Трудната страна на майчинството

  • 56 431
  • 1 317
# 945
Аз съм Козирог и не мога да и стъпя на малкият пръст  Laughing

Режим нямаме нито за хранене, нито за спане, поне там драми да няма. Тръшка се за някакви глупости, но е малка още има време да се развие в бъдеще Wink

Моя малкия и до сега се тръшка за хора. Много се привързва към определени хора и деца и като не можем да се видим, плаче. Сега вече е по-голям, оставям го да се наплаче, после го разсейвам с нещо друго.
Виж целия пост
# 946
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.
Виж целия пост
# 947
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.
Абсолютно съм съгласна!
Аз благодаря на Господ, че мъжът ми е спокоен и търпелив, та понася както моите нервни кризи, та и изблиците на малката.
Снощи като се прибра от работа му се развиках има - няма 3 пъти в рамките на 10 минути и то за глупости, на които, ако не бяха истериите на малката по цял ден, никога нямаше да обърна внимание.
Виж целия пост
# 948
Ние се стягаме по цял ден, ама тухлена стена как се събаря. На него добре, че са му добрите страни... но пък твърдоглавието му е пословично. Правя каквото мога, но на нас и без това отношенията ни доста пострадаха след раждането на детето. Ето още една страна на нещата - факт е, че едно шиб@но ежедневие може да прецака и най-добрата връзка, градена в годините.
Мъжът ми е изключително отговорен,  грижовен и отдаден човек, заедно сме от 2006г., но корената промяна, изтощението и денонощните усилия да се справяме ни се отразиха в голяма степен.
Абсолютно съм съгласна!
Аз благодаря на Господ, че мъжът ми е спокоен и търпелив, та понася както моите нервни кризи, та и изблиците на малката.
Снощи като се прибра от работа му се развиках има - няма 3 пъти в рамките на 10 минути и то за глупости, на които, ако не бяха истериите на малката по цял ден, никога нямаше да обърна внимание.

При нас е абсолютно по същия начин за съжаление...Close Чувствам се виновна, ама нервите ми са опънати до краен предел и избухвам за нищо!
Виж целия пост
# 949
Хахах, Кали, едва ли! А и аз вече не ходя, то доживот трябва да си прая терапии с това рогато у нас, хахха. Но те всички дебели книги и психолози така казват Simple Smile

Вермилиън, Калина, Дрийм, същата работа сме и ние. Изключително много ни се обтегнаха отношенията покрай детето. Не заради нея самата, т.е. от наличието й, а заради всички нерви, които трошим покрай инатите й. Като пренавити пружинки сме и точно, както каза и Дрийм, дракаме се за тъпотии, които ако не бяхме толкова изнервени, изобщо нямаше да отразим. Ние сме от 2005-та заедно и винаги сме били екип, стерилитет преборихме без да се изпокараме, а има хора не издържат и се развеждат. Преждевременно раждане и ходене по болници 2 години почти и това преживяхме без да се изпокараме. Ей, с тая пуста проклетия - съсипа ни. Всички дребни проблемчета между нас, каквито има във всяка двойка, направо изпъкнаха като цирей на ....сещате се. На 2 пъти стигахме аха-аха до развод. И пак казвам, не заради детето по принцип, а заради терора и психическото изтощение, на което ни подлага. И като прибавим, че мъжът ми, като един изключително отговорен и грижовен родител, грижцещ се за детето ни наравно с мен, напълно взаимозаменями сме, естествено си мисли, че разбира от възпитание. Обаче, за жалост не е точно така. Знае какво иска да постигне с нея, но методите му са погрешни и става по-лошо, обаче като му го кажа, вместо да се опита да се коригира, той го удря на чест и гордост и ми се зъби, скарваме се и те така. Чудна картинка. Лъв, какво да го правиш...

Снощи поредният пример - нали я наказа в понеделник, тя съответно е като мушица, слушка, подмазва се. Той беше дежурен на работа и се чуват по телефона, тя нещо се хвали как слушала и не можело ли да й отменят наказанието. И той поисква да говори с мен, при което ме пита - какво ще кажеш, да го отменим ли. Побеснях. Попитах го какво постига така и не се ли усеща, че олеква. Ама тя била слушала, да сме я стимулирали Astonished Абе, човек, ти имаш ли идея каква е ролята на наказанието? Нашоках му канчето набързо и му забраних да отменя наказанието, тя разбира се ревна, защото той явно й е казал, че ще пита мама и й е дал надежди. Отново аз излязох лошата и аз й търпях снощи ревовете. Класика. Довечера ще имаме поредния разговор, в който обснявам как за бога се възпитава дете и явно отново ще разяснявам базови понятия. Още съм бясна.
Виж целия пост
# 950
Аз пък за себе си разбрах какво е да си родител чак след като децата станаха на по 3-4-5 години. Никога преди това не ми беше хрумвало, че родителите активно възпитават децата си. И нямам предвид там къпане, опазване или "кажи 'благодаря', 'моля'" и пр. А, че всяко действие или бездействие трябва да се премисли, всяка ситуация да се отработи, докато тръгне в някакви релси. Винаги съм си представяла, че възпитанието е по-скоро пасивно - вижда детето как се държи родителя и хората наоколо и попива. Да, ама не...

По отношение на мъжете - добре, че мъжа ми е спокоен тип. Иначе не знам как щеще да ме изтърпи.
Виж целия пост
# 951
Като ви чета и си мисля, че крайното ми изтощение от майчинството има пръст в нашата раздяла с баща му. Той не ме разбираше и приемаше всичко лично - на него не му обръщам внимание, само на детето, пренебрегвала съм го била и т.н. Боже, аз не знаех на кой свят съм, само го чаках да дойде от работа и да се пльосна пред компа или телевизора да си почина 20 минути! И това го дразнеше. И така в един хубав момент му се изрепчих за нещо и той ме хвана и почна да ме дърпа и блъска пред детето...... Няма да влизам в подробности. Първия път му го простих, но не можах да го преглътна и станах студена към него. Втория път беше даже по-зле и се наложи да се изнесем. При нас връзката никога не е била блестяща, та не знам дали нямаше да се стигне до тук и без дете. Пиша го това за първи път и малко с риск, защото ма потребители, които само чакат някой да сподели нещо лично и да го използват срещу него. Надявам се да не са в тази тема.
Сега съм при нашите. Ами и с тях стана същото - развалихме си отношенията заради детето и заради тръшканиците и ревовете му. Никога не съм била в такива лоши отношения с тях през целия си живот, даже и в пубертета, когато все бяхме в конфликт за щяло и нещяло. Добре, че детето вече наближава 4, тръшканиците поотминаха, че иначе бяхме стигнали до състояние само да си викаме. Сега е доста по-добре, има светлина в тунела, не се отчайвайте.
За протокола - и моето дете е козирог, аз също. Учителката в детската каза, че той и още 2 деца са една идея над другите, но пък са и най-дивите (както се изрази), та започвам да си мисля, че психолозите са прави за ината и интелекта. Дано да си е струвала цялата мъка. Само трябва да го насоча в правилната посока.
Виж целия пост
# 952
Със или без детето, пак щяхте да стигнете дотук с бащата. Но е факт, че в такава ситуация дребните проблеми стават по-големи и изпъкват, излизат на повърхността и ако хората са по-лабилни, става кофти. Нищо, обаче, не може да оправдае насилие, колкото и да е ядосан човек. А пълната липса на разбиране от страна на партньора може да те съсипе. Близките също наливат масло в огъня. С майка ми доста сме се карали, защото тя пък все се меси, докато аз се обяснявам нещо на малката или се карам /когато е била свидетел, де, живеем на 70 км/, отделно все ми повтаряше - успокой се, успокой се... Лелеееее, като червено на бик ми действаше. Трудно е, определено е трудно, защото в крайна сметка, детето не е единственият фактор в живота на всеки от нас, не живеем във вакуум и не можем да се абстрахираме от всички и всичко, за да дадем всичко само за детето. За енергия, нерви, търпение говоря. С деца като нашите, единственото спасение е да имаме помагачи, които достатъчно често да ги взимат, за да можем ние да презаредим и най-малкото да имаме някакво време за мъжете си, ей така да прекарваме време като двойка. Това е жизнено важно за семейството, но някои не го разбират.
Виж целия пост
# 953
Четейки ви стигнах да извода, че децата ми са не много интелигентни, защото на менми се виждат нормални. Таткотообачесмята, че момченцето е странно име кара да го водя на. психолог. По тази логика може той да се окаже умничик. Но като го сравнявам със сестра му близначка, горкия много изостава. Ползва памперс и говори малко, докато тя сама се научи на гърне и говори без да спира. Започна да брои и на италиански, слушайки ме как нареждам, докато прибирам играчките.
Виж целия пост
# 954
Някой някъде да е казвал, че децата, които са кротки не са интелигентни или умни? Не си правете грешни изводи.
Виж целия пост
# 955
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.
Виж целия пост
# 956
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.
Да не те плаша, но надали ще помогне Simple Smile
Виж целия пост
# 957
Оле, като ви чета и ми настръхват косите. Моето е на една година и вече напълно умишлено се тръшка и инати. Днес й се скарах (по-скоро натъртъх, че това е боклук и не се изграе с него), става въпрос за фас намерен в парка и го хвърлих в кофата, а това дете направо изпадна в криза. Рев, дърпане от ръката ми, писъци, целият парк се обърна към нас. Тръгнах леко напред, като я подканвам да си намерим шишарки и да си играем, не спря да реве 20мин, обиколихме парка и нищо друго не я впечатли за игра.
Така е за почти всичко, което не се случва по нейният начин, иначе е много добро и весело дете.
Аз доста бързо паля, а ММ е по-дебелокож, ако това поведение ще е тенденция за бъдещите 3-4 години ще ми трябва опора, безпорно.
Все се надявам, че когато проговори ще се разбираме по-лесно и ще можем да се сговорим.
Да не те плаша, но надали ще помогне Simple Smile

Мм, да, надали, това си е период и просто трябва да отмине. Моята вече говори, отдавна разбира всичко, но се тръшка безумно и реве за всякакви глупости. Например днес искаше да ми закопчае ципа на блузата (все иска да закопчава копчета, ципове, колани), но аз в бързината забравих и си го вдигнах (каква наглост от моя страна Joy), тя съответно се затръшка като че е станала непоправима трагедия. И понеже знам какви сцени ме чакат го смъкнах и й казах да го закопчае тя, но НЕ! Госпожицата вече е дълбоко обидена, че съм забравила и съответно не пожела да го вдигне и рева 15 минути! Това стана точно преди обяда й и съответно не пожела да обядва. Давам храната тя реве, та са дави, дере се колкото глас има и не ще да яде защото е прекалено "разстроена". Махам храната - полудява още повече, гладна била! И този цирк се повтаря 15 минути след което най - накрая започнахме да ядем, но аз вече имах нужда от валериан.
После твърди, че иска вода - същата работата - давам водата - не я иска, махам я - издивява, оставям я някъде ако иска сама да си вземе - пак рев!

Събува се и ходи боса по гранитогреса, а у нас си е студено, нямаме отопление още. Непрекъснато се чуди къде да се покатери и да се отрепе, последно щеше да падне със столчето за хранене, всеки ден си удря главата някъде. Яде хартии и всякакви боклуци, въпреки че е вече на 2 години. Особено ако на площадката види някое бебе да лапа нещо, веднага го прави и тя за да не остане по - назад.

Обличането и смяната на памперс са истински кошмар. Направо трябват двама човека, единия да я държи, а другия да облича, ама няма как. Уговаряме се по 20 минути докато започнем, а тя се държи като безгръбначно и се мята по цялото легло.
Най - големия проблем обаче ни е приспиването. Прави всякакви номера и ни прави на луди калинки с баща й.
Знам, че това са нормални неща предвид възрастта й, ама ЗДРАВИ нерви се искат, за да издържиш. И особено когато това е всеки ден - 24 часа, 7 дни в седмицата...
Виж целия пост
# 958
Към третата година се кротват малко, дишай!
Виж целия пост
# 959
Аз мога да стана луда калинка, ако моето дете дори само един ден ми ги сервира тия изпълнения... Наистина ли е нормално поведение за двегодишно?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия