Трудната страна на майчинството

Чери, имам към теб един въпрос, ще ти бъда благодарна, ако отговориш. Би ли ми посочила, моля, откъде си извади изводите /напълно погрешни/, че всички, които мрънкаме, само това правим и не търсим решение на проблемите си, а стоим и чакаме........ не знам какво, Всевишния може би? Може ли цитатче някое, да видим кой го е твърдял това. Стават два въпросите, но вярвам ще ме извиниш и няма да ти представлява трудност да отговориш и на този. Защо реши, че всички ние вкупом сме някакви малоумни дебили, които не знаят какво да правят с децата си и само чакат някоя властелинка на истината да се появи и да им даде еликсира на познанието, леещ се изпод пръстите й? Кое те накара да мислиш, че не сме изпробвали вече всички описани от теб и други потребителики похвати, методи и хитринки? Някой е споделил, че нищо не прави, ами само вдига ръце и мрънка? Пропуснала съм, прощавай, може ли цитат?

За последен път - темата е за мрънкане и споделяне. Питаш с какво помага мрънкането и аз веднага ти отговарям - има терапевтичен ефект за психиката ни - просто да споделим, да си го излеем, да се потупаме една-друга по рамото  С РАЗБИРАНЕ и с леко заредени батерии, да продължим да възпитаваме и отглеждаме трудните си деца, с цялата любов, която имаме и сме способни да им дадем. Просто има хора, на които изговарянето /на които други казват просто мрънкане/, споделянето на проблема им помага да го преработят по-лесно и да се освободят. Други предпочитат да стискат зъби и да се правят на герои, трети имат по-здрави и устойчиви нерви и не си го слагат много, та нямат нужда да измрънкат, четвърти нещо друго. Всеки както може, ние приемаме, че сме различни. Никоя от нас "мрънкащите" не е седнала да ви размахва пръст и да ви съди за начина, по който вие се справяте ПСИХИЧЕСКИ с неизменните трудности, които съпътстват всеки един родител. Не само в темата, по принцип. Вие, останалите "видове" сте тези, които не можете да се сдържите да размахате високомерно пръстчето. И е адски обидно и дразнещо, да припърхвате с мигли лицемерно и да твърдите, че то вие само добронамерено давате съвети, не че нещо порицавате. И ще ти кажа защо е обидно - защото явно си мислите, че сме достатъчно тъпи да не правим разлика между даване на съвет и опит за помощ и нашокване на канче. Аз знам защо правите така, но не е лошо и вие да се замислите и да си отговорите сами на себе си. Помислете си какъв комплекс не сте успели да преработите, че се налага така грозно да избива върху другите.

Бгтаткото, макар и с леко груб пример, беше много на място, аналогията е брилянтна и точна. С теб, Чери, ако не се лъжа сме се засичали и в Зачатие. Знаеш много добре, че там има много теми за споделяне, има и специален форум за емоционални проблеми, където всички, о!изненада - мрънкат и се оплакват, за да си излеят мъката и болката. Искаш ли да отидеш и на тях да им разясниш как нищо не правят, ами само мрънкат? Убедена съм, че много ще ти се зарадват и ще ти благодарят за добронамерения съвет. И не, не ми казвай, че е различно, защото не е.

Считам, че бях достатъчно изчерпателна и ти обясних подробно какво и защо правим в тази тема, макар да не съм единствената, която го направи. Надявам се ме разбра и ще бъдеш така любезна да отговориш и на моите въпроси. След което, любезно ще те замоля, ако решиш да продължиш да пишеш в тази  тема, да го правиш наистина само със съвети, споделяне на опит и подобни, но не и с изводи, заключения, квалификации и чуденки как можело това или онова, какво сме можели или не да направим за децата си и подобни пасивно-агресивни опити да ни уязвиш. Уверявам те, умственият ми багаж е достатъчно и на мястото си, за да мога да преценя какво ти и други потребителки се опитвате да кажете, макар и скрито зад фалшива загриженост и желание за помощ. И в случай, че отново усетя, че минавате границата, няма да се поколебая да взема предвидените в правилника мерки. Благодаря предварително за разбирането и спазването на добрия тон! Със здраве!

Аз не мисля, че темата е за мрънкане, а просто показва, че сме нормални хора. Няма как да ме убедите, че ако преживявате колики/зъби период или тръшкането на тригодишните, сте усмихнати, спокойни, наспани и дзен!
Т.е. може и да сте, но явно сте на добри хапчета

В зачатие не пиша, бъркаш   За мен двете неща нямат нищо общо, детето сама съм си го поискала и потрудила за него, с ясното съзнание че ще е трудно и ще трябва да се справям, та е грехота да се жалвам/поне аз така го приемам от позицията на жена, която бая се е озорила на тази тема, за това може да съм остра...най-вероятно, макар че да знам че такъв ми е модела като цяло, не се примирявам просто така да стоят нещата и съответно се чудя на такива хора.
 Стерилитета не знам някой да си го е поискал .

И въпреки всичко съм писала и тук и на други места, че искаш ли да станеш родител, винаги има начин, не е нужно да го раждаш. Скачали са ми разбира се.....

Баш за мрънкане си е темата. Всеки има нужда понякога. И то не за да търси съвети ами просто да си изплаче.

Между другото, много ще е весело примерно някоя учителка да дойде и да обясни на Контесата как тя може да накара 26 деца да учат таблицата за умножение, а тя и с едно не може да се справи:)

Контеса, Монтесорито не помага ли- нали имаше там материали за по-големи, едни мъниста на телче, някакви кубчета и други магии да му навреш в главата концепцията за умножение, без да зубри...

Чери, ако беше ме чела внимателно в тази тема, щеше да прочетеш, че аз също съм минала през стерилитет и детето ми е чакано, планирано, желано и изстрадано. 2 лапароскопии, 3 ин витро процедури /не броя 4-тата от тази година за второ дете, за жалост неуспешна/, преждевременно раждане, ходене по болници и лекари, кръстосвайки цялата страна до почти 2-годишна възраст на детето, не са разходка в парка, ми се струва. Чудесно знам какво е да чакаш, да се надяваш и да правиш всичко възможно, за да постигнеш целта си. Но това и изморява, и скапва и ти много добре го знаеш. Нима не си плакала и не си "мрънкала" защо не става и колко е трудно и тежко? Не вярвам. Да не се отказваш, да не се примиряваш и да търсиш винаги решение, не изключва и да помрънкаш понякога, да се пооплачеш, па да поотупаш перушината и да продължиш напред. Не знам защо изключваш едното, щом е налице другото. И те помолих да се въздържаш от квалификации, но ти продължаваш - грехота било, защото ти така си приемала нещата. Ами не, не е грехота. Казва се нормална човешка психика. Ама явно е права Помбер, силни са ти хапчетата. Виж, тук можеш да бъдеш полезна и да споделиш какво взимаш, че и ние да започнем.

Не си остра, защото си се озорила да станеш майка. Аз го доказвам, защото и аз се озорих, ама ей на, не съм остра. Ти си рязка, защото си тесногръда и неспособна да разбереш, че има хора, които са различни от теб, но това не ги прави лоши, нито реакциите им грешни, само различни. Но колкото и да спорим по темата, една друга няма да се убедим в правотата си. Разликата между нас е, че такива като мен не се впускат с пяна на уста да морализаторстват и да се дуят пред другите, осъждайки ги, ами тихо и кротко си общуваме със себеподобни. Докато такива като теб не могат да се удържат и се чувстват длъжни и в правото си да раздават присъди, диагнози и квалификации от висотата на собственото си тесногръдие и снобско високомерие. И въпреки, че многократно ти се каза и беше помолена да престанеш, ти отказваш да проявиш каквото и да е уважение към събеседниците си, за възпитание и такт - да не говорим и продължаваш да обиждаш и уязвяваш. Спри вече, защото наистина минаваш границата, не помагаш на никого, а само настройваш потребителите срещу себе си и предизвикваш вече насмешка.

Сега да си мерим кой колко се е озорил ли   Ще ни изгонят съвсем......

Не помня да съм се отказала въпреки всичките трудности, напротив не съм се спряла. Но пак казвам не разбирам логиката да се сравнява стерилитета с.....дори не знам с какво го сравняваме? С това да имаш дете?    И не аз се опитвам да уязвя някого, защото стана ясно къде ми е слабото място и за 2ри път натъртваш колко ужасно трябва да мрънкам на тази тема. Всички които ме знаят от форума и е ясно, че не мрънкам на тази тема, а продължавам напред и то с всичка сила. Ама продължавай да опитваш де да ме захапеш за това.......

Не говори в множествено число. Тук само ти си излишна.

И това го казваш ти, защото си...?

Дами, клас стани, клас мирно! 😆
Четвърти Б, да спре да мрънка и да се преброи, защото класната няма да ви го прости.

Аз например днес съм само с едно дете, най-кроткото. И пак е кофти ден, защото се будихме няколко пъти през нощта и имам някаква есенна настинка. Сега просто нямам настроение. На интелектуално ниво знам какво да правя, ама нищо не върви...

И аз не знам някой да си е поискал дете със затруднения в развитието, с аутизъм, преждевременно родено с всички последствия от това, най-малкото от които е ходенето на рехабилитации, жълтеница след раждането, коликите, болките при зъбите, да ти трепери в ръцете като е с висока температура, 3ма лекари да ти дават 3 различни диагнози при температура и обрив и съответно 3 различни лечения. Не знам някой да си е поискал детето му да прави тантруми от по половин час, да пищи и да се гърчи един час защото куклата в кукленската количка не била вързана "правилно", да повръща на фонтан при всяко ядене от рефлукс или забравих какво беше там.

Всеки си е поискал умно, красиво, кротко, любящо, послушно, макар и не прекалено послушно разбира се, детенце, което да го гушка с ръчички и да казва мама/тати бичам те. И после да порастне добър, морален, щастлив човек, да има умни, красиви кротки, любящи и т.н. деца на свой ред. И може би затова не е прието да се говори за всичко, което се отклонява от това поведение, а отклоняването е 99% от времето! Не е прието да се снима във фейсбук разревано, посиняло от яд детенце - снима се една усмивка и всички цъкат ах колко сладко, пък само аз си знам, че тази усмивка е била може би една от 3 през цялата разходка. И то моето е кротко, усмихва се много, бързо ѝ минава, ама такива характерчета има (вкл. и аз съм бил такова - значи при второ, особено ако е момченце, не ни мърдат изпълненията)

Извинявайте за аналогията относно "МОЖЕТЕ", не съм искал по никакъв начин да Ви обидя или нараня и съветите, които Ви дадох не са шега! В темата Ви няма да пиша, но съм си правил доста сериозно проучване по въпроса за стерилитета и ще ме извинявате, но пиенето на бърканица и някаква измишльотина от кора на не знам какво си е все едно нищо да не правите от моя гледна точка. Аз на Ваше място щях да съм направил 200 теста и да съм посетил 20 доктора не при 5 години опити, ами при 2. И нямаше да говоря за нисък тестостерон в норма и "мъжки фактор" и дали не може да се пребори с бърканица, а за много много по конкретни тестове, процедури и т.н. Знаете ли колко хора има, които и с IVSI и с IVF не могат, че и дете не могат да осиновят! Да не мислите, че ей така става последното? Особено у нас.

Сама казвате, че сте имали късмет да забременеете по естествен път - как не Ви е срам да говорите, че сте се "преборила"? Какво точно направихте Вие, че качествен сперматозоид да стигне до качествена яйцеклетка и да се получи добро оплождане при съвсем нормален секс, какъвто всички правим? Или нещо по-различно сте правили? Айде стига. Лекарите са Ви казали, че е огромен късмет това - дори да не сте вярваща - проявете малко смирение - дали е било късмет или съдба, дали е била Божията воля - няма значение. Със сигурност обаче не сте се "преборила" Вие за това. Има неща, които не зависят от нас, аз не съм вярващ във "висша сила", вярвам във вероятности, но и аз не виждам Вие с какво изобщо се опитвате да подбутнете вероятностите във Ваша полза. А за случайността - нямате никаква заслуга.

Вие сте си поискали любящ партньор, стерилитетът (доколкото има такъв, защото ако наистина имаше, нямаше да имате дете от него! А нисък тестостерон не е равнозначно на стерилитет, поне от една разширена спермограма съдържаща морфология по Крюгер да бяхте дали резултати) е бил в малките буквички (the fine print), защото никой не прави генетични и фертилни тестове на партньора си, когато се влюбва.

Приемете, че по същия начин хората са си поискали дете и не биха го "върнали" въпреки трудния му характер или други проблеми, за които нито то, нито родителите му са виновни в много случаи, а и да са виновни - рядко могат да направят нещо по въпроса. Но че си го били поискали това, от което мрънкат... Наистина, стига.

Bg татко, темата за моят стерилитет не е интересна, смятам пак казвам  няма и общо, ако толкова те вълнува какво и как се е случило с мен , писала съм много, ходи чети. Както и написах това какво ли си мислят майките с точно такива деца и трудности, слушайки как майки на нормални деца мрънкат от ежедневните несгоди......И за това написах, че всички омрънкали тази тема са късметлийки и трябва да се радват, както че и  аз извадих късмет и съм щастлива от това и не смея дори да си помисля да мрънкам. Да трудно е, но си заслужава. Това е и непонятното за мен. Здрави майки, здрави деца, по-голямо щастие от това, здраве му кажи.

Видимо по-интелигентна от теб.

  Да това беше черешката на тортата, не че не го очаквах, за мен темата се изчерпа, дойдохме си на думата, казах каквото имам от моя гледна точка. Ако някой има нещо конкретно да ме пита, на лични, щото дразним Ентелегенцията