при нашите деца резултат не дават, поради което си мрънкаме. Това не значи, че няма да търсим и пробваме следващите 1001.
Ама тролът си е трол.

Най-накрая! Айде по живо по здраво! 

Ами да се повторим, аз лично отказвам и не се чувствам виновна заради гладните африканчета, когато изхвърлям вчерашната вечеря, защото никой не я иска. Какво ще си помислят е техен проблем, не мой.
На мен ми е непонятно, как стана така, че мрънкащите не продължаваме. Че моето дете е едно чудесно гледано и не мога да се съглася, че не се справям. Напротив дори. Децата на несправящите се, обикновено имат друга съдба за съжаление.
Аз съм убедена, че на мрънкащите децата, нито са гледани по-зле, нито са обичани и обгрижени по-малко от на немрънкащите.

Да бе - здраво дете, здрава майка, какво по-голямо щастие от това... що не дойдеш да го кажеш на една позната, която има хиперактивно дете, което освен това не говори. Здраво е, спор няма, пращи от здраве, яде като разпрано /извинете за грозния израз/ ама те си знаят колко са щастливи.

Вие стерилитет нямате, партньорът Ви е този, който има намалени оплодителни способности, лично познавам поне 2 двойки, които са в абсолютно същото положение като Вас (с деца след дълги години опити) и още 2, които са в по-лошо (все още нямат деца). Нито една от тези двойки не е писала теми в бг-мама относно проблемите си.

Не казвам, че е лошо, че пишете - чудесно е. Лошото е, че прилагате двоен стандарт към себе си и към останалите.

Безкрайно вредно е за психиката на потърпевшите да им натякваш, че трябвало да са щастливи, благодарни и т.н., когато те не са, каквито и да са причините. Всички скорошни и не толкова скорошни майки трябва да изчетат тази тема и да са наясно, че (1) хората по "отчетни групи" (примерно) или в обкръжението съвсем не винаги казват всичко, което им се случва и че (2) те (майките) нямат никаква вина, че се чувстват зле и не са щастливи, когато се чувстват зле и не са щастливи. Обратното, особено непосредствено около раждането, когато хормоналният баланс е съвсем разбъркан, е най-бързият път към следродилната депресия, която в не един случай съм виждал, че е станала и хронична, щото "как така не е щастлива майката, я какво хубаво и здраво детенце има, как може такива работи, тя нещо у главата не е у ред явно". 

Ако наистина все още не разбирате - значи няма смисъл повече да се говори каквото и да било Но за мен Вашето включване е от типа най-вредна агресия по тези форуми. В конкретната тема надали някой ще се върже, но съм сигурен, че в този момент някъде някоя скорошна майка се връзва на някой точно като Вас.

Хиперактивността си има код в МКБ и не е здраво дете. Има си начини и терапии да се терапевтира и да се оказва и съдействие и на майката, да се справя.

Бг татко , честно нямам нерви да ти чета прозренията за моят стерилитет,не се напъвай. има си лекари, те ще си свършат работата. Ако толкова те вълнува мъжкият стерилитет наистина, запиши една медицина и се занимавай активно  .  

Аз стерилитет ИМАМ, защото имам само 1 партньор от който не мога да зачена

Боже, ама ти продължаваш...

Момичета, аз предлагам да ударим игнор на трола и да си продължим с мрънкането.
Аз пък за зла беда точно днеска нямам от какво да се оплача, че спахме до 7:30, но със сигурност до края на деня ще има.
Давайте вие.

Е, Черито не понася мрънкалници. Те просто не трябва да съществуват в нейното полезрение, както и темата им. 😉

Интересно, като не понася мрънкалници , защо Чери следи темата и 200 поста изписа по нея ?
Явно я кефи да начуква канчета .

Но това си е типично за трудно забременяващите , да начукват канчетата на тези дето бързо и лесно са се сдобили с бебе. Забелязала съм ги отдавна и не ги отразявам. Даже леко съжаление изпитвам към такива.

Просто искам такива като нея да оставят хората да се чувстват както си искат.  

Е, то тук има и други трудно забременели ама как пък успяват да се сдържат и да не ми начукат канчето на мен, дето прихванах от раз, че и случих на дете ангелче? Значи може.

Следя темата от самото начало, прочетох всички мнения  и да си призная не мислех изобщо да пиша, защото като гледам, на какво повечето списващи в темата   направиха Чери-то, то не беше тъпа, не беше зла, не беше агресивно-пасивна, че и диагнозата и отрекоха (странно от каква медицинска позиция),.....но сърце пусто не трае! И всичко това само за да се оправдае определено поведение и емоционално състояние, което за едни е нормално и оправдано, но за други странно  и неразбрано. Не знам, към коя категория да причисля дъщеря си, тя е дете с труден и инатлив характер, но от друга страна не съм се сблъсквала с част от проблемите,  за които   разказват някой от девойките, но с ръка на сърцето си признавам, че никога ама никога не съм чувствала детето си като някакъв вид "наказание" изпратено ми да провери предела и силите на нервната ми система. Винаги съм смятала, че ми е "дар" изпратен тогава, когато бях загубила вяра и надежда! Да имало е моменти когато съм искала да "избягам " за малко или да постоя просто така " сама в нищото",  но да мрънкам колко ми е тежко и трудно да да съм майка......не знам, дъщеря ми е "късно" бебе , далеч не в млада възраст съм се сблъсквала и с "бебешки пубертет", и с тръгване на градина, и с други "есктри" от нейният характер и поведение, но съм смятала и смятам, че всичко си струва  и всяко щастие има и "цена"!!!!.... и тази "цена " си струва да платя....

Ето още една "дарена" и "платежоспособна на нерви". 

Вижте, има теми където да се хвалите и да ръсите прашец. Идеята темите да се озаглавяват е точно за да пишат хора, които има какво да кажат. Всичко останало е умишлено подклаждане на спорове, което между другото се санкционира в този форум.

Хайде, дами Черито призова да пишем на лични за ценните й съвети! Редете се на опашка, взимайте пример и се учете как се гледат деца!

Само дето уж обеща да спре да пише в темата, ама продължава. Хем не понася мрънкащи хора, хем много я напъва да общува с нас. Голяма скука ще да е ежедневието и живота й щом не спря да се натиска тук и да ги пише едни и същи от 40 страници...уж голямо щастие това - онова, пък все към тая тема я влече...

Айде и още една се появи.

Да ви направя една тема за ЩАСТЛИВИТЕ ПЕРФЕКТНИ МАЙКИ  да си се хвалите там и да ни оставите намира или ще си я направите сами?

Аз не си чувствам децата като наказание божие - умни, здрави, хубави деца, то остава да съм неблагодарна. Просто понякога не издържам на дърпане, мрънкане (след недоспиване е просто извън силите ми), крясъци и екстремни упражнения. Не знам вече на какъв български да го напиша - дългата липса на сън скапва, бе хора. Не си ти просто.

От няколко дена не кърмя. Еми нов човек съм, не съм вече дъвкалка, чесалка и мога да кажа, че отново имам тяло. Не спи още детето, че имат зъби да избиват, но поне не ме дърпа нон стоп и съм по-спокойна!