Трудната страна на майчинството

  • 56 431
  • 1 317
# 975
Леле, моята сега влиза в нудистки период.
Откакто проходи е решила, че е много весело като тръгна да я обличав да търчи из къщата и да се хили. Естетствено това става в моментите, когато най- много бързаме.
Другото, което ми е странно е, че няма никакъв страх в тва дете. Пусна се да ходи без проблем, сега вече тича. А е на 11 месеца. Sad
Виж целия пост
# 976
Предпочитам да се облече за градина, но като нищо може да и се случи и по пижама да я заведа някой ден Joy Една приятелка разказваше как занесла нейната дъщеря по гащи в градината. Не искала точно този панталон и го събула в колата до градината.

Малкият ми е същия, няма такива претенции за облекло. Това не искам, онова има копчета, трето няма картинка. Ужас някакъв. Баткото и до ден днешен не се вълнува от дрехите си, каквото му дам това е. Той пък все си прави прическа сутрин. Grinning Дечица, какво да ги правиш.
Виж целия пост
# 977
Всички постове все едно аз съм ги писала. Не знам защо така тия деца, обаче не е човешко. Повечето хора си мислят, че става дума за стандартното детско тръшкане. Те тръшкане викат на мрънкането и тропването с крак, идея нямат какво е истинското истерясване Joy  Моята добре че порасна вече, че поне е доста самостоятелна, къпе се сама от година и нещо, облича се сама от доста отдавна. Допреди 2 години все още се налагаше да я обличам понякога, защото сутрин се мотаеше или просто отказваше, а все пак трябва да ходя на работа, не можех да я чакам да се натутка и натръшка. Друг въпрос е как се облича гънещ се октопод, който на всичко отгоре рита и блъска, че и се съблича, след като си успял да му нахлузиш единия крачол. Направо ми е идвало нея да хвърля през терасата, че после и аз след нея.....
Виж целия пост
# 978
Аз ако не го облека сутрин, изобщо няма да иде на детска. Ние пък имаме претенции само и единствено за избора на чорапи. Някакъв ужас е, ако не ги одобри.
Малко и аз да помрънкам с нов глас: Май ще вадим третата сливица. Става много зле положението. От миналата година има проблем, но ту се се уголемяваше, ту се свиваше, имаше периоди, когато не е имало проблем и е бил здрав. От 3 месеца обаче е непрекъснато със сополи, хърка, спи с отворена уста и вече взе и денем така да диша. Сополите са зелени, гъсти и по много, а на микробиологията нищо не излезе. Един приятел - лекар ме уплаши, че щяла цялата физиономия да му се промени и да му се обърне захапката. Дойде ми до гуша от промивки на носа, капки какви ли не, що лекари посетихме и колко лекарства давах, нищо няма ефект. В детската ми е неудобно вече от учителките, защото се налага през 10-20 мин да му се духа носа. Нося им кутии с кърпички, че вкъщи отива по 1 кутия за 3 дни. Сутрин ми омръзна да се обяснявам на майките, че не е болен и кашля и има сополи от друго, че доста криво ме гледат.
Точно тръшкането взе да отминава и сега това.... Няма спокойствие.
Виж целия пост
# 979
Най - странното е, че колкото повече време прекарва навън и играе с деца толкова по - зле се държи после вкъщи. Вместо да се е наиграла и да е уморена след 2 - 3 часа навън примерно, като се приберем тя дивее като обезумяла и само се чуди как да ме вбеси.  Rolling Eyes
Адаш, нашата психоложка разправяше, че с дете като нашето, трябва много добре да преценяме количеството време навън и сред хора и деца. Хем да й е достатъчно да се наиграе и измори, хем да не прекалим, защото се превъзбуждат и има обратен ефект. Има резон в думите й, ама аз лично никога не го усвоих този номер с точната преценка на времето за игра.
П.с. Нашата легна миналата седмица на земята на алеята в Зоолигическата градина и се дра десет минути, защото не й позволяваме да влезе при мечката и да я гушка... Disappointed

Хаха, искрено се смях на това с мечката! Макар че на вас тогава едва ли ви е било до смях... Laughing

Иначе да, прави сте, че най - вероятно се преуморява и превъзбужда, но и аз не мога да уцеля точното време, което й е необходимо за да се наиграе без да се умори прекомерно. Определено обаче общуването с много деца й влияе зле засега, та се притеснявам какво ли ще е като тръгне на градина  Confused
Виж целия пост
# 980
Хаха, искрено се смях на това с мечката! Макар че на вас тогава едва ли ви е било до смях... Laughing
Ами до смях чак не, ама да ти кажа, вече не ми пука. Оставих я да се търкаля и отидох да зяпам маймуните. Добре, че оградата на мечката е висока и съм спокойна, че няма да се метне вътре. Зяпам си маймунките и слушам само: "Мечоооо, икаааа нани на". Ще я преспивала, разбираш ли...
Виж целия пост
# 981
Spastik Children, послушай лекаря и оперирайте детето. Това с третата сливица си е опасно, променя се захапка, губи се слух, ако има чести възпаления, изобщо не е добре. Дъщеря ми я оперирахме, когато беше на 3. Мина бързо и леко, нищо не разбра, а подобрението след операцията беше осезаемо. Ако имаш въпроси по темата, пиши ми на ЛС, да не спамим тук.

Кали, грижовна ти е щерката, какво се оплакваш. И безстрашна. Колко хора биха се навили да приспиват мечка, а? Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 982

sixsens, честно да ти кажа, не знам кое е спам и кое не.  То и това е част от трудната страна на майчинството, даже е по-трудна от тръшкането.
Скрит текст:
Мен пък какво ми дойде до главата, днес направо се тресях от нерви и плач. В петък отиваме в ИСУЛ при при препоръчан доктор, да види как е проблема с 3-та сливица. Аз бях сигурна, че детето е за операция, но той каза, че 3-та сливица е много малко увеличена, а по-големият проблем е това, че има някакво възпаление и понеделник сутрин да дойдем рано да вземе секрет от носа и да видим какво ще се изолира. Пробрахме се, до вечерта всичко ок, обичайните сополи. В събота около обяд бяхме навън и малкия както си тича изведнъж спря и се разплака, че го боли глава. Пробрах го, а той плаче по пътя... чудя се какво да правя и в нас му дадох панадол, след което заспа и като стана всичко беше ОК. Вечерта пак излизаме, пак тича известно време и след това пак се повтори драмата. Разплака се, че го боли глава, прибрах го и стана някакъв ужас. Пищи чак от болка, търкаля се по земята и се държи отдясно над ухото. Каза, че го боли там, натиска се и се държи за главата и само "мамо, гуш. мамо, гуш...."  Пак дадох панадол и го закарахме в спешното на ИСУЛ. Там вече му беше минало сигурно от панадола. Прегледаха го и казаха, че няма нищо, не е ухо и ни пратиха в педиатрията на Гешов да го види невролог. Там също казаха, че е ок, само малко му беше високо кръвното (110/70), но не казаха да е от това. Невролог нямаше, но на спешен кабинет ни дадоха направление за неврохирург, защото предположихме, че е от един удар в главата преди 2 седмици. Прибрахме се защото беше станало 1 ч през нощта. На следващия ден става, хапна, каза, че иска да излиза и докато се оправяхме всичко пак се потрети. Този път беше най-ужасно. Такъв плач и рев, чак се уплаших. Пак на същото място като вчера над дясното ухо го боли.  Не може чак да ходи, аз го носих до колата. Отидохме в Пирогов. Там голямо чакане, заспа легнал върху мен пред кабинета. После му правиха рентгенова снимка на глава и пак нищо не видяха, но докато висяхме там 2 часа, направо ми спря тока. Вече си представях апокалиптична картина, какво ли не ми мина през главата.
Утре сме пак на УНГ, че много взе да кашля. Единствено остава да е някаква скрита ушна инфекция. Сега давам панадол/нурофен през 4-5 ч, че ако пак се хване за главата, вече не знам....
Виж целия пост
# 983
След като кашля и се държи над ушенцето, най-вероятно е възпалено ухо. Много е болезнено.
Виж целия пост
# 984
След като кашля и се държи над ушенцето, най-вероятно е възпалено ухо. Много е болезнено.
Скрит текст:
УНГ-то каза, че не вижда възпаление на ухо, но така или иначе утре пак сме на УНГ и пак ще го гледат.  То е цялостно възпаление - зелени сополи, кашлица, и очите се зачервяват. Не знам как ще изтрая докато излезе микробиологията, направо си е за антибиотик.
А пък в единия от кабинетите каква истерия направи, чак ме досрамя. След ИСУЛ в петък се върнахме при нашето УНГ в поликлиниката за да вземем едни направления. И той като се заинати, не иска да си отвори устата и като почна да пищи и да се въргаля - жената се видя в чудо. Тя много пъти го е гледала и той винаги е бил кротък. Даже се е чудила как в нас не иска да си пие лекарствата и се опитваше да ми обяснява, че нямам подход. Та се наложи да го държим - аз отзад, тя го натиска отпред и някак успя да му види гърлото, от което положението стана още по-зле. Той взе да кашля, да се опитва да повърне и добре, че баща ми беше отвън, направо го изведох при него, докато чакам документите. А жената само цъка с език и повтаря "Много ще трябва да работите с него, много.... Много трудно дете!" Но ме досрамя доста, въпреки че няма още 4.
Виж целия пост
# 985
Много е вероятно да е ушна инфекция, много е болезнена. При положение, че има проблем с 3-та сливица, има вероятност да е ухо и още как. Дъщеря ми не е имала силни болки в ушите, та чак да пищи, но при повечето й разболявания имаше леки възпаления или зачервявания. Като цяло не е правила някакви тежки отити, а може и бързо да сме хващали нещата, защото заради тези предиспозиции, директно си я черпеше с АБ личната. И като оперирахме сливицата не очаквахме сериозни проблеми с ушите точно. Да, ама не. Операцията продължи повече от предвиденото, защото се наложи да сложат макара в едното ухо и да дренират другото. Докторът каза, че е било доста зле. Няма да ти казвам после 20-тина дни какво изтичаше от ухото с макарата....... Скритите ушни инфекции са често срещани при проблем с 3-та сливица и затова намаляне на слуха е едно от честите усложнения при това състояние. Другото е захапката и хлътването на очите, тъмните кръгове, за хъркането да не говоря. Дъщеря ми доста хъркаше, спеше с отворена уста, постоянно със задни хреми, нямаха източване тия сополи. След операцията това спря. Задна хрема оттогава не е имала, много по-леко караше болестите, без да прави усложнения. Преди директно слизаш енадолу всичко за нула време. Напраеи 3 бронхита и една пневмония за една година, отделно другите разболявания. Направо ми идеше да се гръмна. И всеки път пиеше АБ. Колкото пъти решавах да не дам, уж сама да се пребори, айде да не я тровя - греда. Веднага усложняваше. В чудо се бяхме видели с мъжа ми.

Операцията я правихме в Токуда и съм много доволна от всичко.
Виж целия пост
# 986
Има ужасен грип- сополи, боли главата и обща отпадналост......
Виж целия пост
# 987
Ужасен е. Аз такива сополи не съм виждала. Дъщеря ми беше с 39°, стигна до АБ и още ми точи сополи. Нас по-леко ни мина, но с детето се видяхме в чудо. И цялата история, защото доведоха братовчед 'и със сополи, които не били болест. Не може да ми мине яда цяла седмица.
Виж целия пост
# 988
Ушната инфекция действително е страшно болезнена.
Spastik Children, бързо да се оправя детето!

Аз на моето диване вече никакви лекарства не мога да му давам. Даже двамата с баща й не можем да се справим, направо трети човек трябва. Само като си помисля, че може да се разболее по - сериозно и да трябва да се дават лекарства изпадам в ужас. Тя беше болна миналата седмица, но само с лека температура и сополи за 3 дни, та нищо не съм й давала.
Сега обаче и аз съм болна с вирус с температура и повръщане. От два дни съм парцал, не мога да стана от леглото. Та само се моля да не я хване това, че е ужасно...
Виж целия пост
# 989
Днес бяхме пак на УНГ - не е ухо. Не знам и аз какво е, но днес не е имал главоболие. Взеха секрет от носа и чакам. После ходихме на алерголог, а тя пусна ПКК. Взеха му кръв от вената, направо ме заболя сърцето, много плака. После ми беше адски сърдит, все едно съм го предала и не съм го защитила, като са му боли ръчичката. Обяснявам, обяснявам, че е за добро, но не разбира.
ЦРП завишено - ще пием АБ, няма как! Еозинофили завишени - това пък било при алергия и пак ще ходим при алерголожката, а тя даде направление и за физиотерапия.
Аз също съм за вадене на тази сливица, омръзна ми от духане на нос, хъркане нощем, да ходи със сенки. Измъчи се детето. Той също почти не приема лекарства, освен ако е нещо сладко. За гърло нищо не мога да дам, не иска да смуче хапче, въпреки че са сладки. Сега треперя какъв АБ ще излезе, че трябва да пие, че има разни, които още щом ги опита и повръща от горчивото.
Иначе как се борим с отказа за приемане на лекарства - аз понякога държа бонбон или парче шоколад в ръката и казвам, че щом си изпие лекарството, веднага го давам. И понякога действа, даже в повечето случаи. Общо взето само с подкупи при нас става, макар и да не е правилно. Освен ако харесва вкуса, например на панадол - тогава няма проблем. Хексалгин, който е много горчив давам накапан върху лъжица със захар и малко водичка капвам, да не е много сухо. Той първо усеща сладкото и докато му загорчи, вече съм му връчила шишето с вода да пие.
Калина, пази детето, че е ужасно като се разболеят от такъв вирус! И ти се оправяй!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия