Трудната страна на майчинството

Оф, още една майка на единствено момиченце идва да ни обясни колко било лесно:) някаква закономерност виждам...

Добре де, що не кажеш коя точно от всички списващи тук е казала, че възприема детето си като "наказание" или "изпитание"? Аз не видях такава. И народа се вдигна срещу Чери само по една причина, която тя твърдо отказа да проумее, въпреки че й бе обяснено много пъти - че темата е направена за да си помрънкат майките, да си излеят душичките, а не някой да им обяснява как и защо не се справят. Те не търсят решения. Те търсят съчувствие и успокоение, че не са сами, не са единствени и не са лоши майки.

Лейди,
Честито! Пожелавам скоро и нощният сън да се настани у вас!

Мдаммм, както вече  писах, знаех какъв ще бъде отговорът на поста ми. Перфектна не съм, нещо повече  със сигурност имам повече недостатъци и минуси , като майка от повечето от Вас, но това което не разбирам в темата не е това кой как се чувства, а грубият  тон и незачитане на чуждото мнение  на  някои от  пишещите в темата! Аз никого не съм обидила или нагрубила, не разбирам  защо ми се отвръща по този начин. Или в обществен и публичен форум има "строги" правила за собствено мнение......

П.П. Както вече писах дъщеря ми е "късно" дете и за съжаление природата "реши" вместо мен въпросът ми за второ дете!  и НЕ не съм казала, че е лесно, казах само, че съм готова да платя "цената".

2. Не се толерират опити за предизвикване на словесни войни и насаждане на неприязън към потребители/група потребители...

Щом си очаквала какъв ще е отговора, значи си чела правилата. Следователно умишлено ги нарушаваш. Ако не си значи е време да се запознаеш. И в двата случая си за докладване. Или си трол като Чери?

Със сигурност ме обижда твърдението, че детето ми е наказание, особено след като  аз никъде не съм казала подобно нещо.
Аз съм голям човек. Имам себе си и за отговорен такъв. Определено не ставам бяла и добра, когато някой се опитва да ми ментоства, размахва пръстче и въобще да ми демонстрира отношение като към малоумна петокласничка. В темата съвет съм потърсила само веднъж, преди няколко страници и получих такъв без да реагирам остро или да влизам в конфликтна ситуация. Защо ли?
Отново - темата е за тези, които искат и имат нужда да си помрънка, да го направят.  

Абе, хора, аз ви оставих за половин ден и вие се "осрахте" с извинение. Оставете ги тез' перфектните. Не разбрахте ли, че колкото повече обръщаш внимание на такива хора, те толкова повече пишат ли пишат! Ами то трябва да имаш малко достойнство и да знаеш кога да спреш.
Няма да говоря с имена, защото всеки си знае какво е писал.
Направи ми впечатление, че се сравнява отглеждането на дете с трудна и отговорна работа. Т.е. щом мрънкаш за някакво си отглеждане, нямало да те вземе работодателя, щото няма да се справиш в работата. Аз се занимавам се с научна работа и понеже не е добре платена, винаги съм работила на 2 места. Имам защитена дисертация и n-броя изпити пред комисии и т.н. Писала съм проекти, печелила съм ги, ръководила съм ги. Месец юли спах 3 седмици по 4 часа, за да мога да предам в срок един проект. Наложи се нашите да поемат малкия, защото аз го гледам без баща. Еми честно си признавам - не е имало работа, дейност, изпит, каквото и да е било, което да ми е било чаааак толкова трудно, колкото отглеждането на детето ми. Нито един път не съм изпадала в такова отчаяние. Мисля, че защитата на 3 дисертации едновременно би била по-лесна за мен.
Отделно ми прави впечатление кои са размахващите с пръст. Те са един контингент бгмами, които са хванали някакъв балък, който да ги издържа, да им помага в домакинството, да помага и за отглеждането на детето, а те само си забременяват и раждат. Обикновено не им се работи, мрънкат колко им е гадно, че трябва да започват работа и колко им е по-добре да си седят вкъщи и да гледат детето. Нощем си поспиват, щото и таткото става да помага, а денем са до 6 ч. После той се прибира. Чудя се дали щеше да е така, ако им се налагаше да работят, защото не стигат пари, ако нямаше кой да готви, чисти и простира и ако нямаше кой да поема детето, та да си почиват. Не визирам някого конкретно, просто това е един обобщен образ от всичките ми години четене на постове в бгмама.
И последно искам да подчертая, въпреки, че мрънкам, въпреки, че е имало моменти, в които съм си мислила, че съм "наказана" с това непослушно дете, аз си обожавам детето и не мога без него! И както някой беше писал по-долу, нашите деца (на мрънкащите майки) не са нито по-малко обичани, нито по-малко обгрижвани, нито се чувстват зле с нас. Синът ми е страшно привързан към мен и постоянно ме гушка.
Това е, което исках да кажа, стана дълго. Не съм написала с цел да засегна някого. Само ще помоля, без тролове. Оставете ни да си мрънкаме.

Повечето от моите твърдения бяха отправени към автора на темата, а това че 2-3 се припознаха е лично техен проблем.

Лично мнение изказах за собствените си усещания към хората, словесните атаки произтекоха след това, защото видиш ли- не лаех в общият хор и не се оплаквам от детето си и задавам въпроси защо някой би се оплакал и се опитах да дам съвет и то съвсем добронамерено, че ако е толкова зле положението има начин да се реши. Това, че някой обърна дискусията на заяждане на тема имам ли аз или мъжът ми репродуктивни проблеми и що не мрънкам за това или що не мрънкам от дето си и пиша тука предизвика словесният двубой, не това че съм изказала различно мнение. Ако беше така просто щяха тези които "съм засегнала, разпознавайки се сами, да ме подминат, както направиха много други, които не се разпознаха. Аз лично никого не съм квалифицирала директно. Разсъждавах, както всички останали.

Споделих и каква е моята трудност на майчинството и от каква позиция изхождам при мирогледа ми в майчинството.

И не само във форума. И в реала съм го чувала.

Аз да кажа, в момента имам страшна мъка с пресичането. Стигнем ли улица се започва едно дърпане и пищене "ИКАМ САМ, ИКАМ САМ". гОВОРЯ, ОБЯСНЯВАМ, НАКРАЯ ВИКАМ И СЕ КАРАМ...НЕ СТАВА. Стигнем ли следващата пак настава драма, ама драма да видиш...

Всъщност повечето майки, които не са срещали трудности, са ги делегирали без усещане за вина или хич не са се занимавали. Някакви неприятни неща като кърмене- ооо, това не е за мен. Ставане нощем- о, това не е за мен. И други разни работи.

Сигурно не съм аз човекът, който трябва да го казва, защото и аз в голяма степен захапах кукичката и седнах да обяснявам, все едно може с рационални аргументи да се постигне нещо... Но според мен всяка следваща интеракция с "щастливите и немрънкащите" ще обърне темата от нещо доста полезно, на воюване между лагери, от което досега някой победител не съм видял да излезе

Така че си мисля, че единственото решение на този етап е: който има сили - да игнорира... Все пак темата си остава много хубава, мисля да си я запазя някъде за повторно четене, ако стигнем някой ден до номер 2...

Да дам и друга гледна точка:
Майчинството е трудно, защото бабите и дядовците масово са обзети от старчески егоцентризъм - искат да ходят по екскурзии и да не се занимават повече с памперси и детски инат.
Та какво следва от това: вместо младите да си направят децата под 30 години и с помощта на баби и дядовци да се усъвършенстват, развият и повишат доходите си , те са с вързани ръце. Вариантите са:
1. Или трябва да останат с едно дете и някак на смени да жонглират с работа (и развитие за повече доходи) и грижи по детето.
2. Или трябва да оставят детето за след 30-35 си година, когато ще са спестили доходи и са финансово осигурени, НО!
 дали зачеването ще е толкова лесно? Ще има ли време за 2ро ?
А после се чудим защо застарявала Европа?.. Ами той модела да си гледаш собствения кеф си е зададен още от поколението на нашите родители. Размишлявам си просто.

При нас баща ми и свекърва ми помагат веденъж-два пъти месечно, когато имаме нужда, но майка ми и свекърът ми са  по живота, екскурзиите и комфорта и постоянно ни се набива канчето, че тъй ни се пада, щом млади сме се излъгали да си направим дете. 
 

Аз тук няма да се съглася  Бабите и дядовците реално са си изгледали техните деца. Всяка помощ е доброволна и добре дошла, разбира се, но не и задължителна. И го казвам като майка, ччието дете ВСЯКА събота, почивни дни, ваканции е при някоя от бабите. 

Честно казано бабите и дядовците не са длъжни да ни помагат с децата. Нашите баби и дядовци са на около 3000 км точно в момента една баба би ми дошла добре (местим се и ми е трудно да опаковам и разопаковам багаж, да изчистя 2 къщи, да пренасяме и да гледам детето) но едната я е страх да лети, другата е ангажирана за датите за които ми трябва (ангажираната е моята майка). Ще се справя, но ми е трудно, ама за да не каже някой, че мрънкам си мълча  

Моето дете е късно родено, но не заради гонене на кариера, но това не е тема на разговора.
Факт е че сами трябва да си организираме нещата за децата и гледането им и повишаване на квалификацията ни ако имаме нужда.

Доживях тема, в която със Сирената да съм на едно мнение!

Майка ми и баща ми с радост гледат внуците, но живеем на 200 км. разстояние. С баткото имах проблем да се разделя, смятах че без мен е загубен (и аз без него). Но и той си беше голяма лепка, та тамън си паснахме. Иначе, ако ми трябва помощ, бабите винаги идват, но определено не е същото, както ако живееха тук. Ама каквото такова, аз съм доволна и благодарна, че можеше да е по-зле (както при Илейн, например).